Удивителната история на "майката" на РНК ваксините

Много хора смятат, че унгарката проф. Каталин Карико е достойна за Нобелова награда

Проф. Каталин Карико

В продължение на 40 г. унгарският биохимик проф. Каталин Карико е работила в сянка за решителния напредък на ваксините на "Модерна" и "Бионтех". Жена, родена в малко унгарско градче и изживяла щастливо детство в кирпичена къща без вода и ток, днес е един от най-влиятелните учени на планетата. Нейните открития бяха от съществено значение, за да станат възможни първите две ваксини, които могат да ни измъкнат от тази пандемия, разказва испанският в. "Ел Паис". Mediapool препечатва публикацията в превод на Glasove.com.

"Бях щастливо дете. Баща ми беше месар и ми беше приятно да го гледам как работи, да наблюдавам вътрешностите и сърцата на животните. Научната ми жилка може би идва оттам", разказва Каталин Карико от дома си в покрайнините на Филаделфия, в САЩ. След като завършва биология в Унгария, тя заминава за САЩ, за да прави докторат през 1985 г. Никога няма да се върне в родината си. "За малко да замина за Испания, при групата на Луис Караско, която се интересуваше от работата ми, както и във Франция, но комунистическа Унгария слагаше много прътове в колелата", разказва тя.

В наши дни тази история изглежда невероятно. И все пак цяло десетилетие, през 90-те години, никой не подкрепя идеята на Карико: да разработи лечение и ваксини на базата на молекулата на РНК, точно тази, използвана при ваксините срещу коронавируса на "Модерна" и "Бионтех". "Писмата с откази от институции и фармацевтични компании, с които се свързах, за да финансират развитието на тази идея, следваха едно след друго", обяснява 65-годишната биохимичка, родена в Кисуйшалас, на стотина километра от Будапеща. Докато говори, тя показва писмо от фармацевтичната компания Merck (MSD), с което се отхвърля молбата ѝ за 10 хил. долара за финансиране на нейните изследвания.

Сега "Модерна" и "Бионтех" получиха стотици милиони евро от публични фондове, за да разработят за рекордно време ваксините си с РНК пратеник, които се основават именно на концепцията, която Карико и друга малка група изследователи се опитаха да популяризират неуспешно тридесет години по-рано.

"Всички мислеха, че това е лудост"

Обещаваща идея, която обаче не беше на мода. Те искаха да използват крехка и преходна молекула, за да лекуват болести и трайно да предотвратяват инфекции. РНК е молекула, без която животът на Земята не би могъл да съществува. Това е пратеникът, който отговаря за проникването в ядрото на нашите клетки, декодирането на информацията, която се съдържа в нашата ДНК, нашата книга с генетични инструкции, и измислянето на рецепта, която ще генерира всички протеини, от които се нуждаем, за да се движим, виждаме, дишаме, възпроизвеждаме и живеем.

Карико искала да използва директно клетки от болния, за да произведе протеина, който води до неговото излекуване, като му инжектира кратък РНК пратеник. "Днес всички разбираме тази концепция, но не и по онова време", отбелязва изследователката.

През онези години тезата се отнасяла до генната терапия, която се състояла в трайна модификация на ДНК за коригиране на болести. След демонстрацията на възможни смъртоносни мутации след промяната на ДНК и след смъртта на пациенти по време на клиничните изпитания, тезата постепенно била преразгледана.

Шепа други учени, които имали идеята да разработят ваксини с РНК, се блъснали в същата стена, като Карико. "Всички смятаха, че това е лудост и че те ще бъдат неефективни", спомня си Пиер Мюлиен, изпълнителен директор на Инициативата за иновативни лекарства, финансирана от ЕС. "През 1993 г. нашият екип в Националния институт за здраве и медицински изследвания във Франция разработи метод, който позволява вкарването на РНК пратеник за терапевтични цели. Постигнахме го, без обаче да достигнем до производствена фаза, отчасти поради липса на финансиране", спомня си той.

"Нашият екип беше първият, който разработи РНК ваксина и получи помощ от национални здравни институции, което позволи да се наберат средства от частния сектор и да се тества върху хора", припомня Дейвид Кюриъл от медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис. "Въпреки това Ambion, съответната компания, ни каза, че ваксината няма бъдеще", добавя той.

РНК ваксините породили съмнения. "Нашата действаше само върху някои животни, върху други - не", спомня си Фредерик Мартинон, изследовател във френския проект. "Работата на Каталин днес ни позволява да разберем защо", уточнява той. РНК ваксините поставят два привидно неразрешими проблема. От една страна, те не успяваха да изработят достатъчно протеини. От друга страна, РНК пратеникът можеше да предизвика силно възпаление, породено от имунната система, за която въведената РНК е тази на вирус. Как беше възможно молекула, която е близо 50 пъти повече в нашето тяло, отколкото самата ДНК, да причини отхвърляне?

Излизане от анонимност

В началото на 2000-те г. Карико, тогава изследователка в Университета на Пенсилвания, продължавала да получавала откази. Един ден при фотокопирната машина тя срещнала Дрю Вайсман, новопристигнал учен от екипа на Антъни Фаучи, светило в областта на ХИВ, а понастоящем директор на държавния институт, разработил ваксината с "Модерна". Вайсман искал да открие ваксина срещу вируса на СПИН и приел Карико в лабораторията си, за да се опита да го постигне с РНК пратеник.

През 2005 г. те открили, че възпалението може да бъде избегнато, като се промени само една буква в генетичната последователност на РНК. "Този преход от уридин към псевдоуридин позволяваше да се предотврати предизвикването на прекомерна имунна реакция, като същевременно се улесни производството на голямо количество протеин. Знаех, че това ще проработи", казва Карико.

