Убийствата като това на Литвиненко ще продължат

В сряда публикувахме първата част от резюмето на разговора, воден от специалния пратеник на Радио Свобода Михаил Соколов c легендарния правозащитник от съветско време, учен и писател Владимир Буковски в неговия дом в Кеймбридж. Поместваме по-долу най-важното от втората част на разговора, като най-интересните пасажи ще предадем дословно.

Буковски констатира  параноичен страх в Кремъл от повторение на “оранжевата революция” и в Москва. Сегашните управници, смята ученият, няма да сдадат властта така лесно, както комунистите през 1991. Тогава те защищаваха една умираща идеология, докато днешната върхушка ще спасява парите си. При това става дума за пари в гигантски размери. За такива пари тези хора ще са готови и да стрелят. Те няма да си отидат сами, преди да са разграбили всичко в страната. Ето защо Владимир Буковски не вярва, че в Русия ще се намерят достатъчно много хора, готови в тази ситуация да излязат на улицата и да протестират както в Украйна.

По голямата част от руското население е изпаднало в апатия и мизерия, живее от ден за ден. Отнася се пасивно към обществените проблеми, не свързва своето бедствено положение с онези, които носят отговорност за цялата система. За да се осъзнават такива зависимости, смята Буковски, е необходима продължителна гражданска традиция, каквато страната не познава.

Поголовната корупция и кражбите на най-високо ниво се възприемат в Русия по уникален начин:

“Абе, вярно, че крадат, но какво да се прави”

- важното е да си вършат работата - така мисли руският народ днес за своите ръководители. Това, че някой е крадец, че попада в затвора, не се отразява по никакъв начин на репутацията му в Русия – нещо, което изглежда абсурдно за живеещия от години в Англия Буковски, където влизането в затвора е петно за цял живот.

Запитан за по-дългосрочната перспектива пред Русия, Владимир Буковски припомня ролята на неподлежащи на точен анализ фактори като високите световни цени на нефта и газа за функционирането на политическата и стопанска система в Русия. Дори незначително спадане на цените ще се отрази моментално върху вътрешното положение в страната.

Ако нефтът падне до 40-35 долара за барел, това ще предизвика незабавна катастрофа в Русия,

която вече е привикнала като наркоман към сегашните ценови дози. Според Буковски при тясната взаимовръзка на процесите в света, при решаващата роля на вероятността от евентуална война в Иран върху развитието и нестабилността на цените на енергоносителите, не е сериозно да се прави дългосрочна прогноза.

Кой може да предвиди, какви поколения ще се родят в Русия, ще остават ли в бъдеще най-талантливите, най-енергичните в страната или ще продължи техният отлив в чужбина, пита Владимир Буковски. Той разказва за стотици хиляди млади сънародници, които работят и се реализират вече във Великобритания. За тях самите това е добре, за Русия – зле, защото отсъствието им не позволява там да се натрупа онази критична маса, която е необходима за да се измени ситуацията. Ако така продължава и за напред, няма много надежда за промяна в Русия дори и в по-далечна перспектива, смята Владимир Буковски и продължава:

“В по-близка перспектива смятам, че през следващите няколко години нищо няма да се случи. И изборите ще си се проведат, и всичко ще си остане тихо и спокойно. Е, добре, ще излязат няколко хиляди млади хора, ще походят, ще повикат малко, ще се сбият с ОМОН. Но това няма да доведе до верижна реакция. Ако имаше шанс да предизвика верижна реакция по схемата, колкото повече бият, толкова повече хора излизат на улицата, както беше при нас в дисидентското движение – колкото повече вкарваха в затвора, толкова повече нарастваше движението - то тогава можеше да имаме надежда. Но засега виждаме, че нищо такова не се случва – броят на участниците в протестите си е горе-долу все на едно и също ниво – няколко хиляди души излизат, плюс-минус две-три хиляди...”

“М. Соколов: А може би проблемът е там, че хората не смятат сегашния режим за абсолютно или морално зло? Тоест, приемат системата като нещо, в което можеш да се впишеш, да се приспособиш, да оцелееш, да напреднеш, което в сравнение с комунизма си е все пак някакъв напредък.

В. Буковски: Знаете ли, това е така. Но има и нещо друго – съществуват и психологически традиции у руския народ. Между Източна Европа и Русия има една съществена разлика – при тях комунизмът бе 50 години, а при нас - почти 75. Какво означава това? Просто при нас три поколения са израснали в комунистическата система и практически не бе останало поколение, което да помни предкомунистическия живот. Това е важно в смисъл на трудова етика, например, то обяснява защо поляците или прибалтийците все пак работят, а руснаците – не. У нас тази култура не е оцеляла, затрили са я напълно. И като взаимоотношения, и като форми на управление на страната, като участие в управлението. Просто традициите са изкоренени, при това по най-жесток начин. Особено силно, разбира се, Русия е поразена от колективизацията – тя бе нещо страшно. С нея бе унищожено селото, селските стопани а аз понякога си мисля, че селото, селският живот - това е основата на нацията, нейната национална квинтесенция. Изтребиш ли този живот и от нацията нищо не остава.

