Учениците до седми клас минават на целодневно обучение

Учениците до 7 клас да минат на целодневно обучение до 2020 г. Това предвижда разработената стратегията за училищно образование, но все още няма яснота дали ще бъде въведено от следващата учебна година. В момента са обхванати учениците от първи и втори клас..

Плановете са тази мярка да се финансира с част от средствата по новата оперативна програма "Наука и образование", която е с бюджет от 508 млн. лв. Средствата са разпределени по три основни приоритета - научни изследвания и технологично развитие, учене през целия живот и приобщаване на изпадащите от образованието, съобщи във вторник зам.-министърът на образованието Иван Кръстев.

Подпомагане на стажове на студентите, стипендии на ученици и студенти, привличане на млади учители, развитие на професионалното образование са основните акценти, които ще се подпомагат по програмата. Ще се финансира още и създаването на центрове за компетенции и центрове за върхови постижения в науката, каза Кръстев.

Най-много пари за подобряване на образованието

Най-много средства се залагат за финансиране на реформите в професионалното и висшето образование, каза Кръстев. Целта е през 2020 г. неграмотните да са по-малко спрямо 2012 г.

Преди дни международното изследване на средното образование PISA отреди на България 47-о място от 65 държави по сред 15-годишните ученици по четене, математика и природни науки.

Ако сега 40% от учениците в девети клас имат трудности с четенето, то през 2020 г. техният дял да падне под 30%. По математика преследваната цел е от 43.8% сега учениците, които имат проблеми да намалеят до 37%. По природни науки заложената цел е слабите оценки да намалеят с 6% до 2020 г. и само 30% от учениците да не се справят с материала.

Заложени са и пакет от мерки за намаляване на дела на учениците, напуснали преждевременно училище, като целта е те да бъдат 11% до 2020 г. при 12.7% сега.

От новата оперативна програма ще се дават средства и за задължителната двегодишна предучилищна подготовка.

Предвиждат се и мерки за подпомагане на децата в свободното им време и извън училище.

Центрове за върхови постижения

Парите от Европейския фонд за регионално развитие са изцяло за подкрепа на националната научна инфраструктура. С тях ще се финансират центрове за компетенции и центрове за върхови постижения в науката, каза Иван Кръстев. По думите му целта е след това тези открития да бъдат въдени в практиката.

Центровете за върхови научни постижения е предвидено да представляват "средища за водещи специалисти и изследователи в научна сфера от международно значение". Те ще имат добавена стойност за развитие на вече утвърдени научни направления и теми с цел надграждане и разширяване на постигнатите резултати.

Центровете за компетентност, според програмата, са "обединения на водещи специалисти, изследователи и институции, които работят в областта на приложните науки и иновациите". Тяхната роля е да развиват стратегически партньорства и да подават знания към обществото и индустрията.

Целта е инвестициите в приложни изследвания в приоритетните области да нараснат двойно през 2020 г.

Европейските пари са стигнали до 830 000 ученици

Не е важно колко пари се отпускат, а какъв ефект постигаме от оперативните програми, каза образователният министър Анелия Клисарова. За нея най-важното е, че те са стигнали до хората.

Над 830 000 ученици са се възползвали до момента от европейските пари по различни схеми по оперативна програма "Човешки ресурси" до момента. Стипендии са получили над 98 000 студенти, а 13 600 учители са повишили квалификацията си. "Човешки ресурси" е достигнала и до 3000 докторанти.

Със средства по оперативна програма "Регионално развитие" пък са обновени и модернизирани 29 университета и училища.