Украйна е обещала да не влиза в НАТО, но Путин е решил да я окупира

Когато войната е започнала, главният пратеник на Владимир Путин в Украйна е съобщил пред руския лидер, че властите в Киев са съгласни да удовлетворят искането Украйна да остане извън НАТО. Путин е отхвърлил тази сделка и е решил да продължи с военната си кампания. Това споделят трима независими източници на Ройтерс от Кремъл.

Роденият в Украйна руски пратеник Дмитрий Козак е казал на Путин, че изработената от него сделка премахва необходимостта Русия да продължи мащабна окупация на Украйна. Препоръката на Козак към Путин е била да приеме сделката.

Путин многократно е заявявал преди войната, че НАТО и неговата военна инфраструктура се приближават към границите на Русия. Опасенията са били, че се приемат нови членове от Източна Европа и че Алиансът сега се готви да въведе и Украйна в своята орбита.

Путин публично твърди, че това представлява екзистенциална заплаха за Русия, което го е принудило да реагира. Путин обаче ясно даде да се разбере, когато му беше представена сделката на Козак, че отстъпките, договорени от неговия помощник, не са стигнали достатъчно далеч и че той е разширил целите си, за да включи анексиране на части от украинска територия, съобщават източниците на Ройтерс.

Резултатът е, че сделката е била прекратена. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че "това няма абсолютно никаква връзка с реалността".

"Такова нещо никога не се е случвало. Това е абсолютно невярна информация“, казва Песков. Козак обаче не отговори на исканията за коментар, изпратени чрез Кремъл.

Михайло Подоляк, съветник на украинския президент, каза, че Русия е използвала преговорите като димна завеса, за да подготви своята инвазия. Той също не отговори на въпросите относно същността на преговорите с Русия, нито потвърждава, че е постигната предварителна сделка.

"Днес ние ясно разбираме, че руската страна никога не е била заинтересована от мирно уреждане", каза Подоляк. Два от трите източника казаха, че натиск за финализиране на сделката е настъпил веднага след инвазията на Русия на 24 февруари.

Козак е бил убеден, че има съгласието на Украйна с основните условия, за които Русия настоява и е препоръчал на Путин да подпише споразумение, казаха източниците.
"След 24 февруари на Козак беше даден картбланш: дадоха му зелена светлина; той получи сделката. Той я върна и те му казаха да изчезне. Всичко беше отменено. Путин просто промени плана, докато вървеше напред“, каза един от източниците, близки до руското ръководство.

Третият източник разказва същото, но има разминаване във времето, в което Козак е предложил сделката на Путин. Според него сделката е била отхвърлена преди инвазията.
63-годишният Козак е изключително лоялен на Путин и работи с него от 90-те години, когато двамата са заедно в кметството на Санкт Петербург. Той водеше преговорите с Украйна за Донбас от 2020 година, а след това ръководи руската делегация в разговори с украински официални лица в Берлин на 10 февруари, които се проведоха с посредничеството на Франция и Германия.

Шест месеца след началото на войната Козак остава на поста си заместник-началник на щаба на Кремъл, но вече не се занимава с Украйна.

Зеленски посети освободения град Изюм

Украинският президент Володимир Зеленски посети днес наскоро освободения град Изюм, поздрави украинските войници и им благодари за усилията за отвоюване на района от руските сили, предаде Асошиейтед прес.

Знамето на Украйна беше издигнато пред изгорената сграда на общината в опустошения от войната Изюм. Градът беше напуснат от руските сили миналата седмица, след като украинската армия извърши контранастъпление, при което отвоюва значителни територии в Харковска област.

"Гледката е доста потресаваща, но не е потресаваща за мен, защото започнахме да виждаме същите картини като в Буча, в първите освободени от окупацията територии . . . същите разрушени сгради, убити хора", каза Зеленски при посещението си в Изюм.

В разрушения до голяма степен град се виждаха жилищни сгради, почернели от огън и надупчени от артилерийски снаряди. Цялата вътрешна част на една сграда беше пропаднала, имаше зееща дупка и купища развалини, отбелязва АП.

В редовното си обръщение снощи Зеленски каза, че украинските сили вече са освободили около 8000 квадратни километра в североизточната Харковска област, предаде Ройтерс.

Зеленски: Най-силните в света трябва да гарантират сигурността на Украйна

Украйна работи за това най-силните държави в свободния свят да станат гарант за нейната сигурност, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

"Работим, за да гарантираме, че най-силните играчи в свободния свят ще станат гарант на нашата сигурност. Така че на многостранно и двустранно равнище да бъде подробно определено кой, как и кога трябва да реагира при заплаха за Украйна", обясни той в традиционното си видеообръщение във вторник вечерта.

