Украйна обяви, че “много скоро“ ще започне контраофанзива

Украинските войски ще започнат дългоочаквано контранападение "много скоро", след като огромната зимна офанзива на Русия започва да губи сила, а Бахмут не е превзет. Това каза в четвъртък командващият сухопътните сили на Украйна генерал-полковник Александър Сирски, цитиран от “Ройтерс“

Рускате частна армия "Вагнер", която се опитват да превземат Бахмут, започва да "губи значителна сила и се изчерпва", каза Сирски в Telegram.

“Съвсем скоро ще се възползваме от тази възможност, както направихме през миналата година близо до Киев, Харков, Балаклия и Купянск“, каза украинският генерал.

Ген. Сирски беше един от идеолозите на стратегията на Украйна от миналата година, която доведе до отблъсването на руската атака срещу Киев.

Фронтовата линия почти не се е променила след последната голяма офанзива на Украйна през ноември. Оттогава Москва хвърли стотици хиляди мобилизирани резервисти и вербувани затворници в битките при Бахмут и Соледар, която воюващите страни описват като “месомелачка“.

Руската кампания в Украйна през последните три месеца доведе до твърде малко успехи, докато украинците решиха да бранят Бахмут. Тактическата цел бе да се изтощят руските части преди планираната голяма контраофанзива, която се очаква през пролетта на тази година.

Няколко от най-успешните офанзиви на Украйна през миналата година дойдоха, след като Русия изтощи силите си в тежките битки на изток.

Руснаците засега не са отговорили на твърденията на ген. Сирски, че нейните сили в Бахмут губят инерцията си. Босът на Вагнер Евгений Пригожин обаче направи няколко песимистични изявления през последните дни, предупреждавайки за възможно украинско контранападение.

В понеделник Пригожин публикува писмо до министъра на отбраната Сергей Шойгу, в което се казва, че Украйна има за цел да отреже силите на Вагнер от редовните руски войски. Той поиска от Шойгу да направи нещо, за да предотврати това. Босът на Вагнер предупреждава за "негативните последици“, ако руският министър на отбраната не успее да предложи помощ.

В сряда британското министерство на отбраната обяви, че Украйна е предприела локална контраатака западно от Бахмут, която вероятно ще облекчи натиска върху главния маршрут, използван за снабдяване на украинските сили в града.

Все още съществува риск от обкръжаване на украинските сили в Бахмут, но има "реалистична възможност руската атака срещу града да изгуби инерцията си“.

"Война на изтощение"

Генералният секретар на НАТО каза, че Западът трябва да се подготви да подкрепя Украйна в една продължителна война, пише в. "Гардиън".

Владимир Путин няма планове за скорошно приключване на войната в Украйна, ето защо Западът трябва да се подготви да снабдява с оръжие Киев още дълго време, предупреди Йенс Столтенберг в интервю за британския всекидневник.

Генералният секретар на НАТО каза, че Русия е въвлечена във "война на изтощение", и допълни, че би искал страните членки на пакта да се споразумеят да отделят минимум 2 процента от БВП за разходи за отбрана на следващата среща на върха на алианса в литовската столица Вилнюс.

Ожесточените боеве, които в момента са съсредоточени около Бахмут, в Източна Украйна, показват, че Русия е готова "да хвърля в боя още хиляди войници, да понася големи човешки жертви срещу минимални придобивки", каза Столтенберг, цитиран от "Гардиън".

"Руският президент Путин не планира мир, а планира продължаване на войната", каза Столтенберг и допълни, че Русия увеличава военното си производство и се "обръща за помощ към авторитарни режими като тези в Иран или Северна Корея и други в опитите си да се снабди с повече оръжие".

В резултат на това САЩ, Великобритания, Франция, Германия и други западни страни трябва да са готови да подпомогнат Украйна с оръжие, боеприпаси и резервни части в дългосрочна перспектива, каза генералният секретар на НАТО. "Тази нужда няма да изчезне, защото става въпрос за война на изтощение, става въпрос за индустриален капацитет, който да може да осигури трайна подкрепа за Киев", каза Столтенберг, цитиран от изданието.

