Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Учени възлагат надежда на Т-клетките и при трансплантациите

Лекари смятат, че могат да накарат имунната система да не отхвърля органа, без да са нужни лекарства

0 коментара
Учени възлагат надежда на Т-клетките и при трансплантациите

Учени смятат, че могат да обучат имунната система да не отхвърля присадените при трансплантация органи, без да се налага пациентите да приемат лекарства срещу отхвърлянето (имуносупресори), които също увреждат организма, съобщава в. “Ню Йорк Таймс“.

Преди откриването на имуносупресорите трансплантациите на органи бяха невъзможни. Единственият начин да накараш организма да приеме чуждия орган е да потиснеш имунния му отговор. Но самите лекарства повишават риска от инфекции, онкологични заболявания, високи нива на холестерол, сърдечни заболявания, диабет и бъбречна недостатъчност.

През първите 5 години от трансплантацията на черен дроб средно 25% от пациентите умират, в рамките на 10 години от 35 до 40% умират.

"Въпреки че черният дроб може да работи, пациентите могат да умрат от инфаркт, инсулт или бъбречна недостатъчност", казва д-р Абхинав Хумар, трансплантолог в Медицинския център на Питсбъргския университет. Той уточнява, че повишеният риск от заболявания може да не се дължи изцяло на имуносупресорите, но медикаментите допринасят за това.

Например бъбреците могат да бъдат увредени. "Не е необичайно да се наложи трансплантация на бъбрек при пациенти, които преди това са имали трансплантация на белия дроб, черния дроб или сърцето", допълни д-р Хумар.

Пациентите обикновено знаят за рисковете от лекарствата, но алтернативата е по-лоша: смърт за тези, които се нуждаят от трансплантация на черен дроб, сърце или бял дроб или доживотна хемодиализа за пациентите с бъбречни заболявания, което води до още по-лоша продължителност и качество на живот от пациентите с трансплантиран бъбрек.

През 1953 г. д-р Питър Медауар и колегите му във Великобритания направиха експеримент с толкова зашеметяващ резултат, че получиха Нобелова награда. Той показа, че е възможно да се “тренират" имунните системи на мишки, така че да не отхвърлят тъкан, трансплантирана от други мишки. Методът включва инжектиране на бели кръвни клетки и колкото повече изследователи започнаха да достигат до информация за техните способности да контролират отговора на онкологичните заболявания и трансплантациите, толкова по-големи надежди се възлагат на тях.

Много видове бели кръвни клетки работят заедно, за да задействат и контролират имунните реакции на организма. Редица изследователи съсредоточиха усилията си върху изучаването на клетки, наречени регулаторни Т-лимфоцити. Това са редки бели кръвни клетки, които помагат на тялото да идентифицира собствените си клетки и да ги разпознава от чуждите.

Ако тези регулаторни клетки липсват или са увредени, хората могат да развият заболявания, при които имунната система атакува собствените тъкани и органи.

Идеята е да се изолират Т-клетки от пациента, който се нуждае от трансплантация и да се отглеждат в лабораторни условия заедно с клетки от донора. След това клетките се връщат обратно в пациента, като учените се надяват, че при този процес имунната система ще бъде приучена да приеме дарения орган като част от тялото на пациента.

“Новите Т-клетки сигнализират имунната система да остави органа на мира“, казва Ангъс Томсън, специалист по имунология и трансплантология в Медицинския център на Питсбъргския университет.

Д-р Маркман, работещ с пациенти с чернодробна трансплантация и д-р Левентал, работещ с пациенти с бъбречна трансплантация, започват проучвания с използването на регулаторни Т-клетки.

Планът на Питсбъргския университет е да се модифицира различна клетка, наречена регулаторна дендритна клетка. Подобно на регулаторните Т-клетки, те са редки и позволяват на останалата част от организма да различава своите от чужди тела.

"Отнема една седмица, за да се генерират дендритни клетки", обяснява предимствата на този вид клетки д-р Томсън. За сравнение може да са необходими седмици, за да се развият достатъчно регулаторни Т-клетки.

Освен това регулаторните Т-клетки трябва да останат в кръвообращението, за да контролират имунния отговор, докато дендритните клетки не трябва да остават дълго.

“Всеки от нас се възползва от различен подход. Все още не е ясно кой е най-добър, но случващото се е забележително“, казва д-р Левентал.

Какво обаче се случва с пациентите, които вече са трансплантирани? Твърде късно ли е за тях?

“Задават ми този въпрос почти всеки ден, когато се срещам с пациенти. Засега отговорът е, че е твърде късно. Тези пациенти не са кандидати за новия метод“, казва д-р Левентал. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.