Училищата ще получат по-голяма свобода в преподаването

Г-жо Дамянова, скоро ще стане почти година от представянето на първоначалния проект на новия закон за училищното образование. Какво се случва с него, защо окончателният вариант се бави толкова и търпи ли съществени изменения спрямо първия вариант?

Работи се по законопроекта. Поели сме ангажимент да го подложим на широко обществено обсъждане и затова през пролетта на миналата година предложението беше публикувано на страницата на министерството, за да може всички заинтересовани да дадат предложения. Досега са получени над 3000 коментара и предложения по различните разпоредби, което наложи и по-детайлното обсъждане на различните варианти.

Почти приключва работата по основните принципи на законопроекта. Бавим се, защото всяка разпоредба трябва да бъде огледана много внимателно и да сме сигурни, че тя ще може да се прилага. Защото можем да напишем един прекрасен закон, който обаче да не работещ и приложим. Освен това ние не правим просто един закон, а пренареждаме цялата нормативна база в областта на предучилищното и училищното образование.

Щом работата на експертите е вече към своя край, кажете какво се променя спрямо първоначалните идеи. Прави ли се по-сериозна стъпка относно децентрализацията, за която се чуха тези, че остава само в рамките на делегираните бюджети, а училищата няма да станат по-независими...

Една от основните цели на този законопроект наистина е да подготви и да въведе ефективна система за децентрализация на управлението на образователната система, която не се ограничава само в рамките на делегирания бюджет. Но с ясно разпределени права и отговорности и ясно разпределени приложими, работещи механизми за контрол. Защото да – автономия, децентрализация, но трябва да го има и контролът. Трябва да се знае на всички нива на управление кой какви права и отговорности има.

Когато говорим за автономията, бих я разгледала в два аспекта. Единият е общоевропейската тенденция за развитие на образованието – превръщането на училищата и детските градини в саморегулиращи се системи. Това означава, че те имат възможност сами да разнообразяват и допълват учебното съдържание, да използват и прилагат различни методи на обучение, при които всичко е съобразено с развитието на детето.

Друго измерение на тази автономия безспорно е детските градини и училищата да партнират активно и да участват в развитието на местните общности, както и да гарантират прозрачност на дейността си. Освен това ще се даде възможност на училищата да развиват самостоятелна училищна политика, съобразена с интересите на децата, със спецификата на конкретния регион.

Затова е и забавянето на закона, за да можем, от една страна, да гарантираме тази децентрализация, и от друга страна - да сме сигурни, че имаме механизмите за контрол.

От няколко години се говори за фокус върху развитието на детето, за детето в центъра на образователната система. Дали това обаче се случва на практика? Ключовата стъпка към тази промяна е именно в промяната на модела на образователната система – от централизиран, институционален модел към модел, ориентиран към личностното развитие на детето.

Протестите на децата отпреди няколко седмици показаха, че те са активни граждани и имат позиция и трябва да бъдат активни участници в своето обучение и развитие.

Основополагаще е и връзката учител-ученик. Освен това училището трябва да помага на децата и да партнира на техните семейства в разрешаването на различни конфликти и ситуации.

Начинът, по който живеят децата се отразява на начина, по който възприемат и участват в училище. Имаме родители, които работят в чужбина, семейства, в които за съжаление, се злоупотребява с алкохол, насилие, така че училището трябва да обърне внимание и на тези проблеми, но това не става само със закон. Това означава по-различно възприятие, но не можем и да очакваме, че училището ще реши проблемите на обществото. Не училището е това, което трябва да купува книги на децата. Основите се дават в семейството, а образователната система трябва да партнира и доразвива.

Казахте, че на училищата ще се даде автономията сами да избират методите, с които да постигнат заложените от вас образователни изисквания. А решихте ли дали да има ограничение в броя на учебниците по един предмет?

Все още този въпрос се обсъжда. Факт е обаче, че само в Гърция и България имаме ограничение в броя на одобрените учебници.

А по отношение на мерките за дисциплината какво предлагате?

Дисциплиниращи мерки безспорно трябва да има, има ги навсякъде по света. Но те трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата. Не можеш да накажеш дете в първи клас и ученика в 11-ти клас по един и същи начин.

