Училищният закон ще бъде преработен и внесен в парламента до Коледа

Законът за училищното образование ще бъде преработен, за да се изчистят някои спорни моменти от него и се очаква да бъде внесен за първо четене в Народното събрание до Коледа. Това обяви в понеделник във Варна министърът на образованието Анелия Клисарова.

Тя посочи, че ще бъдат запазени много от текстовете, разработени от предишното управление, но иска някои от спорните моменти да бъдат изчистени предварително при широка дискусия. Като пример за спорна мярка тя посочи финансирането на частни училища от държавния бюджет.

Депутати от ГЕРБ вече внесоха в парламента изготвения при управлението на партията проектозакон за училищното образование, за който така и не стигна времето в миналия парламент да бъде гласуван и да влезе в сила от 15 септември 2012 година.

Със закона, който беше писан две години и половина, трябваше да се реформира системата на средното образование и да бъдат изготвени нови учебни програми и учебници.

Промените предвиждат основно образование да се получава след завършен седми клас, а не както досега - след осми.

Според законопроекта основното образование от I до VII клас се дели на начален етап от I до IV клас и прогимназиален – от V до VII. Както и сега, учениците ще се явяват на изпити за външно оценяване след четвърти и седми клас, като външното оценяване след седми клас е обединено с изпитите за вход към гимназиите.

Средното образование, което е от VIII до XII клас, също е разделено на два етапа. Първият гимназиален етап е от VIII до X клас включително. След завършен десети клас учениците отново се явяват на външно оценяване. Вторият гимназиален етап е от XI до XII клас, след което учениците се явяват на държавни зрелостни изпити.

Основните спорни моменти в законопроекта бяха за задължителната предучилищна подготовка на четиригодишните деца и намерението да се финансират и децата, посещаващи частни училища и градини.

Законопроектът на ГЕРБ предвиждаше от учебната 2016-2017 година на предучилищна подготовка задължително да ходят децата, навършили 4 години и дори родителите да бъдат глобявани, ако не ги пуснат. Държавната субсидия за частни училища и градини също бе планирана за 2016 година.

С проектозакона ГЕРБ разбуни духовете и по отношение на статута на математическите гимназии, които според новата структура ще са обикновени средни общообразователни училища. За да запазят статута си те трябваше да спрат приема на ученици след ІV клас и да запазят само този след VІІ клас, което учители и родители не приемат.

Клисарова съобщи, че ще настоява за по-строг контрол върху изразходването на парите в системата. Според нея е редно размерът на делегираните бюджети на учебните заведения да зависи и от качеството на предлаганото обучение, каквато идея вече е предлагана и обсъждана от експертите. “В това отношение от особено значение ще бъдат резултатите, показани от децата при външното оценяване“, посочи Клисарова.