Президентът заяви, че в случай на агресия от страна на Русия гарантите ще отговорят със санкции, доставки на оръжие, цялата необходима материална и финансова помощ.

"Основното в случая са ясни и правно обвързващи стъпки, конкретни и навременни действия, по-специално превантивни, насочени към предотвратяване на войната и охлаждане на намеренията на агресора", допълни Зеленски.

Според него Украйна вече е изградила заедно с партньорите си мощна антивоенна коалиция, която включва десетки различни държави.

"А сега работим за това най-могъщите държави, които вече ни помагат, също да се превърнат в постоянна коалиция за мир", добави президентът на Украйна.

През последната седмица Украйна успя да отвюва значителни територии, които бяха окупирани от Русия. Зеленски каза, че става дума за около 8000 квадратни километра, които са били освободени от украинските сили досега през септември, като повечето са в североизточния регион на Харков.

"Стабилизационните мерки" са завършени в около половината от тази територия, каза Зеленски, "и в освободена зона с приблизително същия размер стабилизационните мерки все още продължават". Общата площ, цитирана от Зеленски, е приблизително колкото гръцкия остров Крит.

Същевременно президентът заяви, че Украйна се опитва да върне нормалността възможно най-бързо в новоосвободения си източен регион.

"Много е важно, че заедно с нашите войски, с нашето знаме, нормалният живот се завръща в отвоюваната обратно територия", каза Зеленски във видеообръщението си във вторник вечерта.

Украйна вече е в състояние да изпълнява социалните си задължения, каза президентът и добави, че в освободения град Балаклия за първи път от пет месеца отново са изплатени пенсии. "Просто не можехме да извършваме плащания поради окупацията", каза той.

Зеленски посочи като друг приоритет издирването на всички останали руски войници или диверсионни групи в района, както и арестуването на онези, които са сътрудничили на окупацията, като подчерта важността на възстановяването на сигурността в новоосвободените части на страната.

Армията на Украйна е освободила за една седмица най-малко 300 селища

Армията на Украйна си е възвърнала само за една седмица контрола върху 3800 кв. км в Харковската област, като е освободила най-малко 300 селища с население 150 000 души. Това заяви снощи украинският заместник-министър на отбраната Ханна Маляр, цитирана от ДПА.

В изявление от Балаклия, един от освободените градове, тя каза, че предстои уточняването на размера на отвоюваната територия и броя на населените места. По думите ѝ може да се окаже, че освободената територия в Харковската област е близо два пъти по-голяма.

Украйна очаква руските удари по енергийната система да се увеличат

Украйна заяви във вторник, че се опасява от засилване на атаките на Русия срещу енергийната ѝ система след поредица от удари, които предизвикаха спиране на тока, предаде агенция Ройтерс.

Киев се обърна с молба за помощ към западните си съюзници, за да предотврати руските удари, които имат за цел да окажат натиск върху Украйна през зимата.

Поредица от опустошителни удари засегнаха през последните два дни електроснабдяването и топлоподаването в Украйна, което доведе до спиране на тока в няколко източни региона.

Очакваме броят на подобни атаки да нараства и сме готови за различни сценарии, заяви президентският съветник Михайло Подоляк пред Ройтерс.

Подоляк добави, че украинците трябва да бъдат подготвени за проблеми с електрозахранването и отоплението тази зима.

В Украйна често се наблюдават температури до минус 15 градуса по Целзий през студените месеци, напомня Ройтерс.

Подоляк заяви, че Украйна моли чуждестранните си съюзници за системи за противовъздушна отбрана за защита на жизненоважната инфраструктура още от началото на инвазията на Русия и изрази разочарование от липсата на доставки.

"Топката е в полето на нашите партньори", каза още той.

Доказателства за руски престъпления са открити в Харковска област

След отвоюването на големи територии от Харковска област в Източна Украйна от окупационните руски сили през последните дни, украинските власти съобщиха, че са открили доказателства за престъпления, извършени от руските войски, предаде ДПА.

Серхий Болвинов - висш украински полицай от град Балаклия, заяви, че руските сили там редовно са измъчвали затворници в местния полицейски участък, като посочи, че броят на хората, които са били в затвора по време на продължилата месеци окупация, е около 40.

Според свидетели при изтезанията на затворниците е използвано електричество, а във все още непроверени доклади от други части на региона се твърди, че руските военни също са убивали хора.

