Украинската криза вкара Сърбия в двусмислено положение

Украинската криза вкара Сърбия в двусмислено положение

Сърбия е единствената страна в Европа, която подписа споразумение за свободна търговия с Русия и едновременно с това тръгна по пътя на присъединяването към ЕС. Поради това украинската криза я поставя в доста двусмислено положение.

По време на финала на предизборната кампания в неделя настъпи сериозен сблъсък на политически позиции между лидерите на страната.

Заместник-председателят на Сръбската прогресивна партия Игор Мирович обяви, че Сърбия трябва "да се занимава със собствените си проблеми". Както той, така и повечето сръбски политици предпочетоха да не застават на ничия страна по украинския въпрос.

Направените от Кремъл паралели между Крим и Косово не бяха по вкуса на много белградчани.

Заскърцаха със зъби най-ярките поддръжници на идеята, че Косово принадлежи на Сърбия, които едновременно с това са и най-верните защитници на московската политика. В миналото те не без удоволствие разказваха притчата за вечната любов между двата славянски народа и припомняха, че само заради тези топли чувства Русия попречи на бившата провинция Косово (чиято независимост западните страни признаха през 2008 г.) да получи място в ООН.

Председателят на Социалистическата партия на Сърбия (бившата комунистическа партия) Душан Баятович, голям длъжник на Кремъл, твърди, че руският президент е сравнил несравнимото: "Не мисля, че Косово имаше право на самоопределение, тъй като това, погледнато исторически, е сръбска земя. Но от друга страна, Крим исторически е била руска територия".

Баятович не е просто политик – той оглавява сръбската енергийна компания "Сърбиягаз", която се намира под контрола на "Газпром" и играе активна роля в реализацията на "Южен поток".

Зад всички външни прояви на дружба обаче се крие стремежът на Кремъл да задържи Сърбия под свой контрол. "Косово не е от никакво значение за Русия", смята белградският анализатор Деян Вук Станкович.

"Това не е нищо повече от алиби, с което тя защитава собствените си интереси, вчера в Грузия и днес в Крим. Русия използва тази реторика, за да разпали антизападни настроения в сръбското обществено пространство и да отдели колкото се може повече Сърбия от НАТО".

В Белград, където споменът за натовските бомбардировки от 1999 г. е още жив, нито един политик не се решава да пророни и дума за присъединяването на страната към Северноатлантическия съюз. Въпреки това, има много неофициални позиции, че влизането на Сърбия в ЕС, което ще отнеме още известно време, може да отвори вратите и към НАТО.

Още по темата
Още от Свят

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?