Много е важно да се наблегне на екипната работа. В момента отделни мерки се обсъждат с Дружеството на психолозите, защото те са експертите, които трябва заедно с училите да се произнесат, за да има резултат и да гарантираме добра атмосфера в училище.

Има ли вече яснота в детайлите около провеждането на изпитите за външно оценяване и матурите? След миналогодишния скандал на матурата по български език министър Сергей Игнатов обяви, че за следващата матура форматът ще бъде променен и тестът ще бъде съставен половин час преди началото на изпита чрез теглене на въпросите от компютър. Как ще се случи това? Имаше и идея сегашните теми да се заменят с есе...

За изпита след седми клас няма да правим никакви промени. Знаете, че миналата година външното оценяване беше обединено с изпитите след седми клас, което беше положителна крачка. Методологията на външното оценяване се приведе в съответствие с тази на международните изследвания, по които се измерва страната ни.

Що се отнася до матурите през следващата и по-следващата седмица предстои да обсъдим организацията им.

Действително тестът ще бъде съставен малко преди началото на изпита. Това ще стане тук, в министерството, след което ще се разпрати в страната.

До края на месеца трябва да изчистим всички въпроси и да гарантираме нормално протичане на държавния зрелостен изпит.

Знаете, че още на септемврийската сесия променихме начина, по който се тегли 41 въпрос – темата, която всъщност създаде проблема. Допреди това се теглеше един от три варианта, а вече се тегли една тема от 20.

Що се отнася до есето и до момента имаше възможност учениците да избират между интерпретативен текст или есе, в което имат право да изразяват лично мнение. Друг въпрос е доколко те са готови да пишат есе. Те не си избират есе, а интерпретативния текст. Резултатите от PISA също показаха, че учениците имат затруднения с анализирането.

Предстои да се уточни дали темите ще се теглят измежду 20 или 30 формулировки, като вариантите отново ще са два – развиване на тема или есе.

От тази година отпадна външното оценяване за пети и шести клас. Направи ли МОМН обещания задълбочен анализ на резултатите от външното оценяване за всички класове, след които се проведе, така че да се вземат конкретни мерки за преодоляване на проблемните тенденции?

Да, занапред националното външно оценяване ще е на завършен етап. С новия закон това ще става в края на четвърти, в края на седми и в края на десети клас. За десети клас то ще се въведе след приемането на закона.

Ако законът бъде приет в рамките на тази календарна година, това означава ли, че през 2012 г. ще има външно оценяване за десети клас?

Нека да видим кога ще бъде приет законът и тогава да преценим как ще организираме изпитите, така че да има достатъчно време за подготовка.

Аз лично и целият ни екип сме привърженици на идеята, че мерките трябва да се предприемат, когато сме максимално сигурни, че те ще сработят. Системата е консервативна и не търпи резки промени.

А що се отнася до анализа на външното оценяване, до края на януари колегите приключват с него и на тази основа ще се направят корекциите в държавните образователни изисквания за учебното съдържание. Защото си говорим, че има лоши учебници, че децата не усвояват ключови знания и умения, но какво сме предприели, за да променим това?

Чакаше се анализът, за да се предприемат действия...

Да, анализът започна през септември, но колко години преди това се констатират проблемите. Защото не само резултатите от PISA 2009 са лоши, лоши са и резултатите от предходните години.

А държавните образователни изисквания за учебното съдържание не са променяни от осем-девет години.

Ние залагаме актуализации да се правят на четири години, за да се види как ще сработят, но осем години са твърде много. Постоянно се говори за учебниците, а те са финалът и са функция на държавните изисквания и на учебните програми.

Много е важно учебната програма да се прави от учители, защото те са до децата и знаят как възприемат материала. Не може университетски преподаватели да задават изискванията и да създават учебните програми. Миналата седмица имах среща с начални учители, които казват че им се налага да „превеждат” урока на децата, за да го разберат.

И държавните изисквания, и програмите трябва да са ориентирани към резултатите, които трябва да се постигнат с ученето, а не към обем и съдържание. И в тях да се интегрират осемте ключови компетенции.

Сега сформираме групи от учители, които да променят изискванията и програмите.

Специално за учебниците обаче стана ясно, че нещата ще се случат по-скоро в следващия мандат...

