Руската атака и завземането на украински военни кораби и техните екипажи в Азовско море представляват тревожна ескалация на продължаваща, но забравена криза. Сега Русия реши да предяви обвинения на членовете на екипажите.
Макар че неделните събития изненадаха мнозина, Москва (отдавна) се опитва да дестабилизира Украйна и да затвърди контрола си над Крим, който тя незаконно анексира през 2014 г. след прозападните протести и Евромайдана в Киев.
Тя все повече демонстрира морски мускули, особено след пускането в експлоатация през май на Кримския мост (през Керченския проток - б.р.), свързващ континенталната част на Русия с Кримския полуостров. Каквато и да е точната последователност на събитията, тя се вмества в последователен модел на поведение.
Това е най-сериозният развой след 2014 г. и е първият път, при който Кремъл признава, че е използвал сила срещу Украйна. Тук нямаше руски протежета или "доброволци". Нито Русия, нито Украйна искат тази ситуация да се изплъзне от контрол. Но опасностите са реални и трябва да бъдат признати.
В района на Донбас в Източна Украйна продължават епизодични сблъсъци, на които светът почти не обръща внимание. Десет хиляди души, включително 3000 цивилни, са загинали след началото на враждебните действия през 2014 г. Опасностите от недоразумения или погрешни ходове в Азовско море са реални.
Украйна твърди, че нейните кораби се движели в общи води, както ги дефинира двустранният договор (между тях), и че е уведомила Русия предварително. Москва пък - очаквано - обвинява Киев в "провокация".
Русия се стреми да ограничи достъпа на Украйна: опитите на Киев да подсили бойните си формирования в Азовско море ѝ дават шанс да изпрати сигнал за нейните намерения както на Украйна, така и на Запада. Всичко това става в контекста на европейските грижи около Брекзита и, най-вече, когато насреща има приятелски настроен американски президент, който полага доста усилия да защитава Путин от неговите критици.
Някои си задават въпроса дали Путин не се опитва преднамерено да предизвика по-голяма криза, която след това да бъде "уредена", вероятно с помощта на приятелски разговор с Доналд Тръмп на срещата на върха на Г-20 тази седмица. Популярността на Путин у дома, която рязко скочи след завземането на Крим, спадна рязко тази година най-вече заради пенсионната реформа и вдигането на пенсионната възраст.
Ходът (на Путин) е отговор и на събитията в самата Украйна. Украинската църква неотдавна си извоюва одобрение (от Вселенската патриаршия - б.р.) да се отцепи от Гръцката православна църква (така е в оригинала, вероятно се има предвид Руската православна църква - б.р. ) и вече е близо до утвърждаване на своята независимост. И най-важното: напролет предстоят президентски избори при които почти сигурно ще се стигне до смяна във властта в Киев, като се имат предвид мизерните резултати от около 8 процента за Петро Порошенко в анкетите. Един мирен, демократичен преход не би бил от полза за Путин.
Но опасения има и в Украйна, че Порошенко също може да сметне тази криза за полезна. Страхът от Русия не отменя тревогата, породена от решението му да обяви военно положение, което никога не бе използвано дори в много по-опасни времена, включително и през 2014 г.
Депутатите отхвърлиха искането му за двумесечен, и то обхващащ цяла Украйна режим на военно положение, което би могло да се отрази на изборите, а се съгласиха само на един месец, и то само в определени райони.
Да се говори за "западен отговор" на международни кризи изглежда все по-несъстоятелно, а още по-малко когато се отнася за Русия. По-рано този месец Тръмп отново обвини "режима" на Барак Обама вместо Путин за анексията на Крим. Мудната реакция на тази ескалация осветлява факта, че членове на правителството трябва да заобикалят президента за координиране на действията с други страни. Тръмп остави на своя екип да търси отговор, защото е твърде зает да хули в Туитър НАТО и разследването на Робърт Мълър за руската намеса в (американските) избори.
Макар че следващия месец ЕС ще обсъжда допълнителни санкции срещу Русия, това ще бъде тежка борба. Но за италианския (вицепремиер) Матео Салвини и за други сега ще бъде по-трудно да поставят въпроса за облекчаване на съществуващите санкции.
Действията на Москва дават повече, а не по-малко основания за такива мерки. След завземането на Крим станахме свидетели на свалянето на малайзийския самолет, със загубата на 298 живота, от проруски бунтовници с руска ракета; на безмилостни руски бомбардировки в подкрепа на режима на Асад в Сирия; на отравянето на Скрипал в Солсбъри; и на все по-натрупващите се доказателства за политическа намеса.
Нуждата от солидарност се засилва с всеки (подобен) случай. А запазването ѝ става все по-трудно.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Преслав - забравят няколко десетки избити от САЩ в Сирия, използване на хим оръжие от бунтовниците в Алепо. Използване на фосфорни бомби от САЩ. Ако в нещо подобно бяха заподозрени ВВС на Русия или Сирия, тук щеше да има ......
Къде напада Украйна? Украински кораби с разузнавателна мисия (заявнео от началника на СБУ) - т.е. не мирни влизат в руски териториални води. На предупреждения не реагират - разговорите са вече в нета. Предупредени са над 10 пъти, но се правят на глухи по заповед на управляващите в Киев. Предлага им са изчакат пътя да се отвори - пак го има в записите - правят се на неразбиращи. А настоящите управляващи са направили държавата второстеппена правейки си преврат и си мислейки че всички ще им повярват.
Малко история: "«Николаев» в исключительной (морской) экономической зоне остановил турецкую шхуну «Зефир», а сторожевик «Григорий Куропьятников» был вынужден применить оружие на поражение. Получив повреждение, шхуна «Аврам Ахмед» остановилась, но спустя некоторое время затонула. Все 16 членов экипажа были подняты на борт нашего корабля и спасены" А сега укрински военни кораби влизат в чужди води и очакват да ги пуснат? (А и граничарите през 2000-та са действали правилно).
Пакостливото кремълско джудже е страхливец. Не напада натовски държави, а Украйна. Путлерчето гледа на Украйна като на второстепенна държава, бивша Руска колония. Той погрешно смята че запада няма да си мръдне пръста за нея. Западът има достатъчно проблеми да разрешава че да му се занимава с руските варвари. Иска или не западът обаче, както е тръгнало, скоро ще трябва да се заеме с укротяването на руските варвари. Империята им трябва да се разпдне на парчета за да не им хрумва никога вече да завладяват света.
Преславо, не се напъвай, никой не е по мярата на азиатското сатрапство Раша. Никога никоя държава не е избила толкова милиони свои граждани и не е превърнала в мизерстваща, болна, впиянчена тълпа народа си, само за обогатяване малцина, размахвайки кухи идеологеми за величие.
Последния месец имаше поне три американски атаки с десетки цивилни жертви последно във вторник в Афганистан, но в статията ни говорят само за Русия и Сирия. Заради СА подкрепяна от САЩ, ООН обяви в Йемен най-голямата хуманитарна криза от ВСВ насам. За това нито ред разбира се, а тия неща не се и отразяват от Медияпул и другите на хранилката.