Учени от Скопие и София: Фокусирането на преговорния процес върху миналото крие огромни рискове

На фона на изострящите се отношения между управляващите в България и Северна Македония, учени от двете страни призоваха за разбирателство и търпение.

В отворено писмо до премиерите и външните министри на двете държави те посочват, че "досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове".

"Ние, представители на хуманитарните и социалните науки от двете държави, се обръщаме към вас в този важен момент, когато на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове", предупреждават те.

Дни преди България да обяви официалната си позиция дали ще спре Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз, двустранните отношения ескалираха и става все по-малко вероятно да се намери изход до 10 ноември, когато предстои заседание на Съвета "Общи въпроси" по темата.

България официално обяви пред останалите страни членки, че ще спре Северна Македония, ако Скопие не признае, че националната ѝ идентичност и езикът ѝ имат български корени. Към момента македонските управляващи не са склонни на подобни отстъпки.

Според учените проблемът е, че в целия сегашен спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история – като нещо свещено.

"При така изградената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от миналото: представителите на двете национални историографии отбраняват и се опитват да наложат утвърдените в собствената си страна интерпретации".

Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално "изкуствени", а националните истории – като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото.

"Притеснително е също така, чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина. Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи", посочват учените от двете страни.

Те посочват, че живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално.

"Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда. Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове", се посочва в позицията.

Според София обаче двустранната комисия не постига очакваните резултати. Български представители в комисията обвиниха македонските си колеги, че са виновни заради близо едногодишната пауза в работата ѝ.

В позицията си обаче учените призовават този процес да не протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения.

"Всеки разказ за националното минало подлежи на преосмиляне и преоценка, но това трябва да става в свободни академични и обществени дискусии", завършва отвореното писмо.

Mediapool публикува без редакция отвореното писмо на учените:

До:
Бойко Борисов, министър-председател на Република България
Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония
Никола Димитров, вицепремиер по европейски въпроси на РСМ
Екатерина Захариева, министър на външните работи на РБ
Буяр Османи, министър на външните работи РСМ

ОТВОРЕНО ПИСМО
от
български и македонски учени

2 ноември, 2020 г.

Уважаеми Госпожи и Господа,

Ние, представители на хуманитарните и социалните науки от двете държави, се обръщаме към вас в този важен момент, когато на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове.

Проблемът е, че в целия сегашен спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история – като нещо свещено. При така изградената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от миналото: представителите на двете национални историографии отбраняват и се опитват да наложат утвърдените в собствената си страна интерпретации.

Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално „изкуствени”, а националните истории – като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото.

Притеснително е също така, чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина. Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално.

Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда. Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове.

При това този процес не бива да протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения. Всеки разказ за националното минало подлежи на преосмиляне и преоценка, но това трябва да става в свободни академични и обществени дискусии.

Катерина Колозова (Скопие)
Александър Везенков (София)
Любчо Петковски (Скопие)
Стефан Дечев (София)
Здравко Савески (Скопие)
Чавдар Маринов (София)
Димитър Бечев (Оксфорд)