Учебниците възпитават в стереотипи и нетолерантност

Сложните формулировки в учебния материал също е дискриминация

Учебниците възпитават в стереотипи и нетолерантност

Учебниците насаждат стереотипи и погрешни представи за различни обществени, етнически и религиозни групи и по този начин възпитават в нетолерантност към различните още от най-ранна детска възраст. Това сочат данните от изследване на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) “Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование“.

Експертите на комисията са изготвили доклади с примери от учебниците за дискриминация по признаците етническа принадлежност, пол, религия, сексуална ориентация, възраст и увреждане. Отделно от това неразбираемият и несъобразен с възрастта и интелектуалните способни на децата стил в много от учебниците също се явява дискриминация, отчитат експертите.

Една от критиките в изследването е, че в един урок се съдържат голям обем текст и нови понятия. В уроците има изречения, построени в обратен словоред и трудноразбираема логика, които изискват от ученика многократно прочитане докато ги разбере и осмисли. Анкетите сред учители, направени в рамките на изследването, потвърждават тази теза.

Даден е пример и с твърде голям по обем учебник по математика за VІІ клас. “Наличието на повече задачи от различен тип и сложност е удачно да са поместени в отделни учебни помагала със задачи и в продължение на цялата учебна година по преценка на учителите да се препоръчват задачи за домашна работа и за контролни упражнения. По този начин ще се намали стреса, който изпитва ученикът, когато отвори учебника по математика с над 200 страници и в него има изобилие на задачи“, съветват експертите.

Почти няма учител, независимо от коя образователна степен, който да не смята, че учебния материал, учебниците и помагалата са сложни и неразбираеми за децата.

От КЗД привеждат множество примери от учебния материал за дискриминация по етнически признак. В учебник от началните класове например една от задачите представя изображение на афроамериканче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе. Децата трябва да познаят думата “негър” към изображението. “Така поднесена информацията създава впечатление у децата, че всички представители на негро-австралоидната раса изглеждат по този начин и ги учи на неправилното обръщение “негър”, което официално е признато като дискриминационен израз“, се казва в доклада на комисията.

Анкети сред децата пък показват, че още в предучилищна възраст имат изградени негативни стереотипи за ромите. “Те са черни, мръсни и крадат”, “Всички са лоши и със скъсани дрехи”, “Те са бедни и ровят по боклуците” - са част от разсъжденията на децата за тази етническа група. Не се сещат да е говорено в детската градина за различията между етносите. По-смекчени са нагласите на българските деца спрямо турците: “Преди са били лоши и са рóбили България, но сега са станали добри”, "Сега не крадат и не се бият.” Но около една трета не са съгласни с това. Те определят турците като “лоши”.

Във ІІ-ІV клас вече се появяват формулировки като “Циганите да си отидат в Индия, откъдето са дошли”. На места, където в училище се учи повече за различните култури, етноси и религии, децата имат по-ясна представа за различните етноси и религии и проявяват по-голяма толерантност: “Хората не бива да се делят на бели и черни, а на добри и лоши”, Бог е един, само дето празниците са различни”.

От КЗД дават и пример за формиране на негативна нагласа към ромската общност в учебниците. В учебник по Български език за VІІ клас на издателство “Просвета” е поместен текст “Манго и рибарят”. Според експертите текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив и че новите дрехи са им неприсъщи и ненужни. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, както и думите ...и циганчетата, и циганката...”, ”вместо например жена ти, децата ти” още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.

Дават се и примери от учебниците по “Човек и общество“, където според експертите, процесите в Османската империя не са изчерпателно и добре обяснени. Един от примерите е от тетрадка за 4 клас по “Човек и общество“ , където е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от ”местните османлии” и ”изгорен на клада”, защото не искал да ”приеме исляма”. Според КЗД е нужен допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята.

В друг текст, свързан с насилствената ислямизация в Османската империя, според експертите трябва да се отбележи, че не само българите са били подложени на нея. “Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принудени да приемат исляма. При такава формулировка учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не "лично” отношение към българите. Необходимо е авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи - българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя“, посочват от комисията.

Експертите от КЗД посочват, че в учебниците липсва информация за хората с различна сексуална ориентация като в уроците за половата система и полово предаваните болести се поддържа хипотезата, че сексуалното общуване става само между мъж и жена. В същото време децата знаят думи като гей, хомосексуалист или педераст и ги използват като обида, но не всички са наясно със смисъла им. ”.Тук както родителите, така и училището са абдикирали”., посочват от комисията и дават примери с детските отговори в анкетата: ”Мама ми каза, че ще науча тази дума като порасна”, ”.Госпожата ще ни изгони ако питаме за това”. Така основните източници за информация остават интернет, връстниците, по-големите деца и телевизията.

Не липсват и примери за стереотипи, свързани с ролята на мъжа и жената в обществото като в учебниците по география например селскостопанският труд е представен като ръчен, примитивен и е илюстриран главно със снимки на жени-работнички. Според експертите на професията се приписват полови категории, тя е организирана и представена по полово – родов признак. Например учителската професия е приоритетно женска и в текстовете, и в илюстрациите, но в същото време липсват образи на учени - жени.

От КЗД препоръчват на Министерството на образованието да заложи антидискриминационни критерии, на които да отговарят учебните програми и учебниците. Дали тези препоръки са залегнали в подготвените нови учебни програми, които предстои да бъдат представени наесен, предстои да се види.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?