Университетът на БАН ще се самоиздържа и няма да е за ширпотреба

Нашите фирми не търсят иновации, по-добре работим с чуждите, казва председателят на академията акад. Никола Съботинов

Университетът на БАН ще се самоиздържа и няма да е за ширпотреба

Акад. Съботинов, след приемането на бюджета на БАН и ангажимента на новия президент Плевнелиев да се осигурят допълнителни средства, създалото се напрежение около финансирането на академията спадна. Ще изкара ли спокойно годината БАН и как бяха разпределени парите от бюджетната субсидия?

В проектобюджета на БАН за 2012 година средствата бяха намалени с 5 млн. лева спрямо този за 2011 година. А ситуацията през 2011 г. беше много тежка – заплатите на учените паднаха рязко и средствата, които имахме, стигаха само колкото да покрием фонд “Работна заплата“ и то само 70%. Същата ситуация щеше да се повтори и за тази година и то в още по-тежък вариант. Аз съм доволен, че в крайна сметка поне успяхме да възстановим тези пет милиона лева и да сме на ниво същия бюджет като през 2011 година.

Бюджетът, който в крайна сметка беше приет - от 59.7 млн. лева - осигурява около 80% от необходимите средства за фонд “Работна заплата“. Ние не можем да покрием договорените заплати с нашите служители. И то става въпрос за сравнително ниска средна работна заплата, но все пак по-приемлива – 628 лева. При сегашния бюджет средната заплата е 560 лева.

В БАН в момента учените са 2900 души, а общият състав на академията е 6 700 души.

Точно затова бяхте упреквани от министрите Дянков и Игнатов, че академията има твърде много помощен персонал и са нужни съкращения...

Ние направихме много съкращения. Ние сме може би единствената институция в България на бюджетна субсидия, която направи сериозна реформа, намалихме броя на институтите с 27, броят на заетите беше намален от 7 800 души на 6 700 души. По-нататък вече ще стигнем до човешки потенциал под критичната маса за изпълнение на редица научни функции, които БАН извършва. При това положение не считаме, че трябва да намаляваме персонала.

Бяха отправени критики, че трябва да тръгнем към намаляване на помощния персонал. Това не е възможно, защото е все едно в една болница да се уволнят медицинските сестри и санитарите.

Дайте пример за това от какви хора е съставен този помощен персонал.

Например най-тежкият и голям институт в БАН – Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) има наблюдателни станции в цялата страна. В него работят 750 души като 80 от тях са учени, другите са помощни специалисти, които събират различни данни, правят измервания, дежурят денонощно, за да се изпълнява сериозната наблюдателна дейност на института.

Друг пример – в Института по океанология имаме изследователски кораб. Освен учените, там работят технически кадри, екипаж на кораба. В институтите, където се произвежда апаратура, работят фрезисти и шлосери. Във всички лаборатории в институтите има уникална апаратура, която постоянно се поддържа, подменят се части - всичко това се извършва от помощен персонал. Има хора, които работят по поддръжката на ядрения реактор.

При нас дори помощният персонал е ограничен, защото в подобни на нас академии по света съотношението е 1:2 в полза на помощния персонал. При нас то е 1:1.2. Ако искаме да развием нашата научно-приложна дейност, ни е нужен повече помощен персонал.

А какъв е делът на администрацията – в централното управление и в отделните институти?

Всеки институт си има свой счетоводител, касиер, личен състав, чистачки, но те са сведени също до минимум. Общо в академията има 350-400 души администрация. В централното управление, което влиза в устата на много хора, има администрация от около 70 човека, която обслужва цялата академия. Става въпрос за секретарки, международен отдел, който отговаря за връзките ни с 49 страни по света. Имаме вътрешен финансов контрол, отдел, който се грижи за собствеността на БАН, правен отдел, който води съдебни дела за защита интересите на академията. Администрацията е намалена с 20% и чувстваме огромен недостиг.

За обслужване на централното управление отиват между 1.3 млн. лева и 1.5 млн. лева.

За сравнение, в Макс Планк в Германия, където работят 14 000 души, там централното управление е от 450 души. Ако се съпостави процентно, ние сме числено с два пъти по-малко състав, а централното им управление е пет пъти по-голямо от нашето.

Има и друг момент, че при нас в администрацията работят квалифицирани хора на ниски заплати, които лесно биха могли да си намерят работа в частния сектор срещу много по-висока заплата. Юристите ни водят и печелят дела за имоти на стойност милиони левове срещу мастите високоплатени адвокати. Нашите секретарки също спокойно могат да работят в частния сектор, тъй като владеят чужди езици, имат компютърна грамотност.

И не случайно в някои случаи имаме по-добре платени административни специалисти, отколкото учени. Учените се дразнят от това обстоятелство, но иначе как да продължим да функционираме, когато хората, които ни обслужват, са много търсени.

Да се върнем към финансирането – как средствата от субсидията бяха разпределени между самите институти?

