Учени спорят "толерантност или признаване" на малцинствените култури

Какво да бъде взаимодействието между малцинствените и доминантната култура? Достатъчна ли е само толерантност помежду им или те трябва да бъдат равнопоставени в рамките на националните държави?

Тези въпроси обсъждаха около 20 изтъкнати български учени в сферата на социалните науки по време на конференцията "Толерантност, признаване, идентичност", организирана от Нов български университет (НБУ) и Културният център на Софийския университет на 30 ноември.

Конференцията бе продължение на публичния дебат, възникнал след интервю в Mediapool на професора по философия в НБУ Димитър Вацов. В него социалният учен разви тезата, че има голяма разлика между толерантността, която е универсална либерална ценност, и политиките на признаване и мултикултурализма. Според него исканията за групово признаване на малцинствени култури повдигат много висока претенция – не само различието да бъде оставено на мира в частната сфера, но и да бъде признато за публична норма, равна с нормата на мнозинството.

Около тезата на проф. Вацов възникна полемика. Д-р Ружа Смилова, преподавател в катедра "Политология" в Софийския университет, първа оспори тезата на Вацов. Според нея не е достатъчно само да се толерират представителите на етническите или други малцинства, тоест да бъдат свободни да упражняват културните си практики в "частното си пространство". Тезата на Ружа Смилова е, гражданите от малцинствата имат нужда от публично практикуване на своята култура, език, социални практики - и културата им трябва да бъде призната, стига културните практики да не вредят на околните. Обратното е културна дискриминация и налагане на културна хегемония.

Смилова все пак приема наличието на разлика между толериране и признаване, но оспорва начина, по който Димитър Вацов я прокарва чрез разграничението "частно-публично", което според нея не е коректно. "Толерантността задължително съдържа елемент на признаване", заяви още Смилова по време на конференцията. "Толерантността е признаване на едно и непризнаване на друго, за да се избегне конфликтът в обществото. Но признаването на претенцията за групова идентичност е нелегитимна", отговори Вацов.

Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че толерантността е близка до "изтърпяването" на различните, за да не се стига до конфликт в обществото. "Според Габриел Марсел толерантността не може да се определя позитивно. Единственият начин да се определи толерантността е като антинетолерантност. Толерантността е нулево равнище на отношение към другите", коментира проф. Лидия Денкова. Тя предложи скала на отношението към малцинствените култури – от толерантност (изтърпяване, понасяне), през допускане, признаване, респект (уважение) и накрая любов.

"Не е възможен такъв континиум между толерантност и признаване. При определени нива на признаване ти признаваш правото на другия да бъде политически формиращ. Признаването е битка", смята обаче изпълнителният директор на "Риск монитор" д-р Стефан Попов. Той постави въпроса за политиките към ромското малцинство в България. "Идеята за ромска интеграция е напълно провалена, тя работи само като асимилация, защото българската държава не признава мешерето, а Всеобщата декларация за правата на човека", каза Стефан Попов.

Социологът от "Алфа рисърч" доц. Боряна Димитрова и проф. Александър Кьосев предложиха излизане от нормативния подход към темата и преминаване към прагматичните ѝ аспекти. Според Димитрова в практиката е много трудно да се направи разлика кои културни практики са в частното пространство и кои – в публичното. Тя постави въпроса дали социалните групи имат различно отношение към различните типове малцинства – етнически, сексуални, по здравен статус и др.

Проф. Кьосев постави въпроса за травматизма на културните мнозинства, който в последно време силно се експлоатира от популисткия национализъм. Според него колкото повече малцинствата, които имат запазеното място на жертва, търсят признаване, толкова повече нараства травмата на мнозинствата.

"Ситуацията на културни конфликти е естествена ситуация. В света има над 6400 култури и във всяка от тях има нещо тотално неприемливо според друга", коментира доц. Васил Гарнизов.

Д-р Ася Маркова представи случая с баварския интеграционен закон, чиято конституционосъобразност има основания да се оспорва, защото налага принудителна интеграция на гражданите с "миграционен бекграунд" в германската провинция.

Проф. Христо Тодоров от НБУ обаче коментира, че не може законът да се отдели от конкретната политическа ситуация, а тя е свързана с широкото усещане за заплаха в Бавария. "Този закон се корени в усещането за негативния интеграционен опит на хора с мюсюлманска религия. Вие си представяте признаването по еднопосочен начин, без значение от поведението на хората, които се борят за признаване на тяхната култура. Но поведението има значение. Защо ние се тревожим за интеграцията на ромите, а не се тревожим за интеграцията на арменците? Въпросът е и политически", каза Тодоров.

Социалните учени спориха също по въпроса дали се е провалил мултикултурализмът. Част от тях, като например Димитър Вацов, са на мнение, че мултикултурализмът като публични политики не е жизнеспособен модел. "Провалът е един и той е само с мюсюлманските общности в западния свят. Иначе мултикултурализмът свърши огромна работа. С афроамериканците в САЩ например той успя. Не разбирам защо от един провал трябва да се прави цялостен извод за мултикултурализма", каза проф. Пламен Макариев от Софийския университет.

Още по темата
Още от България