Учени: Далеч сме от край на епидемията. Рискът сега е по-голям, но по-поносим

Учени: Далеч сме от край на епидемията. Рискът сега е по-голям, но по-поносим

Далече сме от какъвто и да е край на епидемията, тя продължава по естествения биологичен ход на вируса, каза академик Богдан Петрунов, имунолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести в неделя пред БНР. Според академика не по-малко от 70-80% от хората в човешката популация трябва да бъде инфектирана, за да се създаде необходимата база на колективен имунитет, която да доведе до изгасване на вируса. Той уточни, че това ще стане много бавно, а през това време трябва да се спазват противоепидемичните мерки:

"Важно е, че в момента разпространението на вируса не е масово, а на клъстери. Трябва да се продължи изследването на болните. Да се продължат много строгите мерки за социална и физическа изолация, без да се затварят градове или заведения, въобще на целия живот - икономически и социален".

Ако гражданите не проявят отговорност да носят маски на обществени места, епидемията ще продължава, убеден е акад. Петрунов. Той уточни, че вече е доказано, че инфекцията се разпространява от тежко боледуващите, а носителите на вируса заразяват в ниска степен.

Имунологът обясни, че най-малко след 1 година ще има ваксина, която да е "достатъчно доказана със своята безвредност и достатъчно ефективна в епидемична ситуация":

"Много фирми в цял свят се мъчат да направят такава ваксина. Много се работи в тази насока. За да се преминат четирите фази за определянето на една ваксина като категорично годна за употреба, е необходимо технологично време".

Акад. Богдан Петрунов определи като разумна инвестицията на ЕС в бъдеща ваксина, "защото без инвестиция няма как да стане", но отново изтъкна, че няма бързо да има готова истински качествена ваксина.

"Не трябва да се говори за борба между Европа и останалия свят за това кой пръв ще направи ваксината. Това е несериозно", коментира той .

Проф. Николай Витанов от БАН - ръководител на екип от учени за създаване на математически модели за прогнозиране на разпространението на Covid-19, който работи към Националния оперативен щаб, заяви пред БНР, че прогнозата му за приключване на епидемията около средата на юни е била при условие, че мерките се спазват стриктно:

"Мерките се спазваха до преди 10-ина дни и тогава регистрираните случаи бяха около 10. Ако бяхме издържали още две седмици, щяхме да излезем от медицинската част на кризата, което означава, че щяхме да имаме толкова малък брой регистрирани случаи, че можеше да ги пренебрегнем, защото здравната система е подготвена, за да се справи с тях. Получи се нещо друго - мерките спряха да се спазват и то очевидно. Щом не се спазват мерките, броят на заразените започва да расте".

Според проф. Витанов сега рискът за заразяване е по-голям, но по-поносим, защото в сравнение с месец март сега здравната система е по-подготвена. По думите му така се обясняват и решенията на управляващите да разхлабват мерките.

"Ако стигнем до ниво 300 заразени на ден, това е непоносимо за здравната система и ще започне претоварването ѝ с всички последствия от това", обясни проф. Витанов.

Двамата учени са на мнение, че мерките в България са били много добри и навременни, но е трябвало да продължат още известно време, преди да бъдат разхлабени.

Преди два дни премиерът Бойко Борисов обяви, че повече няма да се затваря нищо и дори се раздразни защо тази тема продължава да се дискутира в общественото пространстсво.

В събота здравният министър Кирил Ананиев коригира в крачка новата си заповед, според която нощните клубове, пиано барове и дискотеки трябваше да останат затворени до 30 юни, разрешавайки им да отговорят още от понеделник, 15 юни.

От Българската асоциация на заведенията казаха, че в спешен разговор с премиера Борисов са получили уверение, че в заповедта на здравния министър е имало техническа грешка и тя ще бъде поправена, както се и случи.

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?