За пореден път в продължение на години работата ѝ била пренебрегната. Двамата изследователи патентовали техниките си за създаване на модифицирана РНК, но университетът в Пенсилвания решил да ги даде на компанията Cellscript. "Искаха бързо да направят пари и ги продадоха за 300 хил. долара", отбелязва Карико.

През 2010 г. група американски изследователи създали компания, която откупила правата върху патентите на Карико и Вайсман. Името ѝ е съкращение от "модифицирана РНК": ModeRNA. За няколко години, без наистина да публикуват научни изследвания, те получили стотици милиони долари от частни фондове, 420 млн. долара от които от "АстраЗенека". Компанията обещавала да лекува инфекциозни заболявания на базата на РНК пратеник.

На практика по същото време "Бионтех" (BioNTech), друга малка германска компания, създадена от двама изследователи от турски произход, придобила няколко патента на Карико и Вайсман, свързани с модифицираната РНК, за разработването на ваксини срещу рака.

Вицепрезидент в "Бионтех" (BioNTech)

През 2013 г., след 40-годишен почти анонимен труд, Карико е наета от "БиоНТех", на която вече е вицепрезидент.

"Почувствах, че е дошъл моментът за промяна и си помислих, че мога да приема този пост, за да съм сигурна, че всичко ще върви в правилната посока", заявява Карико. Ваксините на "Модерна" и на "Бионтех", разработена заедно с "Пфайзер", имат доказана ефективност от най-малко 94 процента.

Едва преди няколко дни Карико и Вайсман се срещнали отново, за да получат първата доза от ваксината на "Бионтех". "Не изпитвам никакъв страх", твърди експертката. "Ако беше законно, вече щях да съм се ваксинирала в лабораторията, но винаги съм обичала да се придържам към правилата", подчертава тя. "Ваксината защитава не по-малко от десет дни след първата доза и то на 88.9 процента, а след това много повече, на 95% с втората доза. Трябва да се посочи един много важен момент. По време на клиничните изпитания взехме кръв от ваксинираните лица и създадохме копия на всички варианти на коронавируса, открити по целия свят. Кръвта на тези пациенти, която съдържа антитела, успя да неутрализира 20 мутирали варианта на вируса", подчертава тя.

"Тези ваксини ще ни измъкнат от пандемията. През лятото вероятно ще можем да се върнем на плажа и към нормален живот. Освен това, с над 3000 смъртни случаи всекидневно в САЩ, нямам никакво съмнение, че населението ще се ваксинира, най-вече възрастните хора", смята тя.

Карико разбира съмненията, които някои имат към тези фармацевтични продукти, "защото одобрението на ваксина на основата на РНК е безпрецедентно". "Въпреки това тези прототипи се използват повече от десет години, по-точно срещу рака, в клинични изпитания и се установи, че са безопасни. РНК пратеникът, който използваме, е идентичен по състав с тази, която всеки произвежда в собствените си клетки. Способът е напълно естествен и е разработен от нуклеотиди от растения. Той не включва нищо повече, което да е непознато, и не използва животински клетки, нито бактерии, нищо", подчертава тя.

Работа, достойна за Нобелова награда

Преди няколко седмици Дерик Роси, един от създателите на "Модерна", коментира пред списание STAT, че Нобеловата награда за химия би трябвало да се присъди на Карико и Вайсман. Кенет Чиен, сърдечносъдов биолог в Института "Каролинска" в Швеция и съосновател на компанията "Модерна", споделя това мнение: "Всички компании, фокусирани върху РНК пратеника, сред които е "Модерна", дължат съществуването си на иновативните трудове на Карико и Вайсман. Те заслужават лъвския пай, защото без техните открития РНК ваксините нямаше да бъдат достатъчно напреднали, за да се противопоставим на тази пандемия", подчертава той.

История, толкова удивителна, като тази за ваксината, не може да бъде обляна само в светлина. Карико има противници, които поставят под съмнение значението на нейната работа. "Кати не е пионер и би било нелепо да я смятаме за такава", твърди Ханс-Георг Рамензее, имунолог в Тюбингенския университет. Този учен обяснява, че през 2000 г. неговият екип е доказал, че при мишки инжектирането на немодифицирана РНК предизвиква благоприятен имунен отговор. "Търсехме ваксина срещу рака", разказва той.

Същата тази година Рамензее е един от основателите на компания, фокусирана върху разработването на ваксина. "Но поради липсата на финансиране стартирането на проекта силно закъсня", коментира той. Тази компания се нарича "Кюрвак" (Curevac) и днес е третият конкурент в надпреварата за РНК ваксина срещу Covid. ЕС се договори с "Кюрвак" за 225 млн. дози, ако, в крайна сметка, тя докаже своята ефективност. Тази компания не използва модифицирана РНК и Рамензее смята, че нито тази разработка, нито останалите на Карико са били решаващи. Той признава обаче неизбежното. "Без нашето проучване от 2000 г. "Бионтех" и "Модерна" нямаше да видят бял свят, но тези компании бяха по-бързи в разработването".

Карико отклонява признанията с нотка на смирение и гордост.

"През последните 40 г. не съм получила нито една награда за работата си, дори едно потупване по гърба. Няма нужда от това. Знам какво правя и осъзнавам, че беше важно. Освен това съм твърде възрастна, за да се променя. Не ми идва наум. Не нося бижута и все още притежавам тази стара кола", коментира тя.

Когато била млад учен, все още в родната Унгария, майка ѝ веднъж ѝ казала, че един ден ще спечели Нобелова награда. "Аз ѝ отговорих: не успявам да получа стипендия и дори нямам постоянна работа в университета!".

*Текстът от "Ел Паис" е публикуван във "Фигаро" в рамките на проект за европейско журналистическо сътрудничество. Преводът на Glasove.com е от френски език.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?