Унищожителен доклад на ЕК: България не е свършила почти нищо за година

Вече 11-та година България се проваля в борбата с корупцията по върховете на властта, а реформата на правосъдието е все така недостатъчна. Това е основният извод от последния доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни в правосъдието и вътрешните работи.

В документа, представен на 15 ноември, има насърчителни думи за увереността на ЕК, че с "непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в близко бъдеще. Целта е наблюдението да приключи до края на мандата на сегашната ЕК през 2019 г.

В същото време Брюксел за пръв път отравя много остри критики към Народното събрание за "непрозрачния" законодателен процес. През последните месец управляващите от ГЕРБ и "Обединените патриоти", подкрепени от ДПС, прокараха светкавично редица скандални промени в съдебния закон и Наказателно-процесуалния кодекс. От доклада на ЕК става ясно, че тази "реформа" се оценява като посегателство върху независимостта на българския съд.

Мониторингът върху България остава поне още една година, а срок за прекратяването му няма, докато не се докаже "необратимост" на реформите.

"Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки в близко бъдеще", гласи заключението на доклада.

Напредък е отчетен по три от общо 17 показателя – правото на магистратите да избират пряко представителите си във Висшия съдебен съвет (ВСС) и борбата с организираната престъпност. В доклада се казва, че "видимото насилие" в страната е намаляло за последните десет години.

В същото време ЕК продължава да настоява за структурни промени в прокуратурата и отчетност на главния прокурор. Докладът стъпва и върху последните препоръки на Венецианската комисия, с които се предлага главният прокурор да не може да се меси при избора на шефовете на върховните съдилища. Венецианската комисия настоя също да се създаде и независима институция, която да може да разследва главния прокурор. В предишни доклади институцията на Съвета на Европа буквално обяви, че българската прокуратура работи по "съветски модел".

ЕК ясно посочва, че България не е свършила нищо и по доклада на европейските прокурори от края на 2016 г., препоръчващ съществена структурна реформа на прокуратурата и прекратяване на безотчетността на нейния началник.

ЕК настоява структурната реформа на ВСС да продължи с намаляване на политическата квота в колегията, която управлява съда – нещо, което ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да направят при приемането на конституционните поправки през 2016 г. "Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската колегия, остава висок", пише Европейската комисия.

Докладът настоява България да поиска външна експертна помощ за подобряване на функционирането на съдебния инспекторат. С последните конституционни промени инспекторатът получи огромни нови правомощия – да следи за конфликта на интереси и да извършва проверките за почтеност в система.

Прокуратурата бори корупцията с пътни карти

Борбата с корупция по високите етажи на властта продължава да е най-големият проблем за българските власти. За една година не са постигнати никакви резултати. ЕК буквално казва, че прокуратурата се бори с корупцията по върховете на властта предимно с анализи и пътни карти.

В техническата част на доклада се казва, че множеството разследвания срещу високопоставени лица много рядко водят до присъди. Това говори за наличието на "генерален проблем". Вместо това властите правят следното:

"България трябва да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията. За да се гарантира, че се обръща специално внимание на предизвикателствата, свързани с дела за корупция по високите етажи на властта, прокуратурата извърши анализ на извадка от дела, разгледани от 2013 година насам, с цел да се извлекат евентуални поуки и да се набележат мерките, които да бъдат предприети, за да станат разследванията и производствата в тази област по-ефикасни в бъдеще. Въз основа на този анализ бе изготвена пътна карта, която сега се изпълнява от съответните институции. Както и при другите пътни карти, много от предвидените в тази пътна карта мерки са само формулирани в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия", пише ЕК.

Все още не е създаден "систематичен" механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта. Отговорен за това бе главният прокурор.

Брюксел посочва, че управляващите са подновили инициативата за създаване на нов антикорупционен орган и настоява ръководството му да се назначава прозрачно.

Същевременно не е свършено почти нищо за противодействие на корупцията при обществените поръчки. Страната дори не е започнала да прави външна оценка на новата система за контрол на поръчките.

Същевременно ЕК казва, че за последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна. Наблюдава спад на "видимото насилие" и организираната престъпност представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото. Докладът допълва, че в това отношение България се приближава до някои други държави членки.

"Реформата" на Данаил Кирилов

"Междувременно последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения. През юли пакет от проекти за предложения за изменения в Закона за съдебната власт беше включен в дневния ред на Народното събрание от народни представители без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни. Проектоизмененията породиха множество критики, тъй като мнозина от магистратските среди и от гражданското общество видяха в тях непосредствено посегателство върху независимостта на съдебната власт". Това е част от оценката на ЕК за предпоследните промени в съдебния закон, с който ГЕРБ се опитаха да забранят външното финансиране на магистратските организации. Под натиска на ЕК тези поправки бяха оттеглени.

ЕК напомня останалите без отговор критики, че подобни промени в закона "биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите", а и може да са "противоконституционни". Мотор на скоростното придвижване на поправките бе шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ).

Докладът допълва, че дори и след този скандал, управляващите са продължили да внасят и гласуват без дебат промени в съдебния закон. По същия начин бяха гласувани и поправките в НПК, които прехвърлиха делата за корупция по върховете на властта в спецсъда. ЕК казва, че това е станало в "изключително кратък срок".

"България следва да гарантира необратимостта и надеждността на процеса на съдебна реформа, като създаде среда на взаимно доверие и сътрудничество между институциите, която е от решаващо значение за успешното осъществяване на реформите. Въпреки че съществува ясна необходимост да се ускори темпът на реформите, това не следва да води до заобикаляне на процедурите на консултации, което крие риск от създаване на климат на несигурност и липса на ангажираност", посочва ЕК.

В доклада се посочват и критиките към претупването на процедурата по избор на съдебни кадровици от парламента, както и задкулисно договореното гласуване на кандидатите.

Кога ще свърши наблюдението

Пред последните една-две години усилията на снемане на мониторинга се превърнаха в обща кауза на ГЕРБ, БСП, ДПС и главния прокурор Сотир Цацаров, които многократно поставяха пред Брюксел това искане. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който винаги е демонстрирал подчертано приятелски чувства към премиера Бойко Борисов, заяви преди месеци в негово присъствие, че целта е мониторингът да бъде снет в края на мандата на сегашната ЕК, който изтича през 2019 г. Той дори заяви наскоро, че очаква позитивен доклад за страната ни. Това обаче не отговаря на констатациите в окончателния документ. В него българските власти са призовани да проявят "политическата воля" и "лидерство".

Така България ще е страна под наблюдение в периода на първото си европредседателство.

ЕК неколкократно изрази готовността си да прекрати механизма до средата на 2019 г. Ако това се случи, механизмът най-вероятно ще бъде заменен с наблюдение за спазването на върховенството на закона за всички страни членки на ЕС

В доклада за Румъния се казва, че страната е отбелязала прогрес, но реформата е загубила скорост през тази година. Документът припомня протестите в страната, посветени на опита на управляващите да променят модела за борба с корупцията.

“Предизвикателствата пред независимостта на съдебната власт предизвикват сериозна загриженост", се казва в доклада.

По-рано тази година председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази надежда мониторингът върху Румъния да бъде прекратен до края на 2019 г. Наблюдението над Румъния е за върховенство на закона и борба с корупцията, докато България все още се наблюдава и за необратимост на резултатите от борбата с организираната престъпност.