В момента боевете са толкова ожесточени, че разходваните от Украйна артилерийски снаряди са между 4000 и 7000 на ден, спрямо 20 000 от Русия, и надвишават производствените възможности на Запада. "Сегашното темпо на разходване на боеприпаси е по-голямо от сегашния производствен капацитет", каза още Столтенберг.

Британският вестник припомня, че по-рано тази седмица държавите членки на Европейския съюз се споразумяха да доставят на Украйна 1 милион артилерийски боеприпаса, достатъчни за шест месеца. Преди по всяка вероятност последната среща на върха на НАТО, която ще председателства, Столтенберг каза обаче, че би искал страните от пакта да бъдат готови да харчат повече, за да противодействат на руската инвазия в Украйна.

Забавени доставки

Напомпваната със западни оръжие Украйна е ограничавана в действията си на бойното поле от забавени доставки, пише в. "Вашингтон пост".

Американското издание посочва, че САЩ и техните партньори засилват помощта си за украинската армия, включително чрез новия план на Пентагона за ускоряване на доставки на танкове "Ейбрамс" и решението Полша и Словакия да доставят изтребители на Киев, което отразява безпокойството от постигнатия в последно време от руските сили напредък и заздравяването на съюзите на Москва с Китай и Иран.

Докато американският президент Джо Байдън обещава да подкрепя Киев "толкова дълго, колкото е необходимо", украински представители, западни дипломати и анализатори предупреждават, че помощта просто идва много бавно. В момент, когато и двете воюващи страни се готвят за пролетна офанзива, която може да реши изхода от войната, Украйна все още изпитва недостиг на оръжия, за да постигне обрат в конфликта, отбелязва изданието.

Обявяването на изпращането на изтребители беше символично и бурно аплодирано в Киев, но самолетите от съветската епоха са с ограничени възможности предвид естеството на войната, до голяма степен артилерийски бой от близко разстояние, в който нито една от страните не контролира небето. Танковете "Ейбрамс" ще добавят голяма бронирана мощ на украинската армия, но няма да пристигнат преди есента, с други думи около шест месеца след очакваното пролетно украинско контранастъпление, коментира вестникът.

"Това, което е ясно е, че времето е на страната на Русия, което означава, че тя разполага с войници и оборудване, за да води дълга война по огромен фронт", каза Рейчъл Рицо, анализатор по програмата за Европа на Атлантическия съвет. "Украйна няма това предимство… Ако оръжията не се доставят достатъчно бързо, това прави изключително трудно за Украйна да отблъсне руската офанзива", заяви изследователката, цитирана от "Вашингтон пост".

Закъсненията не са единственото предизвикателство, отбелязва изданието. Въпреки уверенията за западна подкрепа, някои ключови елементи от списъка с желания на Украйна за доставки на оръжия остават неизпълнени. Киев иска всичко - от съвременни оръжия, като американски изтребители Ф-16 и ракетна артилерия с по-голям обсег, до основни боеприпаси, особено снаряди за наличните танкове и артилерийски оръдия от съветската епоха, обобщава вестникът.

Словакия предаде на Украйна първите четири самолета МиГ от обещаните 13

Словакия е предала първите четири от общо 13 изтребителя МиГ, които обеща да достави на Украйна, а останалите ще бъдат доставени до няколко седмици, съобщи днес словашкото министерство на отбраната, предаде Ройтерс.

Миналата седмица Братислава се присъедини към Варшава и обяви, че ще достави бойни самолети на Киев.

Властите в Словакия съобщиха, че страната ще предостави на Украйна общо 13 самолета съветско производство.

Финландия предоставя 14-и пакет с отбранителна помощ за Украйна

Финландският министър на отбраната Анти Кайконен съобщи, че президентът на Финландия Саули Нинистьо току що е одобрил четиринадесети пакет с отбранителна помощ за Украйна, включващ още три танка "Леопард" (Leopard), предаде Ройтерс.