През тази година пристъпихме към промяна във финансирането на институтите. Искахме да го направим още след проведената международна оценка в академията и да обвържем финансирането с резултатите от нея. През 2010 година обаче започна намаление на бюджета ни. Веднъж ни взеха 10 млн. лева, след това още на два пъти беше намаляван и решихме, че не можем да отидем към диференцирано заплащане. Парите отиваха главно за заплати и за друго нямаше. Тогава решихме да отложим този процес, въпреки, че чувствахме, че трябва да се стимулират по-добрите.

Междувременно беше направена атестация на служителите. Дълго време се борихме в Общото събрание на БАН за това какви критерии да въведем за атестацията, кое е най-справедливо. В крайна сметка въведохме едни общи критерии, които в зависимост от работата на отделните институти бяха доусъвършенствани. Така институтите трябваше сами да диференцират заплащането – някои го направиха, други не.

Решихме, че през 2012 година трябва поне да покажем, че имаме виждане как разпределението на средствата според постиженията трябва да стане.

Заложихме шест критерия, според които се финансират институтите. Първият е численият състав. Все пак трябваше да се съобразим с това колко души работят в института и 45% от субсидията идва от този показател. Следващият критерий е свързан с резултатите от международната оценка. Към тях прибавихме и коефициенти на база годишните отчети на институтите. Третият критерий е доколко институтите изпълняват оперативни дейности, обслужващи държавата. Следващият критерий е свързан с научната публикационна дейност. Отчитат се още патентната дейност и участието на институтите в проекти.

Дайте пример за институти, които са увеличили субсидията си заради добри постижения и такива, които са с намалени средства.

С повишена субсидия са Археологическият институт с музей, Геофизическият институт, Институтът по полимери, Институтът по ядрена физика, Институтът по физика на твърдото тяло. За съжаление, парите за НИМХ бяха намалени малко, защото там работят малък брой учени и повече помощен персонал.

Например Институтът по оптични материали и оптични технологии също намали субсидията си.

А при хуманитарните науки?

Там също имаме институти с намалена субсидия. Например Институтът по демография, но там като цяло разликите не са големи. Институтът по история намали финансирането си, защото имаше ниска международна оценка. Но като цяло реформата би била много по-ефективна ако имахме повече средства, за да стимулираме нашите учени. Имахме идея при добри резултати те да получават двойни заплати.

Приемате ли формулировката на финансовия министър, че БАН трябва да работи с 1/3 бюджетна субсидия, 1/3 привлечени средства от проекти и 1/3 от съвместна развойна дейност с бизнеса?

Това е невъзможно да се случи, защото БАН не е производствена структура. БАН изпълнява различни научни дейности и само 1% от дейността ѝ има отношение към малките и средни предприятия. Освен това реализацията в индустрията е дълъг процес, за който са необходими време и средства. Държавата, за да достигне до икономическо развитие, трябва да подпомага процеса, който води до създаване на нов продукт.

Не може да се очаква дори и само от приложната дейност, че тя веднага ще се самофинансира. Ще има възвращаемост за определен период от време, за друг период ще трябва да се създават образци, да се предлагат на пазара, да се види коя фирма ще го купи, да се водят преговори за това. Не винаги индустрията е готова да купи продукт. В много случаи иска да го вземе без пари у нас.

Най-често по-ефективно работим с външните предприятия - когато изнасяме ноу-хау навън и се купува лиценз. Нашите фирми малко търсят иновации. Как да ги накараме да търсят? Да им кажем: “Дайте, че на нас ни трябва да се издържаме.“

Аз мога да говоря за това, защото аз лично съм продавал технологии навън и имам внедрени технологии в западната индустрия. Знам какво е да се стигне дотам, за да стигне един продукт до ниво, за да бъде усвоен от една фирма.

У нас фирмите искат да видят как функционира продуктът, искат да видят лабораторния образец. Кой плаща за това?

Но ние имаме институти, които извършват фундаментални научни изследвания, а те са далеч от практическа реализация. Има и насочени фундаментални изследвания, при които след дълъг период от време може да се стигне до резултати, които да се използват – при математическите, астрономическите, ядрените науки, микробиологията.

Резултатите от тези изследвания са нови знания, те се публикуват в списания и това е нашият принос към световната наука. При хуманитарните науки – българският език, демографията, психологията, историята, правим проучвания, с които не можем да правим бизнес.

Ние имаме редица проекти, но от тях не можем да се издържаме 100%. За да получим изобщо проект, трябва да докажем, че имаме функциониращи лаборатории, осигурени с ток, вода и отопление, числен състав с платена базова заплата. В повечето случаи голяма част от средствата по проекти са за оборудване. При някои проекти, но не при всички, има предвидено перо за допълнителни възнаграждения. Но основните заплати на учените трябва да ги гарантираме.

Какво е съотношението между държавната субсидия и привлечените по проекти средства?

През последните десет години съотношението е 60:40 в полза на бюджетната субсидия. За сравнение с Макс Планк собствените приходи са 20%, а държавната субсидия е 80%. Дори в институти, които изцяло се занимават с приложни изследвания, субсидията е 60:40 в полза на държавата.

