"Уникредит Булбанк": Не се очаква отлив от влагане на спестяванията в депозити

И през 2013 г. домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение, защото все още икономическата среда е с високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните и пасивен пазар на недвижимите имоти.

Това се посочва в анализ на УниКредит Булбанк за нагласите на българите за влагане на средства в депозити.

Въпреки че високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година, посочва Екатерина Кирилова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" в банката.

Според нея може да се очаква плавно понижение до нормалните лихвени равнища преди кризата.

Очакването спестяванията на населението да продължат да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализира, макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година, смята експертът. Отражение може да окаже въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като депозитите остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване, смята Кирилова.

Според банковия анализ през 2012 г. предвид икономическата ситуация в страната и в световен мащаб предпазливостта на домакинствата е била логична. Като цяло депозитите са запазили доминиращата си роля при избор на средство за краткосрочно и средносрочно спестяване. Към края на октомври 2012 г. те са достигнали рекордни нива от 33.36 млрд. лв.

От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2.5 млрд. лв., което е ръст от 8 процента за изминалите 10 месеца на 2012 г. и 12.7 процента спрямо същия период на 2011 г.

Темпът на нарастване на депозитната база бележи увеличение до края на юли 2012 г., когато само за месец домакинствата са спестили в банки 412 млн. лв., след което се наблюдава плавно забавяне (за сравнение през октомври спестените средства са едва 87 млн. лв.).

Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт, коментира Екатерина Кирилова. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити - около 75 процента от депозитите на българите са за суми до 1 000 лв. Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625.

През последната година вложителите все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време. Като вземем предвид и тенденцията през последните месеци на спад в лихвените проценти по депозити, клиентите се опитват да се възползват от добрите оферти за по-дълъг срок от време, коментира Кирилова.

Дългосрочното спестяване може да е и сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно продължаващо отлагане на потреблението, добавя експертът.

Споделяне
Още от Бизнес