"Уикипедия" за шпиони: ЦРУ открива Web 2.0

"Уикипедия" за шпиони: ЦРУ открива Web 2.0

В ЦРУ и сродните му агенции се извършва тиха революция. Ново поколение аналитици, решени да издърпат своите колеги ветерани от времето на Студената война към света на споделянето на информация на принципа на Web 2.0, създадоха "Интелипедия" - класифицирана версия на "Уикипедия", която по техните думи променя начина, по който американските шпионски агенции обработват строго секретната информация, като подпомага сътрудничеството между техните служители във Вашингтон и по света. Демонстрирана през 2006 г. пред скептичните ветерани в главната квартира на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, "Интелипедия" се превърна в информационен мастодонт с 900 000 страници, свързани с шпионажа, около 100 000 потребителски профила и средно по 5000 редакции на страници дневно.

Според поддръжниците на "Интелипедия" тя не просто внася промяна в агенцията, но дава и резултати. Когато за първи път в самоделно взривно устройство в Ирак беше използван хлор, някой създаде уики-страница и попита какво могат да направят разузнавачите и другите хора в бранша, за да съберат доказателства за употребата на химическия елемент. "23-ма души от 18 или 19 места по света реагираха и само за два дни се сдобихме с изключително полезни инструкции", разказва Том Фингър, който оглавяваше Съвета за национално разузнаване от 2005 до 2008 г..

Миналата година трафикът в "Интелипедия" се увеличи толкова много, че Дирекцията за национално разузнаване трябваше да намери допълнителни средства, за да подсили сървърите.

Кръстникът на "Интелипедия" е анализаторът от ЦРУ Д. Келвин Андръс, който през 2004 г. написа доклад, озаглавен "Уики-тата и блоговете в полза на едно комплексно и адаптивно разузнавателно общество". От десетилетия системата на американското разузнаване е структурирана така, че да отговаря на статични въпроси от времето на Студената война, като "колко ракети има в Сибир?". Това, от което САЩ имаха нужда след 11 септември 2001 г., според Андръс, беше нещо, което може да се справи с бързо променящите се сложни заплахи. Разузнавателните организации трябваше да станат по-сложни и приспособими и да вземат решения чрез сътрудничество на всички нива - като финансовите борси или мравуняците, или "Уикипедия".

Шон Денъхи и Дон Бърк използваха доклада на Андръс, за да представят идеята за "Уикипедия" на разузнавателните структури пред своите началници в ЦРУ. Не постигнаха кой знае какъв успех, докато тогава новооснованата Дирекция за национално разузнаване не прецени, че идеята има потенциал - дори тогава тя беше съпроводена с остър сблъсък на култури. Едно от най-големите препятствия било да се убедят загрижените за сигурността шпиони, че системата ще бъде обезопасена срещу проникване отвън. За да бъдат успокоени, "Интелипедия" беше вградена в съществуващата обезопасена и класифицирана мрежа, известна като "Интелинк", която свързва 16-те шпионски служби в САЩ, както и армията, Държавния департамент и други органи с достъп до разузнавателна информация.

Три години по-късно "Интелипедия" работи, та пушек се вдига. Тя действа в три сфери - некласифицирана информация, секретни и строго секретни данни, като последният раздел е най-активен - с 439 387 страници и 57 248 потребителски профили.

"Интелипедия" се прави предимно от доброволци и съдържанието ѝ се контролира от "пастири", които следят отделните страници в областите, в които са специализирани. Също както в "Уикипедия", тук страниците се създават на момента - едва няколко минути след първите новини за терористичното нападение в Мумбай миналия ноември беше създадена страница и в "Интелипедия". Авторството обаче трябва да се посочва изрично, без авторът да може да се крие зад потребителско име.

Хората, които движат "Интелипедия", признават, че техният уики-сайт все още до голяма степен е просто допълнителен ангажимент в програмата на аналитиците в американското разузнаване. От "Интелипедия" все още не е създаден завършен продукт за целите на управляващите. Разузнавателните справки за

държавите (РСД) все още се правят по старомодния начин - авторите ги предават на колегите си, за да бъдaт прегледани и одобрени с консенсус.

Директорът на Центъра за глобални рискове и сигурност към "Ранд корпорейшън" Грег Тревъртън обаче твърди, че проблемът не е в това, че "Интелипедия" не е подходяща за правене на РСД, а в това, че управляващите разчитат прекалено много на тези доклади. "Твърде много се концентрират върху обработените разузнавателни данни", коментира Тревъртън. "Анализът на разузнавателните данни трябва да бъде смислено занимание - процес, в който специалистите работят върху проблемите и се стараят да вникнат дълбоко в тях. "Интелипедия" е идеална за тази цел. В който и момент да я отворите, ще си кажете, че това е най-високото ниво на разбиране на проблема в момента."

По БТА

Споделяне
Още от Свят