Украинският премиер подаде оставка, репресивните закони се отменят

Премиерът на Украйна Микола Азаров подаде във вторник оставка, а парламентът - Върховната Рада - отмени девет от 12-те репресивни закони, които имаха за цел да ограничат протестите, но ги разпалиха с нова сила преди десет дни.

 

Парламентът разгледа и Закон за амнистия на участвалите в протестите срещу управлението на Янукович, но депутатите не успяха да се споразумеят по него и ще продължат обсъждането му в сряда.

 

Президентът Виктор Янукович прие оставката на Азаров и правителството му, но все още не се вижда решение на политическата криза, след като опозиционните лидери отхвърлиха предложението на държавния глава да оглавят новото правителство.

 

Отстъпките не покриват искането на опозицията за оставка на Янукович.

 

Близкият до Янукович Микола Азаров обяви, че "конфликтната ситуация в страната застрашава икономическото и социално развитие на Украйна и носи заплаха за цялото украинско общество и всеки гражданин". Първият вицепремиер на Украйна Сергий Арбузов ще бъде изпълняващ длъжността премиер, като правителството ще продължи да работи до назначаването на ново.

 

Напускането на Азаров ще премахне от полезрението едно от най-мразените от опозицията политически лица, а отмяната на суровите закони за санкциониране на протести премахва един от основните фактори за влошаването на политическата криза в Украйна.

 

Лидерът на опозиционната партия УДАР Виталий Кличко заяви обаче, че оставката на Азаров е само "стъпка към победата".

 

"В продължение на няколко месеца ние твърдим, че случващото се по улиците е също резултат на политиката на настоящото правителство. Това не е победа, а само стъпка към победата", добави лидерът на УДАР.

 

Отмяна на спорните закони и депутатка с бронежилетка

 

На парламентарно извънредното заседание, излъчвано по телевизията, 361 депутати от 412 регистрирани в залата подкрепиха отмяната на спорните закони, а решението бе прието с аплодисменти.

 

Въпросните закони предвиждаха присъди до 5 години затвор за участниците в блокадите на държавни учреждения, а също глоби или арести на демонстранти, носещи маски и каски, каквато е сега практиката сега при протестите в Киев.

 

Освен това властите се отказаха от въвеждането на извънредно положение.

 

Заседанието започна с минута мълчание в памет на загиналите при протестите в страната, които по официални данни са петима. Вниманието на медиите пък привлече депутатка, която се появи на заседанието с бронежилетка.

 

Заседанието на Върховната Рада се очакваше с огромно внимание в цялата страна и в чужбина и за важността на решенията, които ще бъдат взети, за да се постигне мирно разрешение на кризата, говори и фактът, че всички посланици на страните от ЕС пристигнаха в радата.

 

Европейският комисар на политиката на добросъседство Щефан Фюле заяви, че парламентът трябва да създаде условия за уреждане на кризата.

 

"Стремежите на народа трябва да са в центъра на всички усилия", каза Фюле в Киев, където участва в нов кръг политически дискусии.

 

Вечерта във вторник в Киев се очаква да дойде ръководителят на европейската дипломация Катрин Аштън, която ускори планираното за петък посещение. В Киев пристигна и председателят на комитета по международни отношения в Европейския парламент Елмар Брок. Той също присъства на извънредното заседание на парламента.

 

Възможно е да се орежат правомощията на президента

 

Опозицията и управляващите са се договорили и за възможни промени в Конституцията и връщането към предишен вариант с орязани президентски пълномощия. Консултациите за реформа ще продължат с участието на европейските институции.

 

Опозицията издейства и приемането на Закон за амнистия за задържаните демонстранти при

сблъсъците с полицията.

 

Той обаче ще влезе в сила, при условие че бъдат освободени всички обществени сгради и улиците, окупирани от демонстрантите, уточни министърът на правосъдието Олена Лукаш.

 

Бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко, която излежава присъда в затвора, призова опозицията да отхвърли унизителните, според нея, условия, поставени от властта с цел да се постигне споразумение и да се сложи край на тежката политическа криза в Украйна.

 

Протестите в Украйна избухнаха преди два месеца, след като през ноември миналата година в последния момент Киев се отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз и направи рязък завой към Москва.

 

След това решение Русия възнагради украинския президент Виктор Янукович със спасителен кредитен пакет за милиарди долари, което допълнително разгневи украинската опозиция, а в отговор управляващите приеха драконовски закони, целящи да пресекат масовите протести.