Украйна, Грузия и Молдова се изправят срещу хегемонията на Москва

В Молдова - бившата съветска република, където на парламентарните избори на 6 март победи управляващата комунистическа партия - нямаше "оранжева революция".

Но и в тази малка страна, притисната между Украйна и Румъния, в стремително променящото се черноморско пространство, се забелязват огромни промени. За пръв път държавите от тази зона - Молдова, Украйна и Грузия - стъпват на пътя на регионалното сътрудничество. Това не е характерно за постсъветското пространство, където страните са свикнали да си общуват с Москва тет - а - тет.

На 22 април лидерите на Украйна, Грузия и Молдова - Виктор Юшченко, Михаил Саакашвили и Владимир Воронин - ще се съберат на форум в Кишинев, наречен ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова) - регионална организация, създадена в края на 90-те години с цел да противодейства на хегемонията на Русия спрямо нейната "периферия", която обаче реално не функционира.

"Начело с Владимир Воронин се състоя оранжева революция", уверява Аркадий Барабаросич, ръководител на кишиневския Институт за публична политика, свързан с Джордж Сорос.

Бившият апаратчик Владимир Воронин, доскоро неотклонно следващ орбитата на Москва, поддържаше твърде вяли отношения със съседите. Той се скара с Румъния заради разногласия около договора за сътрудничество; имаше хладни отношения с Украйна, която, както той подозира, си затваряше очите за контрабандния поток от Приденстровието (рускоезичният анклав между Молдова и Украйна, който не е под контрола на Кишинев); игнорираше Грузия - южна република, разположена в източния край на Черно море.

Енергийният въпрос

Обръщайки лице към Европейския съюз, този генерал от милицията, бивш вътрешен министър на републиката, се опитва да следва "базисния принцип на европейския контракт: установяване на добри отношения със съседите", обяснява западен дипломат. Но обявената реанимация на ГУУАМ, създадена като противовес на Общността на независимите държави, има и друго измерение.

В центъра на вниманието е енергетиката, необходимостта от диверсификация на пътищата за доставка на суровини от Централна Азия", пояснява Алекс Григориев, председател на Националния демократичен институт на САЩ, който от година изпълнява съветнически функции спрямо местните политически структури.

"Украйна, Молдова и Грузия имат много общи неща. И трите зависят от руските доставки и са подложени на натиск и заплахи от страна на Москва", казва още Алекс Григориев.

С времето целият черноморски район може да стане канал за връзка между Балтика и Средиземно море. Грузия и Украйна представляват особено важни коридори за транзит на каспийски петрол в Европа. През 2005 г. трябва да започне експлоатацията на петролопровода Баку - Тбилиси - Джейхан, предназначен за пренос на каспийски петрол през Средиземно море.

Друг път за транзит на каспийското черно злато е петролопровода Одеса - Броди, който сега се планира да достигне до нефтопреработвателния завод в Лодз и пристанище Гданск. До този момент руското нефтено лоби, подчинено на Кремъл, имаше договореност с бившия украински президент Леонид Кучма за това, че петролопроводът ще работи в друга посока, доставяйки суровина от Броди в Одеса. Но с избирането на новия украински президент Виктор Юшченко, който иска неговата страна да се сближи с Полша и ЕС, тази договорка изгуби сила.

Енергийната зависимост на Молдова от Русия тревожи местните власти, които Кремъл регулярно - особено преди изборите - заплашва с покачване на цените на нефта и на газа. Но главното са перспективите за достъп до новите източници (Азербайджан и Узбекистан са богати на нефт и газ).

Понастоящем се проучват няколко маршрута за прокарване на петролопроводи, призвани да "разтоварят" трафика през Босфора. Един от тези маршрути минава не само през Украйна и Молдова, но също през Румъния и Унгария. Тези две страни получиха покана за участие в предстоящата среща на върха на ГУУАМ. Румъния, чийто нов президент Бъсеску се срещна на 9 март с президента Буш във Вашингтон, също претендира за ролята на регионална държава.

Проектът за регионално сътрудничество предизвика раздразнение в Русия, която вижда в него очертанията на "антируски алианс", както писа преди седмица в. Независимая газета. Украйна и Молдова току що подписаха в Брюксел "план за действие", който предвижда укрепване на сътрудничеството в икономическата и политическата област. На 2 март Еврокомисията отправи същите предложения към Грузия, Азербайджан и Армения, която не е участник в ГУУАМ.

Молдова очаква от ЕС да открие обещаното представителство на нейна територия, а също така и финансова помощ в размер на 42 млн. евро.

Кремъл обаче вижда основната заплаха за себе си не в европейската ориентация на тези страни, а изразеното им желание за членство в НАТО. Грузия току що подписа договор за укрепване на партньорските отношения с Алианса, което ще превърне тази черноморска страна в пункт за прехвърляне на военна техника и контингенти на НАТО в Афганистан.

"А скоро и в Иран?" - е въпросът, който си задава руската преса.

Украйна и сега се ползва с особен статут в НАТО. Що се отнася до Молдова, най-бедната европейска страна след Албания, в последно време тя се намира в орбитата на Румъния, която се готви да приеме натовски бази на своя територия.