Училищата ще разчитат на базов финансов минимум извън делегираните бюджети

Министерството ще раздава бонуси за повече деца с майчин език, различен от българския

Анелия Клисарова

Базов финансов минимум ще се дава на всяко училище в страната за текущи разходи, независимо от броя на учениците, които го посещават. Това увери образователният министър Анелия Клисарова в четвъртък в сутрешния блок на бТВ. По думите ѝ, в проектозакона за средното образование, който вече е на довършителен етап, ще бъде разписана и т. нар. "принадена стойност", която ще се дава на училищата, в които учат повече деца с майчин език, различен от българския. Според Клисарова, това ще мотивира "и учителите, и директорите да работят с такива деца".

 

Просветният министър смята, че лошото представяне на българските ученици в класацията на Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2012 показва, "че има една много сериозна диференциация между децата в зависимост от техния социален статус". По думите ѝ, резултатите "не са толкова добри" при децата от бедни семейства или майчин език, различен от българския, "докато в семейства с по-добър социален статус и в по-големите градове резултатите са по-добри".

 

Именно "равен достъп до качествено образование" ще бъде философията на новия закон за средното образование, по думите на Клисарова. Тя обеща, че проектът, по който работят вече няколко правителства, ще бъде публикуван за обществено обсъждане "до края на януари". В момента бил на ниво обсъждане от директори на дирекции в МОН.

 

В просветното министерство вече приключват и с анализите на проучването на PISA и Клисарова обеща, че във връзка с тях ще бъдат взети "много бързи и сериозни мерки".

 

Министърът коментира и проблемите в началния курс на обучение, където призна, че има много ученици, които минават в по-горен клас, без да са овладели основния знания и умения за съответното ниво. Тя се позова на мнението на психолози, според които "ако детето отпадне или трябва да повтори още първи клас, не се мотивира да продължи обучението си по-нататък".

 

Клисарова посочи още "колко трудни неща учат децата от 1-и до 4-и клас", особено по граматика. "Много важен момент, трябва да засилим наистина граматиката и може би малко да я опростим", каза тя. По думите ѝ, ще се търси баланс, като се канят психолози и средношколски учители, включително и от по-малки училища, да участват в разработката на новите учебници.

 

Тя допълни, че децата първо трябва да бъдат научени "на една базова грамотност, да пишат, да четат, да могат да смятат, а след това да започнем да надграждаме" и да се дават практични знания, които "да са полезни на децата в ежедневието". Сега тече една дискусия до кой клас трябва да се учи граматика и трябва ли това да продължи и занапред за сметка на часовете по литература, например, каза още Клисарова.

Спорове с учители се водят колко българска история трябва да се преподава. Според Клисарова учителското съсловие е разделено на два лагера – едните казват, че се учи твърде много българска история, а другите настояват за увеличаване на обема на материала.

 

Клисарова заяви, че реформата е наложителна, но обеща, че ще се изпълнява постепенно. По думите ѝ, децата, които са започнали обучение при старите програми, ще продължат да си учат по тях и няма да бъдат изпитвани по новите изисквания.

Споделяне
Още от България