Училище на канапето – докога?

От 29 октомври 2020 г. около 320 000 ученици в България от прогимназиален и гимназиален етап не ходят на училище. От 4 февруари започна поетапното им връщане по график за две седмици.

Така учениците от 6-ти и 9-ти клас бяха извън класните стаи 4 месеца. Нещо, което не си позволиха и някои от най-засегнатите от коронавируса държави. Франция в нито един момент не затвори училищата си, въпреки строгия локдаун, вечерен час и протести на преподаватели. Германия затвори училищата в средата на декември, но днес децата отново са в клас. Дори в една от най-засегнатите страни – Великобритания, училищата отново са отворени.

Налице са, разбира се, и обратните примери. Страните по света възприеха различни стратегии по отношение на училищата, съобразени с множество фактори, включващи не само актуалната епидемилогична обстановка, но и факта, че образованието е стратегически приоритет. На някои места в Италия, например, затварянето на училищата бе аргументирано с натоварването на обществения транспорт от ученици и родители, което повишава риска от зараза.

В случая с България трудно може да се каже дали въобще има някаква стратегия по отношение на училищата, доколкото цялото управление на коронакризата изглежда като нескончаем низ от проби, грешки и моментни решения - някои верни, други не.

Налице са и откровени абсурди. Така например учениците от горните класове могат да ходят на кръчма и в мола, но не могат да ходят на училище. Освен това за властите се оказва много по-лесно да спират децата от училище, отколкото да водят аргументирана кампания сред учителите да се ваксинират, както и младите хора стриктно да спазват мерките за безопасност на публични места.

Премиерът Бойко Борисов заръча във вторник на регионалните здравни инспекции да прилагат строг контрол, а областните щабове "имат всички права да затварят ресторанти, училища, детски градини, да спират организираните екскурзии и всяка рискова дейност в името на живота и здравето на българите".

И още на следващия ден в 10 области на страната бяха въведени локални мерки. Заведенията, които бяха отворени на 1 март, няма да затварят, но учениците от 5 до 12 клас отново няма да ходят на училище дори и за две седмици.

Статистиката на управляващите опровергава тезите им

Данни от проучвания по цял свят показват, че децата, особено тези под 14 години, по-трудно се заразяват с коронавирус. Към момента няма яснота до каква степен затварянето на училищата е допринесло за контрола върху първата вълна от пандемията. В същото време вече има категорични данни, че дистанционното обучение е незадоволителен заместител на присъственото, а стресът и изолацията при онлайн обучението оказват влияние върху психичното здраве на младите хора.

Теорията, че децата са най-големият разпространител на Covid-19, засега не намира твърдо потвърждение, но тя бе лансирана от главния здравен инспектор доц.Ангел Кунчев през ноември, в пика на заразата.

Данните в Единния информационен портал също не потвърждават този извод. Общият брой на заразените с коронавирус във възрастовата група от 0 до 19 години е 9533 към 10 март и е най-малкият, ако изключим възрастовата група от 90+.

Разбивката по дни сочи, че най-много деца са регистрирани с Covid-19, когато училищата бяха затворени - 3967 деца в периода от 29 октомври 2020 г. до 4 януари 2021 г. През този период беше регистриран пик на заразените у нас и по тази причина беше въведен втория локдаун. На 4 януари бяха отворени детските градини, а учениците от 1-ви до 4-ти клас се върнаха в училище. За месец оттогава регистрираните нови случаи на Covid във възрастовата група до 19 години са 645.

На 4 февруари по график за две седмици в училище се връщат и големите ученици. За месец - до 4 март, новите случаи на Covid сред децата нарастват на 1259 в цялата страна. За сравнение, броят на новозаразените във възрастовата група от 50 до 59 г., където случаите са най-много, за периода от 4 февруари до 4 март, е 6190 в цялата страна. Такава е картината по разбивка на възрастови групи, където най-малък е броят на заразените с коронавирус деца, показват отворените данни на правителствения портал.

Изследване на Лондонския имперски колеж, публикувано в началото на февруари 2021 г., също опровергава твърденията на доц. Кунчев. Според проучването разпространението на коронавирусната инфекция се дължи най-вече на възрастовите групи от 20 до 49 години. Една от целите на това проучване е била да потвърди дали действително децата се явяват най-големият разпространител на коронавирусната инфекция и до каква степен затварянето и отварянето на училищата влияе на разпространението и смъртността от Covid-19.

Училищата в САЩ бяха отворени за присъствено обучение в началото на учебната година в края на август до края на октомври, след което бяха затворени, но днес отново са отворени. Независимо от това, че при отварянето на училищата числото на инфекции расте, едва до 3.7% идват от деца на възраст между 0 - 9 години и 10.3% от деца и юноши на 10 - 19 години. В същото време между 68.6 – 75.9% от случаите на коронавирусна инфекция след възобновяването на присъственото обучение са били предизвикани от хора на възраст между 20 и 49 години, което е най-активната част от население, показва проучването.

Дори според скалата на Тексаската медицинска асоциация, която често обичат да цитират от Националния оперативен щаб, училищата не попадат сред високорисковите зони. Много по-опасно е да вечеряш в ресторант или да риташ топка с приятели, например.

