Унгария и Полша блъфират. На ход е Меркел

Унгария и Полша блъфират. На ход е Меркел

Ангела Меркел, която сега в 16-тата си и последна година като германски канцлер, несъмнено се изкушава на компромис с Унгария и Полша в името на спасението на историческата фискална сделка на ЕС. Но не би трябвало да прави това.

Причината е, че залогът е много по-значим от фискалната сделка, колкото и голяма да е тя. И независимо как изглеждат нещата отстрани, ЕС в действителност държи по-силната ръка. На 10 декември, когато е следващата среща на европейските лидери, и в последните седмици на германското европредседателство преди предаването му на Португалия от 1 януари, Меркел трябва да изиграе всичките си козове.

На практика Будапеща и Варшава се опитват да изнудват ЕС. Те заплашват да наложат вето на фискалния пакет от 1.8 трилиона евро. Той включва следващия седемгодишен бюджет на ЕС и допълнителен фонд за стимулиране на пострадалите от коронавируса икономики, който ще се финансира от съвместно издавани облигации на ЕС.

Като откуп за подкрепата си на сделката, Унгария и Полша искат ЕС да се откаже от новия механизъм, обвързващ получаването на тези пари със спазването на върховенството на закона в страните членки.

Междувременно този механизъм вече бе отслабен в сравнение с първоначалния си вариант – той ще се задейства само при злоупотреби, отнасящи се пряко до изразходването на европейските пари в държавите членки. Но очевидно дори и това е твърде непосилно за Унгария и Полша. И двете страни са в процедура на проверка от ЕС за намеса в независимостта на правосъдието и други базови елементи на правовата държава.

Както обикновено, двете популистки правителства използват конфликта за своята антибрюкселска пропаганда у дома. В най-абсурдните им тези, ЕС е изобразен като деспотична империя подобна на Съветския съюз. Казват, че Брюксел иска да налага чужд и либерален начин на живот, който според управляващата в Полша партия "Закон и справедливост" включва права за хомосексуалните и трансджендърите, които са несъвместими с католическата култура на страната.

Тонът и стилистиката на атаките напомня хулите срещу Брюксел в повечето британски медии, довели до референдума през 2016 г.

"Полекзит (Polexit) - Ние имаме право да говорим за това", обяви на корицата си проправителствено списание във Варшава.

Тези изхвърляния не са нищо друго, освен приказки на вятъра. Истината е, че Унгария и Полша не само зависят от ЕС, но и мнозинството от гражданите им е проевропейски настроено. Сегашният конфликт е инсцениран от шепа цинични автократи в името на собствените им цели. И може да се обърне срещу тях.

Да започнем с бюджета и парите за възстановяване, които те заплашват с вето. Фактически Полша е най-големият бенефициент на кеш от ЕС, а Унгария също е сред големите. Те отново ще бъдат сред основните получатели на средства от спасителния фонд, който държат като заложник.

Освен това и двете страни се нуждаят силно от тези пари. Унгария например бе поразена късно, но силно от Covid-19. Икономиката ѝ рязко се сви, форинтът се обезценява, а националният бюджет е дълбоко на червено. Министър-председателят Виктор Орбан трябва бързо да напомпа пари в икономиката, ако не иска да рискува депресия преди парламентарните избори в началото на 2022 г.

Нещо повече, поляците и унгарците не са толкова поляризирани по отношение на Европа, както бяха британците. Според най-новото социологическо проучване в Полша, например, 87% казват, че искат страната да остане в ЕС, срещу едва 5%, които казват, че не искат. В същото време подкрепата за популисткото правителство е спаднала до едва 27% и почти се изравнява с подкрепата на либералната и про-Брюксел настроена опозиция.

Погледнати в този политически контекст, опциите на Меркел са изненадващо добри. Първо, тя не бива да се страхува от това, че 2021 г. ще започне без споразумение за "многогодишна финансова рамка" на ЕС за следващите седем години. Според правилата на ЕС, бюджетът за 2020 г. просто ще продължи да се изпълнява още една година. Страните членки ще получават пари както преди, но без планираните увеличения и допълнителни стимули. Дори Унгария и Полша ще продължат да получават пари – освен ако новият механизъм за върховенството на закона не покаже обратното.

Що се отнася до фонда за възстановяване от коронавируса, Полша и Унгария могат да продължат да му налагат вето. Но останалите 25 страни членки може да процедират без тях.

Единият начин да се направи това е чрез т.нар. разширено сътрудничество. Коалиция от желаещи страни членки продължават напред, докато останалите отказват с възможност да се присъединят по-късно. Страните от ЕС вече са правили това с регулацията за патентите, законодателството за разводите и облагането на финансовите трансакции, например.

Друг начин е фондът да се учреди чрез международно споразумение между 25 държави участнички. По този начин фондът ще бъде технически отделен от структурата на ЕС, но ще се опитра на нея. Пример за подобна структура е Европейският механизъм за финансово стабилизиране – "гърнето" с финансови помощи за 19-те страни от еврозоната.

Тези алтернативи са по-тромави и сложни и по своему противоречиви. Настоящият план, съчетаващ бюджета и стимулите, е очевидно по-чист и е за предпочитане. Но ако Унгария и Полша държат да саботират това решение, План Б е в състояние да даде фискално облекчение за страни като Испания и Италия, като в същото време изпрати критично важно съобщение на Будапеща и Варшава: Сега вие сте изолирани – но сте добре дошли да се присъедините по всяко време.

Меркел и ЕС са изправени пред Фаустовско изпитание. Те могат да продължат напред с фискалната интеграция, но в замяна на това да продадат демократичните си ценности. Или могат да отстояват твърдо своите принципи и да разпределят парите по-късно.

*Превод: Mediapool, с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?