Стотици мъртви цивилни бяха открити, след като руските войски се изтеглиха от района около Киев през пролетта. Въпреки неопровержимите доказателства Москва отрича убийствата да са дело на руски войници и твърди, че зверствата са инсценирани от Украйна, отбелязва ДПА.

Байдън: Украйна е постигнала напредък, но е трудно да се каже дали войната е в повратен момент

Украйна е постигнала значителен напредък, тъй като отблъсква руските сили, но не може да се каже дали войната е в повратен момент, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от Ройтерс.

Запитан дали Украйна е достигнала повратна точка в конфликта, Байдън каза: "Не може да се даде отговор на този въпрос. Трудно е да се каже. Ясно е, че украинците са постигнали значителен напредък. Но аз мисля, че това ще бъде дълъг път".

Кристалина Георгиева и Володимир Зеленски са обсъдили начини за увеличаване на средствата за Украйна

Ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че във вторник тя и президентът на Украйна Володимир Зеленски са се договорили да проучат начините за разширяване на подкрепата на МВФ за Украйна и за изграждане на пълноценна програма за финансиране, предаде агенция Ройтерс.

Георгиева съобщи това на събитие, организирано от Центъра за глобално развитие. Тя каза, че със Зеленски са се договорили мисия на МВФ да се срещне с украинските власти през следващите седмици, за да работят по "по-дълбок път на ангажираност".

Кристалина Георгиева посочи, че МВФ работи и за осигуряване на одобрение от борда на директорите за предложение, насочено към разширяване на спешната помощ за Украйна и други държави, изправени пред спешни проблеми с платежния баланс поради войната на Русия срещу Украйна.

Новият "прозорец за продоволствен шок" в Инструмента за бързо финансиране на МВФ ще осигури на Киев приблизително същия размер на финансиране като този през март в размер на 1,4 млрд. долара, каза Георгиева и допълни, че нуждите на Украйна са нараснали след първото отпускане на спешно финансиране.

Георгиева каза, че Зеленски също така е изразил интерес към това как фондът може да работи с други институции, за да осигури политическа подкрепа за Украйна.

Алфред Камер, директор на европейския отдел на МВФ, и неговият заместник Джули Козак ще се срещнат с украински официални лица в босненската столица Сараево тази седмица, съобщи говорител на МВФ, цитиран от Ройтерс.

В Туитър Зеленски написа, че е разговарял с Кристалина Георгиева и ѝ е благодарил за "отпускането на 1,4 млрд. долара допълнителна подкрепа. Зеленски допълни, че двамата са обсъдили бъдещо сътрудничество за повишаване на финансовата стабилност на Украйна.

През последните месеци Зеленски и други украински официални лица показаха разочарование от бавния според тях напредък към по-голям финансов пакет, припомня Ройтерс.

През юли управителят на централната банка на Украйна Кирило Шевченко заяви пред Ройтерс, че Киев иска от МВФ 15-20 млрд. долара за две или три години - сума, която би поставила Украйна доста над "лимита за изключителен достъп" на фонда за отпускане на заеми.

Министър-председателят на Украйна Денис Шмигал заяви на конференция в неделя, че МВФ е бил "много пасивен" в отговора си на искането на Украйна до момента. Шмигал каза, че фондът е отпуснал на Киев 17 млрд. долара след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., но този път се бави. По думите му Украйна работи в тясно сътрудничество със САЩ, Германия и други партньори, но МВФ е важен "обединяващ фактор".

"Много е важно МВФ да бъде на борда с неговото лидерство и партньорство", заяви украинският премиер.

Дания ще обучава украински войници на своя територия

Дания ще обучава украински войници на своя територия, обяви датският министър на отбраната Мортен Бьодскоу, подобно на това, което Великобритания вече прави, за да подкрепи нападната от Русия Украйна, предаде Франс прес.

"Ще има обучение в Дания. Не мога да дам повече подробности, но ще има обучение на украинската армия в Дания", каза министър Бьодскоу пред датската информационна агенция Рицаус бюро от Киев.

Досега Копенхаген изпращаше инструктори във Великобритания, която пое лидерството в обучението на бойци от украинската армия на своя територия.

Лондон обеща в средата на юни да обучи 10 000 украински войници в няколко британски бази в рамките на четири месеца.

Подобно на други западни страни, Дания обеща през август да изпрати инструктори във Великобритания, за да подкрепи британската инициатива със 130 офицери. Организирането на обучение на датска земя обаче бележи нарастване на ангажимента на скандинавската държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Дания организира дарителска конференция за Украйна миналия месец, а съобщението на министъра на отбраната е продължение на тези усилия.