Уморените военни се превръщат в скъпи чиновници

Едни от най-скъпите чиновници на българския данъкоплатец излизат пенсионираните военни, назначени на цивилни длъжности. Те са взели по двайсетина заплати при пенсионирането си, получават пенсии, а им текат и заплати, за да подпомагат реформата на българските въоръжени сили.

За да изпълняват задачите си, министърът на отбраната Аню Ангелов, който е генерал от резерва, им е осигурил пълен комфорт и твърдо разчита на сериозната им експертиза, част от която е придобита и по време на службата им в Българската народна армия (БНА).

Никой не знае колко бивши военни са назначени в администрацията на МО, например. Точната им численост се оказа една от най-строго пазените тайни в държавата. От МО твърдят, че дирекцията за управление на човешките ресурси не води подобна статистика, а тя, впрочем, също се управлява от пенсиониран военен.

Министърът на отбраната заявява, че не се интересува колко са пенсионираните военни, а дали си вършат работата. Той отклонява въпросите за намаляването им с аргумента, че не може да ги лиши от правото на труд.

От 1 юли влиза в сила новият Устройствен правилник на МО, който предвижда съкращения в администрацията, но вече изтече неофициална информация, че няма да бъдат засегнати пенсионерите със заплати. Част от тях заемат високи ръководни длъжности, а от синдикатите твърдят, че това се дължи на близостта им до ръководството.

Военните по принцип се пенсионират много по-рано от редовната възраст. Те могат да се пенсионират при 25 години стаж, от които 16 години и осем месеца трябва да са били в системата.

След това взимат едни от най-високите пенсии, и то без да плащат осигуровки, тъй като им се внасят от държавата. Освен това техните пенсии формират и голяма част от дефицита в НОИ.

Няма никакви законови пречки след пенсионирането си те да бъдат назначавани на цивилни длъжности, за да не "бъдат лишавани от правото на труд" и така те продължават да получават заплати до навършването на редовната пенсионна възраст, а и след това.

В същото време Аню Ангелов категорично не приема каквито и да е опити за увеличаване на стажа и възрастта за пенсиониране на военните.

"Питайте тези момчета дали до 63 години могат да летят", коментира наскоро министърът.

Много малко обаче от преназначените на цивилни длъжности в МО са летци, които след пенсионирането си са поели задължения по обучение на кадрите, за да бъде използван опитът им.

Зад паравана на военните летци, които като всички пилоти подлежат на ранно пенсиониране, Ангелов брани и хилядите кадри в системата на МО, които много трудно могат да заслужат ранното си пенсиониране.

В същото време не става ясно, как военните са прекалено уморени, за да работят до 63 години като останалите граждани, а после имат сили да се трудят и след пенсия.

Проблемът с щедро осигурените от държавата пенсионери под пагон, чиято квалификация и капацитет едва ли покриват все по-високите изисквания към една съвременна система за отбрана, може да бъде погледнат и от друга страна – сериозните трудности пред млади и образовани кадри да пробият на по-високи нива и да им се възложат по-сериозни отговорности. Въпреки че от години се говори се това, то не се случва поради различни причини, но най-вече, защото системата е запушена.

Въпреки отпора на военния министър, пенсионната реформа, одобрена през миналата година, не подминава и служителите на МО. Нужният им стаж за пенсия започва да расте плавно от 2012 година с по четири месеца, докато достигне 28 години, от които две трети действително прослужени в съответната система.

Вместо държавата да увеличава символично нужния стаж за пенсия на военните, би могло да се помисли и за друг подход – сегашната система да се преразгледа, като се прецени кой в структурите на МО и МВР трябва да се пенсионира по-рано и кой на равно основание с останалите работещи.

Това ще направи и услуга на Аню Ангелов, а вероятно и на следващите военни министри, които няма да се чувстват "неудобно", че "произвеждат" най-скъпите чиновници в държавата, макар част от тях да са и техни познати.