Умора от реформите се усеща в България и Румъния

Незавършените реформи в България и Румъния ще забавят структурната им адаптация като членки на Евросъюза, като в същото време в двете държави се усеща умората от реформите по присъединяването им към ЕС. Това посочва анализ Световната банка в доклада ѝ за източноевропейските държави в Европейския съюз, цитиран от “Дойче веле” в понеделник.

Въпреки стабилния икономически растеж на двете държави, техните структурни разлики с 15-те най-стари членки на Европейския съюз от Западна Европа остават твърде големи. Най-големи разлики се посочват в сферите на управлението, пазарните регулации и трудовата заетост.

Ниският процент на работещата част от населението - под 56 процента в България и около 57.5 в Румъния, е много под средната работна заетост в Европейския съюз, която е над 62 процента от цялото население. Тази ниска работна заетост се смята за един от упоритите ригидни фактори в структурата на най-новите еврочленки, който е потенциална заплаха за икономическата им стабилност, пише в анализа.

Икономиките на двете държави, според Световната банка, са структурирани непропорционално. Земеделският сектор заема много от икономиките - от 8 до 11 процента от брутния вътрешен продукт, а в него са заети 25 до 32 процента от цялата работна сила.

Различията между градските и селските райони в България и Румъния също са големи и нарастват, което ги прави различни по структура от западноевропейските членки на Европейския съюз. Около 40 процента от населението на Румъния и около 30 процента от населението на България живее в селски райони.

Икономическите успехи на България и Румъния не са се отразили на стандарта на живот, не са достигнали големи социални групи и бедността остава твърде висока, смятат експертите на Световната банка.

На развитието на човешкия капитал се отделя недостатъчно внимание, което според анализа заплашва България и Румъния с недостиг на работна ръка в бъдеще. Постепенното отваряне на трудовите пазари на останалите 25 членки на Европейския съюз за работници от България и Румъния ще увеличи липсата на баланс между предлагането и търсенето на работна ръка. Това от своя страна ще създаде натиск за промени в трудовото възнаграждение, посочва докладът.

Смята се, че 1 милион българи и 1,5 млн. до 2 милиона румънци вече работят нелегално в европейските държави. Според доклада на Световната банка това вече създава недостиг както на неквалифицирани работници, например в строителството, туризма и земеделието, така и на квалифицирани работници, например компютърни специалисти, доктори, медицински сестри и инженери.

Едновременно със загубата на работна ръка България и Румъния тревожат анализаторите с това, че в тях се усеща умора от реформите, отбелязва “Дойче веле”. В Румъния приватизацията започва да се забавя, в България се бавят различни приватизационни процедури, а и в двете държави се бави дерегулацията на пазара на работна сила и воденето на бизнес остава трудно.