У нас хората просто не разбират какво означава понятието “общо благо”. Още повече, че комунистите експлоатираха тази идея 73 години и я доведоха до абсурд. Когато бях в лагера, си направих труда да пресметна кои са повече на брой – осъдените по чл. 70, т.е политическите или по чл. 64, който се даваше за опит за държавна измяна, т.е. за бягство през границата. Оказа се, че опитващите да избягат от страната бяха два пъти повече от онези, които са се старали да променят, да отстоят нещо вътре в Русия. Такава си е  руската традиция – да бягаш. Да бягаш от злия болярин, от войнската повинност, от преследванията. Тази психология си остава.

У нас не са свикнали да мислят в рамките на обществото, така и няма оформено обществено мнение, защото самото общество не е изкристализирало. У нас се мисли на индивидуално ниво: ще мога ли лично аз да оцелея в дадената ситуация? Мога. А ако няма перспективи - тогава може и да са побегне зад граница. Докато съществува някакъв изход, руският човек е съгласен да запраши по него, готов е ако трябва и с плуване да пресече Черно море, само и само да се измъкне от ситуацията.

М. Соколов: А няма да излезе на площада?

В. Буковски: Ами няма, на площада може да те напердашат с палки.

М. Соколов: Но в Украйна не ги биха?

В. Буковски: Знаете ли, народът усеща с вътрешното си чувство, че сегашното ръководство, тези момци в Кремъл, нищо няма да ги спре, те са готови и да стрелят.

М. Соколов: Смятате ли тогава, че убийството на Литвиненко е също такава демонстративна акция? Много хора в Русия, разсъждавайки на тази тема си казват, че на властите не им е било нужно да постъпват по този начин? Струвало ли си е заради някакъв беглец от КГБ да се разнасят насам-натам радиоактивни материал, да се провежда толкова сложна операция и на всичкото отгоре да се саморазобличат пред целия свят.

В. Буковски: Саморазобличаването стана от собствена глупост, то не е било част от плановете им. Убийството на Литвиненко е доста сложен феномен, там са влезли в действие много фактори. Първо: те се стремят да го убият отдавна. Опитваха се няколко пъти. Един от случаите бе през 2004 г., а заплахи Литвиненко получаваше непрекъснато. В техните очи той бе от една страна беглец, предател, макар и към момента на бягството да не работеше вече във ФСБ. От друга страна Литвиненко знаеше прекалено много и то точно болезнени за днешната власт факти - финансовите им машинации, връзките с престъпния свят, какво перат, кой с какъв нелегален бизнес се занимава – всичко това той знаеше просто наизуст и анализите и предвижданията му бяха съвършено точни. И това също е аргумент.

Трето: за тях Литвиненко представляваше бариера пред достъпа им до Березовски и Закаев. Той беше непреодолим като овчарка на пост. Имаше няколко опита за отвличане и на единия и на другия или да им направят нещо, но всички се сблъскваха със Саша и той моментално неутрализираше опасността. Той имаше забележителни оперативни качества, професионалист, знаеше как да постъпи в подобни случаи. Просто много неща се бяха насъбрали.

И в добавка идва параноята в навечерието на изборите 2008 г. Всички най-гласовити, способни да възбудят обществото хора попадат на мушката на Кремъл. Те някак трябва да бъдат отстранени, да бъдат неутрализирани, за да не се допусне киевски майдан в Москва. Ето как няколко фактора се наслагват. И разбира се Саша Литвиненко се оказва доста нагоре в техния списък. Самият Иванов беше казал, “списъкът е утвърден”.

М. Соколов: Кой Иванов?

В. Буковски: Сергей Иванов. Министърът на отбраната. След като през юли миналата година бе приет законът, позволяващ на президента да използва спецслужбите за отстраняване на врагове на чужда територия, Иванов веднага заяви, че списъкът е вече съставен. Щом казва, значи е имало списък. Е, според мен, Саша е бил очевидно много нависоко в този списък. Ана Политковская също. Но това са наши догадки.

Съвпаднали са няколко мотива и той се е оказал на пресечната точка на тези мотиви. А посланието, което те изпращат с това убийство е адресирано навътре, към страната и то тъкмо към своите – към ефесбешниците и други подобни на тях. И това послание гласи: “Вижте, ръцете ни са дълги, внимавайте в картинката, не си струва да се бяга”. Това си е чисто превантивна мярка: където и да сте, ще ви достигнем. Пак казвам, това е послание за вътрешно ползване, а не за нас, тук. За какво да ни пращат на нас послания, ние и така си знаем, с кого си имаме работа. Аз поне, Слава Богу, ги познавам от 16 годишна възраст.

М. Соколов: Значи смятате, че такива индивидуално насочени акции може да продължат и в близките месеци или напротив преди президентските избори, преди възможната смяна на формалния ръководител, предвид негативната реакция на Запад, малко ще позатихнат?

В. Буковски: След такива провали, по правило се прави известна пауза за да не ръсят сол в раната. Но тъй като нямаше кой знае колко силна реакция от страна на Запада, то всичко това, разбира се, ще се възобнови. Убеден съм, че до 2008 година, до преходния момент, индивидуалните  убийства ще продължат и дори ще се увеличават.

Въведение и превод от руски © Милен Радев