Не бих казала. Според изискванията на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", по която са ни осигурени средствата за това, ние трябва да приключим най-късно до 2013 година. Т.е. да приключим с промяната в учебните програми и включително с обучението на учителите за прилагането на тези нови учебни програми и с новите учебници.

Така че всичко ще приключи до 2013 година. Лошото е, че в образованието резултатите идват по-късно. Но най-важното е да зададем правилната посока, за да може все пак да получим добър резултат. Това е наш ангажимент, има политическа воля и ще се случи.

Колко деца са обхванати в предучилищната подготовка и в целодневното обучение за първокласниците през тази учебна година? Какво е увеличението спрямо предходни години?

Стартирахме предучилищната подготовка в 143 общини, които дадоха заявка за тази учебна година. Различни са данните, но почти навсякъде имаме увеличение на обхванатите деца. Например в община Бургас те са със 100 повече. Общината със свои средства осигури транспорт за деца от квартал “Победа“, където няма детска градина до друг квартал. За децата от ромски произход е осигурен медиатор, който да им помага.

Община Димитровград също прилага различни мерки. Котел например започна с 66 деца, в момента те са 163. Община Златарица започна с 10 деца към 15 септември, а сега са 47.

В национален мащаб с колко се е увеличил броят на обхванатите деца?

Децата са с около 200 повече спрямо миналата учебна година. Много общини са заявили, че ще се включат през следващата година. Столична община работи много активно в тази посока. През изминалата година имаме 18 построени и открити детски градини, където се разкриват приоритетно групи за петгодишните деца.

Има опасения, че някои общини няма да могат да се справят финансово с разширяването и пригодяването на материалната база в рамките на дадения им двегодишен гратисен период за въвеждането на задължителното предучилищно обучение...

Столична община, за която бяха най-големите дебати за липсата на места, заяви включване още от учебната 2011/2012 година и няма да чака да минат две години. Има и такива общини, които не се включиха в мярката, не поради това, че нямат условия, а просто не пожелаха. Като община Свищов например, но мисля, че там също вече виждат ползата. Освен това ние осигуряваме на общините учебните помагала за предучилищната подготовка.

Аз съм оптимист и смятам, че още през следващата учебна година по-голямата част от общините вече ще са се включили. Целта на този преходен период е да се види какви мерки предприемат те, какви са добрите практики, как се възприемат от родителите, така че където има дефицити, те да бъдат преодоляни.

Как стои въпросът с целодневното обучение на първокласниците, колко деца са обхванати?

Към 15-ти септември сме имали 29 071 деца, а към 1 декември те са вече 44 368. Това е почти двойно увеличение.

Кога във времето виждате обхващането на учениците до седми клас в целодневна форма на обучение?

Това ще стане постепенно, занимални има и в момента. От първи до четвърти клас имаме 3864 целодневни групи. Така че увеличаването на занималните е наш приоритет и ще го реализираме. Това обаче е по желание на родителите, никой не ги задължава.

Какво следва за родителите, които не пуснат децата си в задължителните предучилищни групи след гратисния период? Има хора, които са против и смятат, че обхващането на децата от ранна детска възраст ги лишава от пълноценно детство...

За разлика от целодневната организация, която е по желание, предучилищната подготовка е задължителна. В детската градина децата играят, усвояват знания, умения чрез играта. Никой не им отнема детството.

Но там децата се научават да общуват, да работят в група, да бъдат екип. Разбира се, винаги има родители, които смятат, че те ще дадат най-доброто за децата си, но това не са толкова много семейства.

Те ще бъдат ли глобявани, ако не запишат децата си в предучилищна?

В момента също има санкции, но те започват от първи клас. Това, което се предвижда е, след изтичането на двегодишния период, същите санкции да важат и за предучилищната подготовка. В момента санкцията е от 20 до 100 лева.

За посещението на училище има и санкции, свързани със системата за социално подпомагане, примерно лишаване от помощи...

Да, има такива мерки. Различните общини прилагат различни санкциониращи мерки, но е много важно в този двегодишен период да работим в подкрепа на семействата и да ги убедим, че не е най-доброто решение да отглеждат децата си само в домашна среда.