Учен скандализира с изявление, че чернокожите са по-малко умни

Един от най-уважаваните в света учени си навлече във вторник изключителното негодувание със заявлението, че представителите на черната раса са по-малко умни, отколкото белите, а представата, че “еднаквите способности на разума” е общо свойство за всички раси, е заблуда, пише в. "Индипендънт" в броя си от вторник.

Джеймс Уотсън, който е носител на Нобелова награда за приноса си в разшифроването на ДНК и в момента е ръководител на един от водещите научно-изследователски институти в САЩ, беше подложен на сериозна критика за изказването си малко преди да започне обиколка из Великобритания с цел изнасяне на лекции.

79-годишният генетик възобнови взривоопасните спорове за расата и научното знание в интервю, където твърди, че политиката на Запада по отношение на африканските държави е основана на лъжливата предпоставка, че чернокожите са толкова умни, колкото белите им събратя, макар подлагането на тестове да говори за обратното. По думите на Уотсън в близкото десетилетие е възможно откриването на гените, отговорни за различията в интелектуалното равнище на хората.

Наскоро създадената Комисия по въпросите за равенството и правата на човека (която е първоприемник на Комисията по въпросите на расовото равенство) съобщи, че изучава изказването на Уотсън “в пълен мащаб”. В интервю за “Сънди таймс” Уотсън е заявил, че “гледа мрачно на перспективите на Африка”, тъй като “цялата наша социална политика се базира на факта, че техният интелект с нищо не се отличава от нашия, докато всички данни от подлагането на тестове да сочат, че това не е съвсем така”. Уотсън заяви, че човек по природа иска да вярва, че хората са равни, но “тези, на които им се налага да си имат работа с чернокожи подчинени, намират тази теза за невярна”.

Възгледите на Уотсън са намерили място и в книга, която ще бъде публикувана следващата седмица. На страниците ѝ той пише: “Няма основателни причини предварително да се предполага, че интелектуалните способности на народите, чиято еволюция е протичала в различни, изолирани една от друга географски точки, ще се окажат еднакво развити. Нашето желание да запазим тезата за еднаквите способности на разума в качеството му на някакво общо наследство на човечеството не е достатъчно, за да се окаже така и на практика”.

Шумът около изказването на Уотсън възкресява споровете от 90-те години на миналия век около книгата "The Bell Curve", един от авторите на която беше американският политолог Чарлз Мюрей. В нея се твърдеше, че различията в интелектуалното равнище на хората е обусловено генетично, а също така се разглеждаха последствията от расовите различия по отношение на ума. Тази книга беше остро разкритикувана от целия свят, и особено от водещи учени, които я охарактеризираха като образец на “научния расизъм”.

Уотсън е във Великобритания, за да изнесе няколко лекции, свързани с представянето на последната си книга “Избягвайте скучните хора”.

Опонентите му заявяват, че трябва да се даде решителен отпор на неговите идеи, като според тях трябва да се включат не само учени, но и политици. Лейбъристът Кейт Вез, председател на комисията по вътрешни работи на Великобритания, отбеляза: “Печално е да се наблюдава как учен, който има такива големи постижения, излиза с безпочвени, ненаучни и крайно оскърбителни изказвания. Сигурен съм, че научната общност единодушно ще отхвърли това, което очевидно са лични предразсъдъци на доктор Уотсън. Тези изказвания ни напомнят, че даже в средата на най-големите професионалисти в областта си още са се запазили определени гледни точки”.

Американският учен си завоюва място в историята на великите научни пробиви на ХХ век, заради работата си в университета в Кеймбридж през 1950-1960 г. с изследователи, които откриха структурата на ДНК. Той си подели Нобеловата награда за медицина през 1962 година с британския си колега Фрасиз Крик и новозеландецът Морис Уилкинсън.

Макар че от 50 години Уотсън заема поста директор на Колдспринг-харбърската лаборатория в Лонг Айлънд, САЩ, смятаният за световен лидер в генетичните изследвания и онкологичните болести учен често е предизвиквал нееднозначна реакция заради някои от възгледите си по отношение на политиката, сексуалността и расовия въпрос. През 1990 година авторитетното списание “Сайънс” написа: “В очите на много представители на научната общност Уотсън отдавна е един вид бунтар, и колегите обикновено се притесняват, когато той се отклонява от сценария”.

През 1997 година Уотсън каза в интервю за британски вестник, че на жените трябва да им бъде предоставено правото на аборт, ако има възможност с изследване да се разбере, че бъдещото дете ще стане хомосексуално. По-късно той уверяваше, че е говорил за “хипотетична” (по думите му) ситуация на избор, която никога не може да се приложи в живота. Той също е споменавал за възможната връзка между цвета на кожата и силата на сексуалното влечение, издигайки теорията, че чернокожите имат по-активно либидо, и е подкрепял идеята за генетичен скрининг и генно инженерство на основанието, че някога ще можем да открием начин да извличаме “глупостта”. Уотсън също твърди, че по пътя на работа с гените може да се постигне външна привлекателност: “Казват, че ако направим всички момичета красавици, ще бъде ужасно. А според мен, ще е прекрасно.”

Борците с расизма призоваха да се разгледат изказванията на Уотсън в контекста на законите за междурасовата ненавист. Официалният представител на правозащитната организация на чернокожите 1990 Trust заяви: “Поразително е, че толкова изтъкнат човек си позволява забележки, които очевидно спомагат за запазване на расизма. Това по същество е равно на разпалване на темата и ние бихме искали тези изказвания да бъдат разгледани като основание за подаване на жалба в съда”.