Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Угризенията на победителите

Брекзитърите ще трябва да обясняват, че много от недъзите на британската икономика са вътрешно, а не европейско "производство"

4 коментара
Борис Джонсън и Mайкъл Гоув

Броени часове след като британските гласоподаватели решиха да напуснат Европейския съюз, се появиха информации, че някои от гласувалите за Брекзит вече страдат от угризенията на купувача. По-интересният въпрос в идните седмици е дали водачите на кампанията за излизане от ЕС може да започнат да страдат от по-редкия вид - разкаянието на победителя.

Резултатът от референдума е отровен потир за политиците, които агитираха за него. На тях се пада задачата да ръководят нещата в икономически неспокойния период. Рано или късно те също така трябва да обяснят на своите избиратели, че икономическите беди на Великобритания не произтичат от членството ѝ в Европейския съюз.

Икономическите тревоги, заради които толкова много хора гласуваха за излизане от ЕС, са реални, независимо, че обвиненията към ЕС за много от проблемите бяха преувеличени.

Управлението на Консервативната партия начело с Дейвид Камерън постигна годишен растеж между 2% и 3% през повечето от последните шест години, а нивото на безработицата от 5.4% е впечатляващо ниско, дори процентът на заетата работна сила в Британия е необичайно висок.

Този икономически ръст обаче не е равномерно разпределен из страната. Лондон и някои градове процъфтяват от силата на финансовите услуги, информационните технологии, както и на изкуствата и дизайна. Такива фирми са най-облагодетелствани от членството в ЕС, което позволи на Великобритания да се позиционира като хъб на услугите за Европа. Не е чудно, че регионът на Лондон бе единственият в Англия, който убедително гласува за оставане в ЕС. (Шотландия и Северна Ирландия гласуваха по същия начин, но поради културни причини.)

Навсякъде другаде картината е много различна. Крупното производство, което осигуряваше просперитет на толкова много британски региони, е в постоянен спад вече повече от 30 години. Като по красноречиво съвпадение, двете най-големи бизнес теми във Великобритания преди референдума бяха колапсът на утвърдена верига магазини и заплахата за затваряне на металургичен комбинат в Уелс – в първия случай заради ръста на интернет търговията, а във втория - глобалната конкуренция.

Както и в други развити страни, никой не измисли как тези работни места да бъдат заменени с работа от същото качество и стабилност. В това отношение ЕС предоставя удобно фолио за политици от различни цветове. Европейският съюз предпази Великобритания от налагането на наказателни тарифи за китайска стомана, за да запази британски работни места. Европейският съюз наводни Великобритания с имигранти, които подбиха заплатите на местните работници и вдигнаха цените на цените на жилищата.

Европейският съюз наложи обременяващите и скъпи регулации на борещия се за оцеляване малък бизнес.

Голямата част от индустриалната средна Англия гласува за излизане от ЕС, както и индустриалният Уелс.

Това обаче беше измамен аргумент, защото много повече от вината за проблемите на Великобритания се крие у дома. Великобритания, а не ЕС насърчи прекалено щедри зелени субсидии и възобновяеми енергийни квоти, които прогониха производителите с високи енергийни разходи.

Великобритания, а не ЕС, наложи увеличение на данъците върху потреблението от 17.5% на 20%, за да плати за неустойчиви публични разходи чрез извличане на повече пари от борещата се средна класа.

Великобритания, а не ЕС, предприе монетарни политики, които заедно с рестрикциите за строителството, надуха цените на жилищата извън възможностите на все повече млади хора.

Кампанията за напускането на Брекзит сега трябва да обясни това, както и необходимостта от реформи и толкова много мерки, на избиратели, които бяха оставени да повярват, че едно скъсване с ЕС ще бъде достатъчно.

Трудността на задачата ще бъде усложнена и от нейната неотложност, тъй като врявата от Брекзит поставя икономиката под все по-голям натиск.

Това може да бъде направено, но няма да е лесно.

Британските гласоподаватели са възприемали икономически реформи преди, най-скоро при Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век.

