Университетите могат да създават фирми за пласиране на научната си продукция

Висшите училища ще могат да създават собствени фирми за целите на научната си дейност. Тази възможност е залегнала от няколко години в Закона за висшето образование, но сега Министерството на образованието предлага проект на правила, по които търговските дружества ще бъдат създавани и управлявани.

Според Закона за висшето образование висшите училища имат право да създават търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост.

Сега МОН доразвива идеята, като посочва, че университетите могат да създават и да участват в капитала само на дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества с изрично определен с постановление предмет на дейност. Предметът на дейност задължително трябва да е свързан с резултатите от дейността по професионалните направления и специалностите, за които висшето училище е получило акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Висшите училища могат да създават или да участват в търговски дружества, които имат само 3 вида предмет на дейност:

Изследване, реализация и развитие на научни разработки, иновативни идеи, индустриални проучвания и разработване на нови продукти и технологии;

Внедряване и продажба на научни разработки, в т.ч. доставка или изработване на необходимо оборудване за производство на иновативни продукти и обекти на интелектуална собственост, както и регистрация на патенти и търговски марки на национално и международно ниво;

Иновационно посредничество за трансфер на технологии и знания между технологични центрове и технологични паркове.

Предлаганият от МОН ред предвижда Академичният съвет на висшето училище да упражнява правата на собственост върху капитала на едноличните търговски дружества. Разписан е и механизъм за отчисления от печалбата на фирмите в полза на висшите училища, като се ограничават възможностите за какво могат да се харчат парите.

Постъпилите средства от отчисления могат да се използват от висшите училища само за увеличаване на капитала на дружеството; регистриране и разпореждане с интелектуалната собственост; оценка на пазарния потенциал на интелектуалната собственост, която е регистрирана или подлежи на регистрация.

“Реализацията на резултатите от научните изследвания се налага от необходимостта за повишаване ефективността на вложените публични средства в научни изследвания и от повишаване на нематериалните активи на българската икономика“, пише в мотивите към проекта МОН. 

Постигането на тази цел зависи от защитените обекти на интелектуалната собственост, които в последните 10 – 15 години са незначителни и предопределят много ниска оценка по този показател на иновационна способност на България в глобалния индекс за конкурентоспособност, а именно 43.9 от 100 възможни.

“Основните показатели, характеризиращи дейността на висшите училища с ниска оценка, са: – брой защитени патенти на милион население в най-малко две страни от пет водещи патентни офиса на света – Европейското патентно ведомство и тези на Корея, Япония, Китай и САЩ, а именно 1.11 патента, а оценката е 22.9 от 100 възможни. В предишен период на отчитане тази оценка е била 24.1; – брой заявки за патенти в най-малко две страни от пет водещи патентни офиса на света - 4.54 заявки на 1 милион население, а оценката е 31.4 от 100 възможни. В предишен период на отчитане тази оценка е била 32.4. И в двата показателя се забелязва спад, което е тревожно за способността на системата на науката да отговори на съвременните потребности и предизвикателства“, посочва МОН.

Другият показател определящ необходимостта от новата уредба е свързан с показателя за изследвания и развитие, който е – 36.3, подобрен спрямо предходния период – 35. Следва да се отбележи, че подобреният показател за изследвания обаче не е довел до създаване на повече заявки и защитени продукти на интелектуалната собственост. Затова с предлаганата възможност да се създават търговски дружества за реализация на резултатите от научни изследвания и от интелектуална собственост, ще се повиши мотивацията на висшите училища за развитие в тази посока, смятат от образователното министерство.

От друга страна показателят за активност на индустрията в сферата на интелектуалната собственост показва много добра оценка 88.6 от 100 възможни, или изразено в реални показатели – 3.8 заявки за запазени марки на 1 милион население. Отчитайки факта, че показателят 1.11 патента, 4.54 заявки за патенти на 1 милион население не се резултат от дейността на висшите училища, а основно на БАН, Селскостопанска академия и на индустрията, провокира необходимостта от създаване на регулация за дейността на висшите училища в тази посока.