Ще продължите ли с реформите и какво стана с идеята БАН да има собствен университет?

С преструктурирането на институтите академията се обърна към хората и започна да прави наука за хората, положителна стъпка беше и създаването на настоятелството на БАН.

Когато ние предложихме новата структура с намален брой институти, решихме, че към БАН е добре да бъде създаден изследователски университет. В БАН има център за обучение на докторанти, където се обучават 20% от докторантите в България. Те попадат в добра среда и работят с добри учени. Помислихме – защо да не разширим тази дейност и да слезем по-надолу – обучение на магистри и бакалаври. Досега ние го правихме частично съвместно с някои университети.

Имаме качествен човешки потенциал от учени. Вместо да се пилее и да четат лекции в цялата страна и да попълват разни университети, които нямат нужното качество, защо да не се концентрират в един изследователски университет? Освен това академията има уникална база и апаратура, която дава изключително добри условия за обучение на младите хора.

Това няма да е университет за ширпотреба. Обучението сигурно ще е на английски. Ще искаме нивото да е много високо. И именно заради това се надяваме да идват да се учат млади хора, които искат да получат висока степен на образование и да привличаме студенти от други държави. Така ще задоволим нуждата на академията от висококвалифицирани млади хора.

Сега тези, които идват от университетите, не отговарят на изискванията ни. Трябва още да се образоват.

Подобна схема навремето аз видях в Цукуба, Япония, където работеха 400 изследователски институти и един университет, който подготвя кадри за тях.

Но как би се издържал един подобен университет?

Разчитаме, че като предлагаме качество, това качество ще се търси. Това ще е частен университет към БАН, който ще се самофинансира.

Дори мисля, че по така по естествен начин ще създадем условия за редуциране на броя на университетите в страната. Защото ще си приберем кадрите, които са пръснати в различни университети. Това ще стане, ако се приеме законовата поправка един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. По този начин ще се вдигне нивото на образование.

Кога ще се направят първите стъпки по създаването на университета?

В момента екипи работят по този въпрос, напреднали са много. Когато схемата е готова в цялост, тогава ще тръгнем по процедура на акредитация. Не вярвам, че някой ще спре този процес.

Дайте пример за проекти, по които работят учени от БАН и които са важни за хората, дават нова информация или за продадени патенти.

Средногодишно в академията се създават между 100 и 130 нови продукти, които имат потенциал да се внедрят в производството. Тъй като индустрията не проявява голям интерес към иновациите, решихме да създадем условия на фирми, стартиращи в самите институти.

Например в областта на физиката особен интерес представляват нови уникални датчици, които отчитат температури от 0.4 келвина до 400 келвина. Така могат да се измерват с един уред едновременно много ниски и много високи температури.

В отбранителната индустрия институтът по металознание разработва съоръжения за засичане на обекти, унищожаване на обекти и др.

Имаме институти, които в момента работят върху създаването на нови сортове зеленчуци. Нашият институт по генетика създава нов сорт домати, които да са едновременно с хубава форма и автентичният вкус на домат. Знаем какви пластмасови домати се продават на пазара.

Институтът по механика създаде роботи за ин витро оплождане, които могат да извършат позиционирането на клетката с голяма точност. За този продукт изпитанията вървят и има интерес от Германия.

Институтът по полимери много е напреднал в създаването на наноматериали, с помощта на които могат да се опаковат лекарства и те да се движат в човешкото тяло по кръвоносната система и да отидат точно на определено място – при заболелия орган. Така не трябва да се приема лекарства, поразяващо целия организъм, а само там където е туморът например. Този процес се командва отвън. Материал се разработва съвместно с японци.

Работи се и по създаването на в пъти по-леки бронежилетки.

Отварянето на досиетата в църквата предизвика сериозен обществен дебат, същото се случи и при оповестяването на сътрудниците на бившите служби в БАН. Тогава имаше идея при избор на ръководители в академията кандидатите да попълват декларации дали имат агентурно минало. Случва ли се това и има ли в момента хора в ръководството на академията, сътрудничили на ДС?

Да, това се случва. При всички нови избори, които провеждаме в академията, всеки един подписва декларация дали е работил за Държавна сигурност и съответно тези, които са били, не участват в изборния процес. Така че се стремим да няма на ръководни постове, хора сътрудничили на бившите служби.

Искам обаче да кажа, макар и да е трудно да се направи разграничение, че има много добри учени, които са били вербувани, за да пътуват навън и да доставят научна информация.

Това беше т.нар. научно-техническо разузнаване. Жалко, че много от нашите добри учени, пътувайки навън, са били вербувани да дават доклад какво се е случило и да пишат: видях еди какво си. Така хора, които не са извършвали мръсна дейност, не са клеветили, а са правили научно разузнаване, което се прави навсякъде по света и в индустрията, имената им са излезли като агенти. Без те да имат морални прегрешения спрямо българското общество.

Още по темата
Още от Интервюта

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: