Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Университетите и институтите на БАН ще дават научните степени и длъжности

90 коментара
Университетите и институтите на БАН ще дават научните степени и длъжности

Научните степени и длъжности вече ще се дават от университетите и институтите на БАН, а не от Висшата атестационна комисия (ВАК), както досега. Комисията ще бъде закрита и преобразувана в апелативен орган, пред който само ще се подават жалби по спазването на процедурата и който ще поддържа регистър. Един преподавател ще може да се мести от един ВУЗ в друг със званието си при взаимно признаване на защитите между тях, а иначе ще трябва да защитава нов труд.

Това са част от промените, залегнали в новия проектозакон за развитие на академичния състав, който ще замени сега действащия Закон за научните степени и звания. Проектът, който бе представен в понеделник от министъра на образованието и науката Сергей Игнатов, тази седмица влиза за съгласуване със заинтересованите ведомства и до средата на декември ще бъде подложен на обществено обсъждане. След това предстои да бъде внесен в Министерския съвет.

"Законът има рамков характер, а даването на научни степени и длъжности ще става според правилниците на университетите и отделните звена на БАН", коментира Игнатов.

Според проекта научните длъжности ще бъдат асистент, доцент и професор, а степените – доктор и хабилитиран доктор. Длъжностите в университетите и БАН се приравняват, като в академията те ще са асистент-изследовател, доцент-изследовател и професор-изследовател. С приравняването им учени от БАН по-лесно ще могат да отиват като преподаватели във ВУЗ.

За да бъде заемана академична длъжност, се въвежда изискването за наличие на докторска степен. За хората в заварено положение в закона се въвежда гратисен период от 3 години, в който те ще трябва да се зачислят за докторантура.

Защитите ще стават пред научно жури в самия университет или институт на БАН. Записано е, че журито ще се състои от петима души – специалисти в съответната област, като поне трима от тях трябва да са външни лица.

Според Игнатов след време на защитите ще започнат да бъдат канени чуждестранни учени. "По-добре е университетите да платят на един чуждестранен професор, отколкото както е сега – на 25 души, повечето от които нямат и понятие от темата на защитата и получават хонорари", коментира Игнатов. В проектозакона е разписана възможност докторантите да имат участие при обсъждането на членовете на научното жури.

Дългоочаквано закриване на ВАК

ВАК се закрива и се създава малка Апелативна комисия, която ще контролира законността на процедурите за хабилитация, но няма да ги провежда. Новата структура ще има председател, заместник-председател и секретариат. Министърът на образованието ще назначава председателя, заместника и двама-трима от секретариата на комисията.

Апелативната комисия ще има регистрационен характер и ще поддържа сайт и на него ще се обявяват хабилитираните лица, които могат да се предлагат за членове на научно жури.

С проекта се въвеждат и по-строги изисквания за кандидатите за професори. "За да кандидатстваш за професор, ще трябва да имаш поне един-двама докторанти и да си дал принос за развитието на учебното заведение. Сега има професори, които четат лекции по два часа, а през другото време дават интервюта, в които плюят собствения си университет“, коментира Игнатов.

Според министъра с промените върхът на научната кариера ще може да бъде достиган на 40-45-годишна възраст, а след това да има време за изграждането на научна школа.

Игнатов обясни още, че се предвижда определени университети, които иначе не са с висока акредитационна оценка, да могат да обучават докторанти в дадени направления, в които са силни.

Министърът очаква съпротива срещу готвените промени, но заяви, че системата на висшето ни образовани, по която приличаме повече на част от ОНД (Организацията на независимите държави – наследник на бившата СССР – б.р.), отколкото на страна членка на ЕС, трябва да се реформира.

"Знам, че ще има съпротива по лични причини сред хора от научните среди от моето поколение и по-възрастни, но ги призовавам да преглътнат собственото си его“, коментира Игнатов.

