Учени, разработили материала графен, взеха Нобелова награда за физика

Андре Гейм (52 г.) и Константин Новоселов (36 г.) са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика, бе обявено в Стокхолм. Отличието им се присъжда за "новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен".

Двамата учени доказаха, че въглеродът в извънредно тънка форма - с дебелина само един атом, има изключителни свойства, произтичащи от квантовата физика.

Графенът представлява двумерна структура от въглеродни атоми, съединени в кристална решетка. Смята се за най-здравия и устойчив материал на земята, проводник е на електрическия ток и практически е прозрачен. Всичко това дава надежда на учените, че в бъдеще той ще може да се ползва в най-различни области. Създавайки транзистор с дебелина 1 атом, изследователите показаха, че графенът може да служи за своеобразна печатна платка за електрически вериги, състоящи се от отделни транзистори с размер, не по-голям от молекула.

Прозрачността пък го прави подходящ материал за създаване на сензорни дисплеи.

Засега специалистите не са открили достатъчно ефективен начин за получаване на листове графен със значителна площ, но напоследък и в това направление бяха направени няколко забележими пробива.

Лауретатите са руснаци. Гейм е холандски гражданин, а Новоселов има руско и британско гражданство. Те работят в университета на Манчестър.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Тя ще бъде връчена на 10 декември, в деня на смъртта на Нобел, от краля на Швеция Карл ХVI Густав на церемония в Стокхолмската концертна зала. Тя е на стойност 10 милиона шведски крони или 1.4 милиона щатски долара.

Първата Нобелова награда за физика е връчена на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).

Миналата година отличието бе присъдено на Чарлз Као за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация, както и на Уилард С. Бойл и Джордж Смит за изобретяването на CCD-сензорите.

Същевременно ообявената в понеделник Нобелова награда за медицина и физиология на британския професор Робърт Едуардс за разработването на метода за ин витро оплождане, срещна острата негативна реакция на Ватикана. Президентът на Папската академия Pro Vita (Академия в защита на живота) кардинал Игнасио Караско де Паула разкритикува решението на Нобеловия комитет.

Високопоставеният ватикански представител заяви, че без изобретения от Едуардс метод е можело да се избегне смъртта на множество ембриони. По думите му преместването на ембрионите не винаги е успешно. Ватиканът смята изкуственото оплождане за "морално престъпление".