Финландската медия "Юле" по-късно уточни, че става въпрос за три бронирани машини за разминиране, базирани на шасито на танкове "Леопард 2". Пакетът на обща стойност 161 милиона евро включва също тежко въоръжение и боеприпаси.

Кайконен също така заяви, че не иска Финландия да дарява на Украйна изтребители "Хорнет" (Hornet), въпреки отправените от украинска страна искания за тези самолети. "Моята гледна точка, като министър на отбраната на Финландия, е че се нуждаем от тези изтребители "Хорнет", за да осигурим защитата на собствената си страна", заяви министърът на пресконференция в Хелзинки. "Отнасям се отрицателно към идеята те да бъдат дарени през следващите няколко години. А ако погледнем в по-дългосрочна перспектива, те, според мен, ще започнат да се износват и ще изгубят част от полезността си", добави той.

Въпросът за възможността Финландия да дари изтребители на Украйна беше повдигнат по време на състоялата се наскоро визита на финландската министър-председателка Сана Марин в Киев, където тя се срещна с украинския президент Володимир Зеленски. Запитана тогава дали Финландия трябва да дари изтребителите си на Украйна, Марин отговори, че би трябвало да има дискусия доколко това е уместно, но не обеща нищо. Кайконен каза, че Украйна се е обърнала към Финландия, за да обсъдят възможността да бъдат дарени някои от финландските изтребители "Хорнет".

Финландският президент е подписал закона за присъединяване на страната към НАТО, съобщи на този фон местният вестник "Хелсингин саномат". С церемонията по подписването, състояла се в президентския дворец, приключиха всички вътрешни процедури, необходими за присъединяването на Финландия към алианса.

Зеленски посети Херсон и обеща да "възстанови всичко"

Украинският президент Володимир Зеленски посети южната Херсонска област, запозна се със състоянието на местната инфраструктура и обеща "да възстанови всичко" след руската инвазия, предаде Ройтерс.

Идването му в район, където Украйна извърши успешно контранастъпление срещу руските окупационни сили в края на миналата година, беше второто му посещение извън Киев тази седмица. Вчера Зеленски посети войските около източната фронтова линия в Бахмут. "Говорих с местни жители за проблемите и нуждите им в момента", написа Зеленски в "Телеграм" в допълнение към видео от посещението му в Херсон.

"Ще възстановим всичко, ще построим всичко наново. Точно както всички градове и села, пострадали от окупаторите".

Украинската контраофанзива миналата година принуди руските войски да се изтеглят от областната столица Херсон след месеци окупация. Работниците в района сега работят по възстановяването на електроснабдяването и водоснабдяването.

"Трябва да гарантираме пълно възстановяване и сигурност на енергийния ни сектор!", написа Зеленски в отделна публикация, на която се вижда как проверява енергийната инфраструктура.

"Благодарен съм на всеки, който работи за това и връща светлината на хората ни!".

Британското военно разузнаване: Русия си е върнала частично подстъпите към Кременная

Русия си е върнала частично подстъпите към Кременная в западната част на Луганска област в Източна Украйна, заяви британското военно разузнаване.

В сводката, публикувана всеки ден в "Туитър", днес се отбелязва, че от началото на този месец се водят тежки сражения в някои райони по протежение на фронтовата линия между този град и Сватово. Руският контрол върху Кременная бе под непосредствена заплаха от страна на украинските въоръжени сили по-рано тази година, припомня британското военно разузнаване.

То отчита, че руските войски са напреднали на места с по няколко километра. Според него целта им е да бъде разширена зоната за сигурност западно от отбранителната линия, която са прокопали на по-голяма надморска височина. Руската армия вероятно иска да достигне река Оскол, която да бъде като естествено препятствие пред евентуално украинско контранастъпление, и да си върне контрола над град Купянск - транспортен възел в съседната Харковска област, пише още в сводката.

Британското военно разузнаване обобщава, че в оперативен план руските планове в Североизточна Украйна по всяка вероятност остават отбранителни, тъй като военното командване навярно се опасява, че това е един от секторите от фронта, където украинските въоръжени сили може да опитат голяма офанзива.