Укрепване на фикцията

Укрепване на фикцията

"Единна Русия" побърза да обяви съкрушителната си победа на почти 7 хиляди регионални и общински избори, провели се в страната в поредния единен ден за гласуване. Означават ли обаче тези резултати, че, въпреки кризата, "Единна Русия" е укрепила още повече своята власт? Или че сега тя притежава 80 % от цялата реална власт в регионите и общините, като се има предвид, че такъв е средният, спечелен от нея, процент на изборите? В никакъв случай.

Както "Единна Русия" нямаше пълноценна власт в страната досега въпреки наличието на контролен пакет мандати във всички регионални събрания и на формално управление на членове на тази партия в огромното мнозинство общини, така и продължава да няма. При днешната руска система на властта регионалните и общинските избори по принцип не отразяват реалната политическа ситуация в страната и реалните противоречия. А там, където има реално политическо противопоставяне, възниква "казусът Дербент".

Въпреки, че за кмет на този дагестански град се кандидатираха двама представители на "Единна Русия", за техните привърженици и противници значение имаше единствено тяхната етническа принадлежност. Като резултат изборите се превърнаха в безпрецедентен силов натиск на милицията, една трета затворени избирателни секции, и спешна визита на политическия представител на президента в Южния федерален окръг, който обаче нямаше никакви реални ресурси, за да повлияе за нормализиране на гласуването. А дагестанската избирателна комисия сега в тридневен срок трябва да реши, дали ще приеме, че изборите са се състояли.

В Москва, в Чечения и Ингушетия реално изборите бяха спечелени от водещите лица в изпълнителната власт, а не от партията "Единна Русия". Когато се говори за партията в тези региони, фактически трябва да се имат предвид техните ръководители.

Нещата стоят така и във федерален мащаб: партията на властта се ръководи от формално безпартийния Владимир Путин, който не е свързан с "Единна Русия" с никакви политически задължения, но пък притежава такава власт, с помощта на която може при необходимост или желание да ликвидира своята партия с едно щракване на пръстите или драсване на перото.

Може да се спори за степента на достоверност на рейтингите за доверието на населението към президента и премиера, но всички партийни рейтинги, и преди всичко рейтингът на "Единна Русия", със сигурност са фикция. Щом Медведев или Путин дадат да се разбере, че няма нужда да се поддържа "Единна Русия", рейтингът на тази партия ще падне до нулата. При това от нея най-напред ще побегнат самите партийни ръководители – като представители на чиновническата класа, държащи равнис спрямо позицията на първите държавни мъже.

Защото при съществуващата политическа система управляващата деюре партия няма нито идеология, нито каквито и да било реални властови лостове. Тя не съставя правителство и даже, получавайки право да предлага губернатори, го прави при жесток контрол от страна на президентската администрация. При това на държавния глава е предоставена юридическата възможност да отклони всички партийни предложения.

Теоретично ролята на партиите, в това число и на "Единна Русия", може да нарастне до 2012 година, ако преди следващите президентски избори между Дмитрий Медведев и Владимир Путин се разгърне публична борба за правото да се кандидатират и ако някой от двамата поиска да използва партията като инструмент в тази борба. Но при сегашната система нищо не пречи въпросът за съотношението на реалната власт в страната да се решава кулуарно, без въобще да се прибягва до формалните политически институции.

А в Русия ролята на управляващата партия, като във всяка страна с авторитарен надпартиен режим, засега се свежда само до безпрекословно изпълнение на поръченията на политическото началство.

Така че, получавайки 80 % от мандатите на поредните регионални и общински избори, "Единна Русия" все така не притежава и 10 % от реалната власт в страната.

Споделяне

Още от Свят

Трябва ли да се отворят ресторантите?