Унгария се утвърди като най-добрия ученик в преговорите за ЕС

Унгария се утвърди като най-добрия ученик от всички бивши комунистически държави, кандидатки за членство в Европейския съюз, като приключи миналия четвъртък преговорите по темите за полицейското сътрудничество, граничния контрол и борбата срещу тероризма.

Главата за сътрудничеството в областта правосъдието и вътрешните работи е особено важна в момента, когато ЕС се опитва да даде общ координиран отговор на атентатите в САЩ от 11 септември и да играе водеща роля в международната борба срещу тероризма.

Тя включва също нелегалната имиграция в Европа и търсещите убежище - горещи политически теми в много от 15-те страни членки. Чешката република, Естония, Латвия и Литва отбелязаха нов напредък на преговорите за разширяване миналата седмица, докато регионалният гигант Полша си остана твърдо последна на опашката, събуждайки опасения, че отличниците може да бъдат принудени да чакат, докато Варшава ги настигне.

Няколко страни кандидатки изразиха също безпокойство от исканията на ЕС да увеличат акцизите на цигарите до равнищата в богатия съюз, като изтъкнаха, че това може да намали подкрепата за присъединяване към ЕС сред тяхното население, известно с високия процент пушачи.

Унгарският главен преговарящ Ендре Юхаш приветства успехите на страната си при закриването на главата правосъдие и вътрешни работи, една от 31-те области, в които 12-те страни кандидатки трябва да приведат националните си законодателства в съответствие със стандартите в ЕС.

"Това е значително постижение...израз на доверие в унгарската административна система, в нашата полиция, съдилища, граничен и митнически контрол", посочи той. Унгария и другите кандидатки ще оформят външните граници на ЕС с останалата част от Европа след присъединяването си към съюза евентуално през 2004 г.

В момента Унгария и Кипър оглавяват списъка на кандидатите с 23 затворени глави. Чехите и словенците са приключили 22 глави, докато Полша е затворила само 19 глави.

Полският главен преговарящ Ян Трушчински демонстрира оптимизъм, като заяви, че очаква следващия месец да бъдат приключени преговорите по две чувствителни теми - за правото на поляци да работят в страни от ЕС след влизането на Варшава в съюза и за продажбата на земеделски земи на чужденци.

"По тези два въпроса ще постигнем политическо решение на срещата на външните министри на 11 декември", каза той. Страни като Унгария се опасяват, че може да бъдат принудени да чакат Полша, на която ѝ предстоят дори още по-тежки преговори догодина за парите за земеделието и бедните райони. Германия, най-голямата страна в ЕС, заяви, че разширяване без Полша е немислимо.

"Сроковете имат абсолютен приоритет пред броя на страните, които ще бъдат приети", каза унгарският главен преговарящ Юхаш, имайки предвид заявеното от ЕС намерение да приключи преговорите с най-напредналите кандидатки до края на 2002 г. и да приеме нови членове през 2004 г.

Изпълнителният орган на ЕС Европейската комисия отбеляза, че до 10 страни могат да бъдат приети наведнъж в съюза. Това обаче означава, че Полша може да настигне останалите. Чешкият главен преговарящ Павел Теличка се присъедини към опасенията на унгарците, като каза, че Прага очаква ЕС да преценява всеки от кандидатите според собственото му постижения.

В четвъртък чехите се абстрахираха от евентуалните последици върху общественото мнение и приключиха преговорите за митата, включително и за акциза върху тютюневите изделия. Прага ще има тригодишен гратисен период, преди да достигне митата и данъка върху добавената стойност, прилагани вътре в ЕС. Балтийските държави обаче не бяха толкова оптимистично настроени по въпроса.

"Увеличаването на акцизите ще намали рязко приходите, тъй като съседите ни не са пазарни икономики", каза литовският главен преговарящ Петрас Аустревичус, имайки предвид Русия и Беларус.

Рязкото увеличаване на митата ще доведе до бум в контрабандата и ще разколебае избирателите в подкрепата им за членство в ЕС на евентуален референдум, смята литовските и латвийските представители.

В четвъртък Литва приключи преговорите за свободно движение на хора, като прие неохотно ограниченията на ЕС за работа на гражданите ѝ в страните от съюза за период от две до седем години след присъединяването. Тя затвори също главите за политика на конкуренцията и митническия съюз, докато Латвия приключи преговорите за околната среда, политика на конкуренцията и финансовия контрол. С това двете балтийски държави вече са затворили 21 глави, а Естония - 20.

От останалите кандидатки Словения е затворили 22 глави, Словакия - 20, Малта - 19, България - 13, а на опашката е Румъния с 9 затворени глави.