Унгария ще чисти поне година токсичния разлив

Унгарските власти ще трябва да отделят поне една година и десетки милиони евро, за да почистят разлялата се от хвостохранилището в град Айка отровна отпадъчна тиня. При инцидента загинаха 4 души, 6 са безследно изчезнали, 120 са ранени, а близо 400 души са евакуирани.

Общо 7 села, които са с население 7000 души са засегнати от екокатастрафата. В момента унгарските власти се опитват отчаяно да спрат химикалите, излели се в местните реки Марцал и Торна, преди да достигнат реките Раба и Дунав.

Според министъра на околната среда Золтан Илес вероятно ще бъде потърсена техническа и финансова помощ от Европейския съюз.

Все още не е установена причината за смъртта на жертвите, сред които две деца на една и на три години, но се предполага, че те са се удавили, когато високата до 2 метра вълна от кал с ръждиво червен цвят е преминала през района.

"Районът е много голям , замърсяването е много тежко, нужни са много хора и определено ни трябват машини", казва министър Илес. По думите му около 2 сантиметра от най-горния пласт на почвата ще трябва да бъде отстранен от площ от около 40 кв. км.

В зоната на бедствието са разположени 500 полицаи и войници, включително 6 екипа за химическа и радиационна защита.

МОСВ: Опасността у нас е теоретична

Опасността замърсяването да достигне България по Дунав е теоретична, повтори министърът на околната среда и водите Нона Караджова пред журналисти в сряда. Предприети са мерки за измерване на качеството на водите на трансграничната река по всички пунктове.

Ако се засекат отклонения в състава на водите, ще бъдат предупредени съответните водоснабдителни дружества и други ползватели, за да не се допусне опасност за здравето на хората.

Към момента предоставената информация от експертите сочи, че на практика няма вероятност химикали от замърсяването в Унгария да достигнат до България.

Река Дунав е с огромни обеми, голяма е възможността за поемане на химикалите, хидроенергийният възел на “Железни врата” е съоръжение с милиарди кубици, което също ще изиграе своята роля в намаляване на замърсяването, стана ясно от думите на екоминистъра..

Караджова заяви, че е важно прилагането на директивата за минните отпадъци от европейските предприятия, в това число и от българските. Изискванията са добивните предприятия да имат планове за действие срещу подобен тип аварии. На българските дружества от сектора наскоро било припомнено, че до края на 2012 г. трябва да приложат тези стандарти и те дали уверения, че се работи в тази насока.

Дългосрочен ефект за околната среда

В същото време обаче международната природозащитна организация WWF изрази своето силно безпокойство от дългосрочния ефект върху околната среда след аварията в Унгария.

Еколозите припомнят, че заради леко радиоактивната и високо корозивна утайка с токсични тежки метали като олово, кадмий, арсеник и хром в река Марцал се излива киселина, за да се неутрализира попадналата във водите основа. Обявена е трета степен на тревога. Според експертите практически цялото количество риба по горното течение на реката е било унищожено. Съдбата на дивите животни вероятно ще бъде същата като на домашните.

“Това е безпрецедентна авария, която засяга дълбоко екосистемите, влажните зони и повърхностните води на региона и показва колко беззащитни са запасите ни от питейна вода”, заяви Габор Фигецки, заместник-ръководител на WWF-Унгария.

За хората от поречието на Дунав разливът припомни трагедията с изтичането на цианиди в Бая Маре, Румъния през януари 2000 г. Тогава се скъса стената на хранилище на завод за добив на злато, а вълната от цианиди и тежки метали бързо се прехвърли от една река в друга, като уби рибата и целия воден живот и отрови питейната вода.

Изоставени хвостохранилища покрай Дунав

От Дунавско-Карпатската програма на WWF се надяват сегашният инцидент да не е толкова тежък. Според нейни представители изтеклата тиня не би трябвало да се окаже пряка опасност за Дунав, но скорошните валежи в Унгария ще позволят на утайката да се разпространи по-бързо.

Еколозите припомнят, че в района на Дунав има много подобни хвостохранилища, някои са изоставени, други – не. Някои съдържат тежки метали и радиоактивни елементи. Нито едно от тях не е напълно безопасно и този инцидент показва това, заявяват от WWF..

В Унгария има две други подобни рафинерии с около 50 млн. куб. м. токсични утайки във високо чувствителни райони близо до реки (като тази в Алмашфузито на брега на Дунав) или карстови водни басейни, което заплашва дивата природа, влажните зони и питейната вода, допълват природозащитниците.