Учреден е Институт за изследване на престъпленията на комунизма в България

Повече от 15 години след падането на комунизма, и у нас бе учреден Институт за изследване престъпленията на комунизма в България. Целта е да изследва комунистическата идеология и практика, като анализира и оцени проникването, развитието и проявлението на комунизма в България; да информира българската и световна общественост за неговите престъпления и събере доказателства за тях, които да допринесат за неговото морално осъждане.

Управлението на БКП започна през 1944 г. с отделни престъпления и стигна до кланета, а впоследствие издигна като система на управление масовата престъпност. Но то бе предхождано от четвърт век гражданска война на българските комунисти срещу българското общество, от атентати, "въстания" и терористични актове, истината за които трябва да се каже, убедени са учредителите на института.

През май 2000 г. 38-то Народно събрание прие Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, но неговото наследство не бе разградено. Българското общество не наказа комунистите за престъпленията им, не ги отстрани от властта и политиката, позволи им да подменят истината за миналото и да установят пълен контрол върху медиите, припомнят учредителите на института. Те са убедени, че това предпоставя многобройни и крайно опасни последствия за демократичния процес в България, описани в Резолюция 1096 на Съвета на Европа от 27 юни 1996 г. като "установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава, и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека".

Учредителите - историци, журналисти, научни работници и общественици, са водени от убеждението, че е крайно време да бъде установен истинския размер на престъпленията и жертвите на комунистическия терор в България, да се потърси морална отговорност за тези престъпления от БКП и нейната правоприемничка БСП, и наказателна отговорност от конкретните извършители на престъпления срещу човечността, за които няма давност.

Председател на Управителния съвет на института е журналистът Калин Манолов, а негов заместник е е Стоян Груйчев. Членове на Управителния съвет са проф.д-р Пламен Цветков - историк, доц. Евелина Келбечева - историк, ст.н.с. Никола Казански - икономист, Емилия Цанкова - театрален режисьор , Христо Троански - писател.

Българският институт за изследване престъпленията на комунизма е сдружение с нестопанска цел. Подобни институти или организации със същите цели има в повечето от бившите комунистически страни, като някои от тях са на бюджетна издръжка и се ползват с пълната подкрепа на съответните държави при изпълнение на задачите си.

В сряда Калин Манолов съобщи, че институтът е внесъл открито писмо до председателя на парламента Огнян Герджиков и премиера Симеон Сакскобургготски, с което се противопоставя на приетите от МС предложения за промени в Закона за класифицирана информация.

Промените дават възможност за унищожаване на секретни материали с изтекъл срок на защита от различни ведомства, без контрол от страна на ДКСИ. Това създава предпоставки за унищожаване на архивни материали с изключителна историческа и справочна стойност, които още не са проучени.

Почти две години декласификационните разпоредби на закона не се изпълняват от редица държавни институции, сред които МВР, Министерството на отбраната, и Националната разузнавателна служба, които не предават материали с изтекъл срок на защита в Държавния архив. Това води до грубо нарушаване на прогласеното в конституцията право за достъп до информация, се посочва в писмото.

От института призовават:

-Да се приеме текст, с който да се забрани унищожаването на архивни материали, датирани преди април 1990 г.;

- Да бъде приета поправка, изключваща прилагането на Закона за личните данни спрямо тези архиви;

- Във ведомствените комисии за преглед на архивното наследство задължително да бъдат включени експерти от Главно управление на архивите при МС;

- Да бъде приета процедура, с която ръководителите на организационни единици да бъдат задължени да обявяват по съответен публичен път архивните материали, които се разсекретяват;

- Да бъде приета разпоредба, позволяваща на гражданите да обжалват по съдебен път решения на ведомствените комисии за унищожаване на секретни материали с изтекъл срок на защита.

В писмото се настоява МС и ДКСИ незабавно да предприемат необходимите управленски решения за изпълнение на Закона за класифицираната информация в частта за предаването на материалите с изтекъл срок на защита в Държавния архив.