"На този етап не засягаме другата болна тема колко висши учебни заведения си делят един преподавател. Този проблем ще намери разрешение с новия закон за висшето образование, който ще стане готов в началото на следващата година“, обясни министърът.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

90 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. О
    #94

    Пропускате в задачите за тези усилни 15 години хабилитационния труд /което си е трети докторат/, публикации в списания с импакт-фактор, участие в международни и "домашни" научни форуми, неизброими часове аудиторна и извънаудиторна заетост ... Освен това ми се вижда малко рано да създаваш школа на 40 години: мисля, че по-подходящо е за човек, който работи с мозъка си /и за да могат възпитаниците му да получат максимума от знанията му/, е това да се случва, когато професорът е в десетилетието си между 50 и 55 години.

  2. Активист
    #93

    Напълно подкрепям ЕГИПТОЛОТ.Че няма проект за закон е сигурно,има опипване на общественото мнение.Пропуснах главното да подкрепя-алогично е/за учен алогичността е прикритие на зависимост от нещо незаконно!/първо да се дава право на всички ВУЗ,в т.ч 20-30 ментета,да произвеждат професори,а след това евентуално да се извадят от списъка на Универлситетите тези ментета.А произведените от тях професори..?Да правиш закони без да имаш Програма за развитие на сектора е възможно най-неумния подход.Но той се прилага от Правителството и министерствата.

  3. бос
    #92

    премахването на ВАК, въвеждането на жури и новите степени това как ще функционират са добрите страни. Смешнните са- след като до сега се защитаваше пред СНС в които съставът е смесен значи моята дисертация се признава във вс. Университети и институти с моята специалност. Т. е. аз имам предимство пред тези които сега ще защитават. Смешно ми е пред какво жури ще защити напр. хабилитиран докторат Сергей Игнатов. Смешно ми е че си вярва че някой ще стигне върха на 40-45 г. Смешно ми е това с докторантите. Той не знае ли че такива все по редко се намират. С това заплащане а и със несигуростта която следва в осигуряване на работа, ще има още по- малко.

  4. 123
    #91

    " С приравняването им учени от БАН по-лесно ще могат да отиват като преподаватели във ВУЗ." Никога не е имало проблем от БАН да се отиде във ВУЗ, стига да има свободно място и да те искат във вуза. И сега много от БАН преподават в различни вузове, май най-вече в НБУ...

  5. доц.изследовател
    #90

    НБУ беше направен с 80% хора от БАН. А от СУ като дойде време да го пенсионират т. е. 65 г. отива в НБУ. Току що срешнах колега от НБУ която преди беше в нашия институт. Знаете ли какво решение е взел Академичния съвет на НБУ- да пенсионира професорите си на 75 години!!!! Май в НБУ има не просто феодални страци а и синодални страци.

  6. доц. изследовател
    #89

    на Академичен съвет да пенсионират своите професори на 75 години. Дали ще им купят цокала????

  7. mss
    #88

    "За да кандидатстваш за професор, ще трябва да имаш поне един-двама докторанти и да си дал принос за развитието на учебното заведение.Prinos?A neshto kato publikazii, kato zitati...?A, zabravih, v egiptologiata ne sa vazhni...

  8. БАН
    #87

    Ето къде отиват парите за наука:Извънземни влезли в контакт с наши учени от БАНИзвънземни са отговорили на 30 въпроса, зададени от наши учени, разбра „Новинар". В момента експертите анализират и разшифроват получените чрез пиктограми и рисунки отговори на въпросите. Всички обаче са категорични, че среща с извънземните ще имаме в следващите 10-15 години.Те и в момента са тук около нас, каза заместник-директорът на Института по космически изследвания към БАН Лъчезар Филипов. Според него извънземните същества ни наблюдават постоянно.

  9. mss
    #86

    Игнатов обясни още, че се предвижда определени университети, които иначе не са с висока акредитационна оценка, да могат да обучават докторанти в дадени направления, в които са силни.An tui, doidohme si na dumata...I sia NBU mozhe da si proizvezhda PhD na konveir makar da e nai-zadrustenia Universitet v BG...

  10. Adolf
    #85

    Има запазена една по-малко употребявана поточна линия в Аушвиц-Биркенау за академици. Може да разтоварим малко българската наука...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.