При Камерън те приеха значителни промени на социалната система и някои намаления на разходите.

Участници в кампанията за Брекзит подготвиха почвата за това, че той ще даде свобода на Британия да следва далеч по-либерален икономически ред.

Но гласувалите за Брекзит схванаха ли наистина посланието, че те трябва да напуснат ЕС, за да могат да приложат трудни реформи.

Забележете, че Великобритания е много далеч от изчерпването на списъка на реформи, които може да приложи като член на ЕС.

Вместо това, страната наскоро отхвърли най-умерените фини настройки на системата за социално подпомагане; опита да се изравни данъкът върху личните доходи чрез реформиране на кредитите с ниски доходи; и дори усилието да се либерализират часовете за търговия през уикенда, така че магазините за хранителни стоки да могат да останат отворени по-дълго в събота и неделя. Нито една от тези мерки не се сблъсква с правилата на ЕС и никоя не би изисквала разрешение от Брюксел.

Още по-лошо за лидерите на Брекзит: медиите преди бяха готови да се отнасят към брекзитърите като към една от двете равностойни страни в една политическа кампания, а сега ще ги третират като нормални политици, изправени пред трудни политически въпроси.

Техният нов статут не им дава възможност да се скрият.

Един от признаците на проблема: настроеният като цяло про-Брекзит вестник "Дейли телеграф" публикува на интернет сайта си статия, в която проверява фактологичната точност на много от твърденията на двете страни, направени по време на кампанията преди референдума.

Най-великодушната оценка на изданието за правдивостта на твърденията на привържениците на Брекзит, като например, че миграцията има негативно въздействие, гласи: "Трудно е да се каже".

Други, като например твърдението, че либерална Великобритания често е била отхвърляна от европейските протекционисти в Брюксел, са получили категоричната оценка "погрешно". Скептичните към евроскептицизма идват.

Друга проява на проблема. Местните власти в райони, гласували за Брекзит, като Корнуол, вече питат кога могат да очакват Лондон да им компенсира субсидиите, които са получавали от Европейския съюз и които сега ще загубят, за неща като широколентовия интернет, например.

В тази, най-непредсказуема от години насам, ситуация не трябва да се изключва нищо. Може би защитниците на напускането ще са в състояние да управляват един дълбоко разединен електорат, направил току що епохална промяна с драматични и отрицателни краткосрочни икономически последици. И може би защитниците на напускането ще убедят тези избиратели да приемат тежките реформи, нуждата от които по-честните измежду тях признаваха през цялото време.

Но може би има и причина най-видните консервативни поддръжници на напускането, Борис Джонсън и Майкъл Гоув (министър на правосъдието на Великобритания – бел. ред.), на пресконференцията на победата в петък сутринта да изглеждат така, сякаш са на погребение.

Може би едно от най-опасните неща в политиката е да получиш точно това, което искаш.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Bлaдo
    #4

    пАздравлЭния за пълните, искрени самопризнания направени от рускосъвецкия тавариш плЪx (#3) ;-)) ... плюс допълнение от мен: и понеже руснаците НАИСТИНА нямате никаква икономика, и понеже гузният Брекзит няма да ви нахрани, и понеже санкциите ми (европейските) са си в сила - НЯМА скоро ще ядете в рУсия. ;-)

  2. Британия има икономика с недъзи, пък ние нямаме никаква икономика!

  3. анита хегерланд
    #2

    Индустриалната революция започна в Англия и завърши там. А сега накъде?! Имат ли икономистите друга перспектива за икономическото развитие извън определени географски точки? Ако Финландия и Южна Корея произвеждат мобилните телефони на целия свят, ако САЩ и Китай произвеждат компютри за всички, то какво произвеждат останалите икономики?

  4. Калико Джо
    #1

    Борис Джонсън само искаще да се премести в хубавата капитанска кабина и да пие от избраните вина, а сега ще се налага да управлява пробит кораб през плитчините. И Фараж ще му диша в гърба.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.