“Умните“ енергомрежи у нас са оправдани, само ако се правят с европари

Внедряването на “умни“ електромери и електроразпределителни мрежи в България не е икономически обосновано, защото ако се направи с инвестиции на ЕРП-ата, цената на тока ще нарасне значително. Това сочи доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), който бе обсъден на открито заседание във вторник.

Затова и комисията не смята да изготви задължителен график за въвеждането на интелигентните измервателни системи у нас, каквито са изискванията за Европейската комисия и на поправките на Закона за енергетиката от юли миналата година.

Според евродирективата до 2020 г. трябва 80 процента от енергомрежите в общността да са умни, но изчисления на ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго-Про“ сочат, че макар и да предложи по-гъвкава тарифна политика и по-точно измерване, огромната инвестиция ще оскъпи много мрежовите услуги, а в същото време икономическите ефекти от интелигентните системи няма да са толкова чувствителни.

Председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова коментира, че оценката на регулатора за нуждата от умни енергомрежи у нас не е еднозначна по различни причини.

Сред тях е и неяснотата за цената на брой “умен“ електромер, какъвто предишният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев препоръча на ЕРП-атата покрай хорското недоволство от високите сметки за ток по Нова година.

В доклада на ДКЕВР се посочва, че цената на такъв уред варира от 120 до 200 евро. Харитонова коментира, че са различни експертните мнения дали тези цени включват хардуер, софтуер и прилежаща инфраструктура. В същото време обаче умните електромери намаляват загубите с 6 до 10% и увеличават събираемостта до 98%, констатира комисията. Според ЕВН обаче внедряването на умните мрежи ще свали само с 2 процента технологичните загуби при преноса и макар да позволят предлагането на гъвкави цени според сезона и частта на денонощието и да намалят грешките при отчитане, те остават неоправдано скъпа инвестиция.

ДКЕВР отчита принципните ползи от въвеждането на интелигентни системи, но в същото време е ясно, че ако разходите за тяхното внедряване се направят от ЕРП-ата и инвестициите влязат в цените за крайните потребители, поскъпването на тока ще е значително, посочи Харитонова.

Затова според нея трябва да се търсят европейски фондове за финансиране на подобна инвестиция. “Има много пари по еврофондовете и дружествата трябва да си ги търсят“, заяви Харитонова. Дори и при европейско финансиране обаче част от цената на “умните“ мрежи все пак трябва да бъде платена от крайните потребители, призна тя.

ЕРП-ата обаче коментират, че не могат да ползват пари от еврофондовете. Единствено по Международен фонд “Козлодуй“, финансиран с компенсациите за спиране на малките реактори, могат да кандидатстват с проекти за повишаване ефективността на мрежите си, но отпусканите суми са прекалено малки спрямо нуждите на дружествата. В началото на 2012 г. от ЕВН призоваха правителството при преговорите за европейското финансиране в периода 2014-2020 г. да иска от ЕК да се предвидят и средства за ремонт на критичната енергийна инфраструктура, заради която има селища, оставащи редовно в зимните бури без ток. Това може да става чрез публично-частно партньорства с общините, коментираха тогава от дружеството. След договарянето на бюджета на ЕС в края на миналата година обаче не бе съобщено да са предвидени средства за подобни инициативи, както и за развитие на "умни" енергомрежи.

От доклада става ясно още, че трите енергоразпределителни дружества вече са започнали внедряването на интелигентни измервателни системи. С най-много такива уреди разполага “Енерго-Про“, която снабдява Североизточна България, следвана от доставчика в Югоизточна България ЕВН, въвела 80 хил. броя умни електромери. На опашката е фирмата в Западна България ЧЕЗ, които има само 30 хил. подобни уреди.

Според изчисленията на ЧЕЗ, ако трябва да осигури за всичките си клиенти интелигентни мрежи, това ще ѝ струва 500 млн. лв., а ако се покрият 80 процента, каквито са изискванията на ЕК, цената е 377 млн. лв., каза Зорница Генова, мениджър регулации на ЧЕЗ.

Това е скъпа инвестиция, съизмерима със стойността на сегашните активи на ЧЕЦ Разпределение“ и с извънредно силно влияние върху крайната цена. Потребителят ще бъде натоварен с допълнително увеличение на цената, което няма да бъде съпроводено със съответните ползи за него, смятат в ЧЕЗ. Според неговите експерти много по-добри резултати ще даде продължаването на сегашния график за подмяна на старите електромери.

Гочо Чемширов от ЕВН заяви, че дружеството е готово да въведе такава система, но това трябва да бъде ясно заявено от ДКЕВР. Нека помислим и планираме предварително нещата, за да не изпаднем после в ситуация както с ВЕИ-мощностите, каза Чемширов.

Пламен Стефанов от "Енерго-Про" заяви, че смарт технология е много хубава, но дори и в ЕС тя тепърва се развива и усъвършенства и все още не е навлязла. Смарт измерването в България би довело до натоварване на мрежовата цена на електроенергията с 44 процента, заяви Стефанов.

Не е отчетен ефект от намаляване на технологичен разход поради натрупания вече опит и факти във връзка с външно вмешателство при умните електромери, смятат от “Енерго-Про“. От там посочват още, че тези уреди аварират по-често и се налагат по-големи разходи за поддръжката им.