Епидемиологът проф. Мира Кожухарова също е на мнение, че децата не са основният приносител на заразата. Според нея детските градини и училищата за ученици в началния етап имат най-малък принос към разпространението на вируса.

Министърът на образованието Красимир Вълчев също смята, че учениците не са основният приносител на заразата, но очевидно не може да убеди премиера и Националният оперативен щаб. Така училищата отново затварят за по-големите ученици, на които им предстоят матури. С всяка изминала година резултатите от тях са в низходяща посока. Такива са и резултатите на българските ученици и в авторитетното международно проучване PISA.

А преди налагането на втория локдаун в 1250 училища от общо 1972 в цялата страна нямаше нито един заразен с коронавирус, но това не попречи да бъдат затворени.

Днес ситуацията е сходна. По данни на Министерството на образованието към момента в страната има 367 ученици и 560 учители с коронавирус, а 5000 са ученици са поставени под карантина. Общо учениците у нас са над 570 000, а учителите около 40 000 по данни на НСИ. Към момента едва 1200 родители са подали заявления децата им да учат дистанционно, което е 0.2 на сто от всички ученици. Искания за преминаване изцяло към онлайн обучение са подали и 8 училища, посочват от МОН.

Онлайн обучение в игри

Как обаче реално протича онлайн обучението? Ситуацията с учениците от различните възрастови и социални групи е различна, но вече има достатъчно данни в подкрепа на тезата, че резултатите от този вид обучение са незадоволителни, а неравенството по отношение на качеството на образованието се задълбочава.

В много случаи родителите не могат да осъществяват пълноценен контрол върху децата, които прекарват деня в леглото или на канапето. Дори да се регистрират в часа, след това се заемат с игри заедно с други съученици, или гледат филми, или просто чатят помежду си.

У нас все още няма официална статистика за ефекта от онлайн обучението върху менталното здраве на децата, но тази в САЩ е много тревожна - хиляди младежи имат самоубийствени мисли, а десетки са сложили край на живота си след началото на пандемията. Само в окръг Кларк, щата Невада, 18 деца са се самоубили през миналата година, в следствие на затварянето у дома, писа в началото на годината "Ню Йорк Таймс".

Там, където нямат интернет и устройства

И ако в големите градове повечето деца имат поне компютри и интернет у дома, какво се случва в райони, където няма интернет връзка? Да не говорим за социално уязвимите групи - без устройства, без интернет и най-вероятно с родители, които не могат да помагат в образованието на децата си.

На този фон неформалното обединение "Учители за безопасно образование", което по думи на участници в него наброява около 3000 учители от общо над 40 000, призова премиера Бойко Борисов незабавно да разпореди прекратяването на присъственото обучение на учениците от 1-ви до 12-ти клас. Аргументът е, че "броят заразени деца нараства с всеки изминал ден". Посочва се също, че за последните 14 дни спрямо предходния период положителните проби при деца (от 0 до 19 години) са се увеличили с 48.3%.

Какво означава това? Децата, които четири месеца са блокирани във водовъртежа на крайно съмнителните откъм ефективност онлайн уроци, да продължат да участват в имитацията на образование.

Страх от работа, но и страх от ваксини

Балансът между правото на живот и здраве и правото на образование наистина е много крехък, но все пак е баланс.

Много учители с риск за живота и здравето си не са се отказали да вършат достойно работата си и не е редно държавата да толерира единствено позицията на тези, които не желаят нито да работят присъствено, нито да се тестват, нито да се ваксинират (едва около 27% от педагозите по данни на Синдиката на учителите заявиха желание за имунизация - бел. ред.).

Защо управляващите толкова бързо се отказаха от масовото безплатно тестване на учениците, което имаше за цел да ограничи заразата? В Австрия например нямаше проблем да се въведе подобна мярка.

В крайна сметка всеки гражданин, включително учителите, има право на избор – или да се ваксинира, или да работи, поемайки риск от зараза, или да се оттегли. Не е редно тежестта от този избор да се прехвърли единствено и изцяло върху подрастващото поколение, което да бъде генерално лишено от правото му на образование през настоящата учебна година.

И още недомислици

Колкото и сериозна да е една криза и каквито и мерки да въвеждат властите, отговорното поведение изисква да има предсказуемост и план, за да могат и хората да планират всекидневието си. В противен случай настъпва хаос, както в случая с поредните мерки за училищата.

Смените на учениците от горните класове се случват в средата на седмицата, а не от понеделник. Това решение беше взето по този начин заради началото на втория срок и вече повече от месец не подлежи на промяна.

Така част от учениците, които учат в други градове и живеят на общежитие или квартира, имат огромни логистични затруднения. Родителите често са принудени да си взимат отпуск в средата на седмицата, за да им осигурят транспорта. Конкретен пример - в Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец учат деца от цяла България. Има от Варна, Русе, Свиленград и т. н. Няма как ученик, който е бил онлайн до 14 часа в сряда, в четвъртък да се яви в 8 часа на училище в Правец, ако ползва обществения транспорт.

Управляващите едва ли се интересуват от подобни проблеми, които вероятно им изглеждат дребни. За МОН е важно да има учебна година, а дали децата са научили нещо, какво изобщо знаят, това вече явно не интересува никого.

Опасността за здравето е видима и непосредствена, докато опасността, че расте неграмотно поколение е твърде имагинерна - там, някъде в бъдещето.