Сърбия е единствената страна в Европа, която подписа споразумение за свободна търговия с Русия и едновременно с това тръгна по пътя на присъединяването към ЕС. Поради това украинската криза я поставя в доста двусмислено положение.
По време на финала на предизборната кампания в неделя настъпи сериозен сблъсък на политически позиции между лидерите на страната.
Заместник-председателят на Сръбската прогресивна партия Игор Мирович обяви, че Сърбия трябва "да се занимава със собствените си проблеми". Както той, така и повечето сръбски политици предпочетоха да не застават на ничия страна по украинския въпрос.
Направените от Кремъл паралели между Крим и Косово не бяха по вкуса на много белградчани.
Заскърцаха със зъби най-ярките поддръжници на идеята, че Косово принадлежи на Сърбия, които едновременно с това са и най-верните защитници на московската политика. В миналото те не без удоволствие разказваха притчата за вечната любов между двата славянски народа и припомняха, че само заради тези топли чувства Русия попречи на бившата провинция Косово (чиято независимост западните страни признаха през 2008 г.) да получи място в ООН.
Председателят на Социалистическата партия на Сърбия (бившата комунистическа партия) Душан Баятович, голям длъжник на Кремъл, твърди, че руският президент е сравнил несравнимото: "Не мисля, че Косово имаше право на самоопределение, тъй като това, погледнато исторически, е сръбска земя. Но от друга страна, Крим исторически е била руска територия".
Баятович не е просто политик – той оглавява сръбската енергийна компания "Сърбиягаз", която се намира под контрола на "Газпром" и играе активна роля в реализацията на "Южен поток".
Зад всички външни прояви на дружба обаче се крие стремежът на Кремъл да задържи Сърбия под свой контрол. "Косово не е от никакво значение за Русия", смята белградският анализатор Деян Вук Станкович.
"Това не е нищо повече от алиби, с което тя защитава собствените си интереси, вчера в Грузия и днес в Крим. Русия използва тази реторика, за да разпали антизападни настроения в сръбското обществено пространство и да отдели колкото се може повече Сърбия от НАТО".
В Белград, където споменът за натовските бомбардировки от 1999 г. е още жив, нито един политик не се решава да пророни и дума за присъединяването на страната към Северноатлантическия съюз. Въпреки това, има много неофициални позиции, че влизането на Сърбия в ЕС, което ще отнеме още известно време, може да отвори вратите и към НАТО.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
според мене, тук малко се бъркат нещата. докато сърбия и косово имат шансове да влязат в ес, в обозримото бъдеще и да са отново една територия, то, при тази външна политика на g8 крим няма каквито и да е шансове да се присъедини към украина чрез ес. много жалко е наистина, че човек помни силно и злобно едни минали неща за да си проваля бъдещето и забравя много по-важни събития, с което пак си проваля бъдещето. чудна работа е чов. мозък под натиск се деформира. търсете кой образува натиска. другото е от печелившите от двете страни на фронтовете.
ЕС не се нуждае от още един троянски кон.
Инкяр му е майката, който се сеща. Сърбите знаят как, положението е отигравано не веднъж и дваж.