Учениците отпадат от училище най-вече поради липса на интерес и бедност

Проектозаконът за средното образование "все още усилено се обсъжда"

Анелия Клисарова. Сн. БГНЕС

Учениците отпадат от училище заради липса на интерес и по финансови причини. Това сочат резултатите от социологическо проучване, поръчано от Министерството на образованието и науката.

Данните бяха изнесени от просветния министър Анелия Клисарова, която се отчете пред медиите з работата на министерството от началото на мандата на правителството преди 6 месеца.

Според резултатите от изследването 70 процента от анкетираните смятат, че има нужда от реформи в образованието, а основните мотиви да се искат реформи са липсата на дисциплина и интерес, както и ниското заплащане на преподавателите.

Младите хора не знаят как да се реализират, младите имат различни виждания от родителите си, каза Клисарова и подчерта необходимостта от въвеждането на т. нар. дуална система на обучение в професионалното образование. По думите ѝ, тя би била "от полза за всички" и ще повлияе благотворно на най-наболелите проблеми на младежта - безработицата и отпадането от училище поради бедност.

60 на сто от анкетираните смятат също, че няма добра връзка между образованието и бизнеса, а 70 процента одобряват въвеждането на дуалната система на обучение като възможен начин за разрешаване на проблема с отпадането на младежите от училище.

Търсим най-добрия вариант за развитие на образованието, за да го предложим на обществено обсъждане, каза Клисарова и допълни, че за да се осъществят реформите в професионалното обучение, са необходими и промени в Кодекса на труда. Тя посочи, че проектът за Закона за професионалното образование е вече готов.

"Ако залагаме нещо сега, то ще можем да оценим дали е положително или отрицателно след години", подчерта министърът.

Клисарова каза още, че през последните шест месеца образователното министерство е увеличило бюджета си с над 20 млн. лв., а през 2014 г. за образование са предвидени 100 млн. лв. повече от бюджета за тази година. По думите ѝ, тя заварила министерството "неподплатено със средства".

Увеличение на учителските заплати, например, беше планирано, но според Клисарова, не са били заделени средства за него. Затова се наложил трансфер от 9.4 млн. лв. от централния бюджет, за да се вдигнат възнагражденията с 8 на сто. 3 млн. лв. допълнително са отишли за дофинансиране на транспорта на учениците до 16 г., което е ангажимент на общините, допълни Клисарова. Дадени са и 8.4 млн. лв. за ремонт на училища. С това МОН иска да покаже, че образованието е приоритет и екипът на министерството се ангажира да прави реформи, каза министърът.

Риск от загуба на програмни средства е имало в началото на мандата, но вече е преодолян и дори има преизпълнение на средствата, увери заместникът ѝ Иван Кръстев.

Законът за средното образование все още не е готов. Министърът съобщи, че по него е била извършена "засилена работа", но той "все още се обсъжда и към него върви много широка дискусия".

По думите на образователния министър, през следващата година ще започнат и постъпки за включването на учителската професия към списъка на регулираните.

Споделяне
Още от България