Учебниците възпитават в стереотипи и нетолерантност

Учебниците насаждат стереотипи и погрешни представи за различни обществени, етнически и религиозни групи и по този начин възпитават в нетолерантност към различните още от най-ранна детска възраст. Това сочат данните от изследване на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) “Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование“.

Експертите на комисията са изготвили доклади с примери от учебниците за дискриминация по признаците етническа принадлежност, пол, религия, сексуална ориентация, възраст и увреждане. Отделно от това неразбираемият и несъобразен с възрастта и интелектуалните способни на децата стил в много от учебниците също се явява дискриминация, отчитат експертите.

Една от критиките в изследването е, че в един урок се съдържат голям обем текст и нови понятия. В уроците има изречения, построени в обратен словоред и трудноразбираема логика, които изискват от ученика многократно прочитане докато ги разбере и осмисли. Анкетите сред учители, направени в рамките на изследването, потвърждават тази теза.

Даден е пример и с твърде голям по обем учебник по математика за VІІ клас. “Наличието на повече задачи от различен тип и сложност е удачно да са поместени в отделни учебни помагала със задачи и в продължение на цялата учебна година по преценка на учителите да се препоръчват задачи за домашна работа и за контролни упражнения. По този начин ще се намали стреса, който изпитва ученикът, когато отвори учебника по математика с над 200 страници и в него има изобилие на задачи“, съветват експертите.

Почти няма учител, независимо от коя образователна степен, който да не смята, че учебния материал, учебниците и помагалата са сложни и неразбираеми за децата.

От КЗД привеждат множество примери от учебния материал за дискриминация по етнически признак. В учебник от началните класове например една от задачите представя изображение на афроамериканче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе. Децата трябва да познаят думата “негър” към изображението. “Така поднесена информацията създава впечатление у децата, че всички представители на негро-австралоидната раса изглеждат по този начин и ги учи на неправилното обръщение “негър”, което официално е признато като дискриминационен израз“, се казва в доклада на комисията.

Анкети сред децата пък показват, че още в предучилищна възраст имат изградени негативни стереотипи за ромите. “Те са черни, мръсни и крадат”, “Всички са лоши и със скъсани дрехи”, “Те са бедни и ровят по боклуците” - са част от разсъжденията на децата за тази етническа група. Не се сещат да е говорено в детската градина за различията между етносите. По-смекчени са нагласите на българските деца спрямо турците: “Преди са били лоши и са рóбили България, но сега са станали добри”, "Сега не крадат и не се бият.” Но около една трета не са съгласни с това. Те определят турците като “лоши”.

Във ІІ-ІV клас вече се появяват формулировки като “Циганите да си отидат в Индия, откъдето са дошли”. На места, където в училище се учи повече за различните култури, етноси и религии, децата имат по-ясна представа за различните етноси и религии и проявяват по-голяма толерантност: “Хората не бива да се делят на бели и черни, а на добри и лоши”, “Бог е един, само дето празниците са различни”.

От КЗД дават и пример за формиране на негативна нагласа към ромската общност в учебниците. В учебник по Български език за VІІ клас на издателство “Просвета” е поместен текст “Манго и рибарят”. Според експертите текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив и че новите дрехи са им неприсъщи и ненужни. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, както и думите ...“и циганчетата, и циганката...”, ”вместо например жена ти, децата ти” още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.

Дават се и примери от учебниците по “Човек и общество“, където според експертите, процесите в Османската империя не са изчерпателно и добре обяснени. Един от примерите е от тетрадка за 4 клас по “Човек и общество“ , където е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от ”местните османлии” и ”изгорен на клада”, защото не искал да ”приеме исляма”. Според КЗД е нужен допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята.

В друг текст, свързан с насилствената ислямизация в Османската империя, според експертите трябва да се отбележи, че не само българите са били подложени на нея. “Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принудени да приемат исляма. При такава формулировка учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не "лично” отношение към българите. Необходимо е авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи - българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя“, посочват от комисията.

Експертите от КЗД посочват, че в учебниците липсва информация за хората с различна сексуална ориентация като в уроците за половата система и полово предаваните болести се поддържа хипотезата, че сексуалното общуване става само между мъж и жена. В същото време децата знаят думи като гей, хомосексуалист или педераст и ги използват като обида, но не всички са наясно със смисъла им. ”.Тук както родителите, така и училището са абдикирали”., посочват от комисията и дават примери с детските отговори в анкетата: ”Мама ми каза, че ще науча тази дума като порасна”, ”.Госпожата ще ни изгони,  ако питаме за това”. Така основните източници за информация остават интернет, връстниците, по-големите деца и телевизията.

Не липсват и примери за стереотипи, свързани с ролята на мъжа и жената в обществото като в учебниците по география например селскостопанският труд е представен като ръчен, примитивен и е илюстриран главно със снимки на жени-работнички. Според експертите на професията се приписват полови категории, тя е организирана и представена по полово – родов признак. Например учителската професия е приоритетно женска и в текстовете, и в илюстрациите, но в същото време липсват образи на учени - жени.

От КЗД препоръчват на Министерството на образованието да заложи антидискриминационни критерии, на които да отговарят учебните програми и учебниците. Дали тези препоръки са залегнали в подготвените нови учебни програми, които предстои да бъдат представени наесен, предстои да се види.

Полезна ли ви беше тази статия?

Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

Подкрепете ни

Абонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.

Абонамент