Унгарският премиер Дюрчани със светло бъдеще в "Газпром"

Унгарският премиер Ференц Дюрчани, който обяви, че ще подаде оставка, ще получи синекурна длъжност в руския газов бизнес, така както бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, пише в броя си от понеделник московският делови всекидневник "Комерсант".

Оставката на Дюрчани, един от най-последователните привърженици на строителството на газопровода “Южен поток", е неприятна изненада за Москва. На "Газпром“ обаче вече му се наложи да се сблъска с подобни трудности, продължава вестникът. Скоро след подписването на споразумение с Русия за строителството на газопровода “Северен поток“ през октомври 2005 г., германският канцлер Герхард Шрьодер, усилено лобиращ за този газпромски проект, предсрочно напусна своя пост. Той обаче бе назначен за председател на съвета на директорите на компанията оператор на проекта “Северен поток“ и продължи да използва своя лобистки потенциал вече на този пост.

Социалистът Дюрчани като премиер на Унгария активно защитаваше и пропагандираше изграждането на газопровода "Южен поток", който трябва да минава по дъното на Черно море от Русия до Балканския полуостров и Централна Европа. Креслото на председателя на компанията, която ще бъде собственик на тази тръба, обаче е все още празно и, като че ли очаква точно Дюрчани.

През април 2008 г. ръководителят на "Газпром“ Алексей Милер предложи този пост на Романо Проди, загубил премиерския пост в Италия в резултат на предсрочни избори, но той тактично се отказа. Не е изключено Дюрчани да се окаже по-сговорчив, коментира "Комерсант".

Ференц Дюрчани еднозначно заяви съгласие за присъединяването на Будапеща към “Южен поток“ още през декември 2007 г. при преговорите с тогавашния руски премиер Виктор Зубков. През февруари 2008 г. страните подписаха междуправителствено споразумение за присъединяване на Унгария към “Южен поток“, но подписването на конкретни договори беше отложено. Преговорите продължиха повече от година и завършиха преди две седмици с подписването в Москва в присъствието на премиерите Владимир Путин и Ференц Дюрчани на договор за строителството на унгарската отсечка от “Южен поток“ и условията за транзит на газ през Унгария. Дюрчани няма да може да оказва такава поддръжка и не е ясно дали неговият приемник ще следва подобен курс, отбелязва "Комерсант".

В сегашната ситуация нов премиер на Унгария може да стане един от представителите на опозицията, която след януарската газова война между Русия и Украйна е настроена рязко против укрепването на сътрудничеството с “Газпром“ и призовава да се избави страната от монопола на руския газ, завършва "Комерсант".

В понеделник председателят на унгарската опозиционна партия Съюз на свободните демократи (ССД) Габор Фодор, чиято роля стана решаваща след решението на Дюрчани да се оттегли, заяви, че иска запазване на строг контрол върху бюджета и че страната се нуждае от премиер, който да вдъхва доверие.

"Трябва ни някой, който се ползва с доверието на обществото, а също и на финансовите пазари", заяви Фодор в интервю за "Ройтерс", но отказа да назове вероятни кандидати за поста.

ССД има 19 места в парламента и управляващата Унгарска социалистическа партия (УСП), която разполага със 189 депутати, се нуждае от неговата подкрепа, за да си осигури мнозинство в 386-членния парламент при гласуването на оставката на Дюрчани следващия месец.

Двете партии могат да потърсят подкрепата и на малката опозиционна формация Унгарски демократичен форум. Основната опозиционна партия Фидес заяви, че няма да участва в преговори за създаване на нова коалиция и настоява за предсрочни избори.

Фодор каза, че не иска предсрочни избори, тъй като Унгария не може да си позволи продължителен преходен период.

"Трябва да изчакаме следващите две седмици. Ако не успеем да намерим допирни точки, тогава не виждам никакво друго решение освен предсрочни избори. Но загубата на време от шест месеца е нещо, което Унгария не може да си позволи. Затова предсрочните избори не са добър сценарий", обясни той.

Фодор заяви, че неговата партия ще настоява за намаляване на публичните разходи, за да се запази бюджетния дефицит под 3 процента от БВП през тази година.

"Първо трябва да изясним програмата, това е най-важното нещо. Трябва да намерим подходящия министър-председател, който подхожда на тази програма", каза той.

Унгария, която беше сериозно засегната от световната икономическа криза, прибегне до международна помощ в размер на 25,1 милиарда долара миналия октомври и трябва да държи бюджетния си дефицит под контрол. Освен това страната е изправена пред тежки проблеми тази година, след като износът намаля, а десетки хиляди хора загубиха работните си места.