Университетите ще могат да въртят бизнес и брокерска дейност

Висшите училища да могат да създават търговски дружества, да развиват собствен бизнес и търговия с имоти са част от предложенията, залегнали в новия проектозакон за висшето образование, който се подготвя в момента и беше представен в сряда от Съвета на ректорите.

Ректорите са пряко ангажирани с писането на законопроекта, който предвижда още значително увеличение на продължителността на мандатите им и финансиране на ВУЗ-овете според оценката от акредитацията им.

Ректорът на Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ попита защо например висше училище, което обучава студенти в специалност "Туризъм" да няма туроператорска фирма. “Защо университет, който обучава за сервитьори, да няма хотел, в който да се водят практическите занятия", каза той. Ректорът на УНСС и председател на съвета на ректорите проф. Борислав Борисов пък заяви, че техническите университети имат лаборатории и малки производства и могат да продават произведените в тях изделия.

Според проектозакона университетите ще могат да придобиват недвижими имоти за учебни, научни или други творчески дейности, като имотите ще имат статут на частна държавна собственост, с която висшите училища да могат да извършват бизнес дейност и да реализират приходи. Образователният министър Сергей Игнатов отдавна бе заявил намерението да прехвърли имотите на университетите, които сега само ги стопанисват, но не могат да се разпореждат с тях.

В сряда Борисов се оплака, че в настоящата ситуация "не може да се осъществи елементарно публично-частно партньорство" и университетите нямат "елементарни разпоредителни функции". Той обаче уточни, че разпоредителните функции на университетите предстои да се прецизират.

Финансирането на ВУЗ-овете според акредитацията

Проектът предвижда още занапред оценката от акредитацията на висшите училища да е обвързана с тяхното финансиране. Сега такава връзка няма. Самата процедура по акредитацията ще се промени като ще се работи по десетстепенна, а не по петстепенна скала, за да може да има по-широко поле за оценка на различните учебни заведения.

Борисов заяви, че целта е да се стимулират силните и можещите университети, а тези, които са по-слаби, да започнат да работят по-усилено. Срокът, за който важи акредитацията, също ще зависи от оценката. “Най-късият срок ще е за период от 3 години при оценка от 3 до 4.99, а най-дългият ще е за шест години при оценка от 9 до 10“, обясни Борисов.

Друга промяна касае времето, за което ще се заемат ръководни длъжности в университетите. Проектозаконът ще позволи висшите учебни заведения сами да определят броя и продължителността на управление на ректора. Мандатите ще могат да са до три, всеки от който до 7 години.

В момента ректорите могат да са начело на дадено висше училище най-много за два мандата по четири години. Въпросът с продължителността на ректорските мандати е дискусионен и противниците на тази идея изтъкват като аргумент, че не е хубаво властта да се съсредоточава в едно лице за дълъг период от време.

Колежите няма да са вече самостоятелни

Университетите ще могат сами да преценяват дали да имат тригодишно бакалавърско обучение.

Занапред колежите няма да могат да съществуват самостоятелно, а ще се разкриват и функционират като част от университет. След приемането на закона колежите ще са изправени пред три алтернативи – или да се акредитират като специализирано висше училище, или няколко колежа да се обединят в университет, или да преминат доброволно - на основата на договор, към някое висше училище.

В законопроекта е заложено още всеки преподавател да е на един основен трудов договор и да се акредитира към едно висше училище. Тази мярка вече беше включена в Закона за развитие на академичния състав, чието гласуване на второ четене в пленарна зала предстои. Целта е да се спре феноменът “пътуващи професори“, на базата на който функционират много университети. Тази мярка обаче би имала ефект върху броя на ВУЗ-овете едва при следваща акредитация.

Предвиждат се и санкции за университетите, надвишили годишния си прием на студенти, като министърът на образованието, младежта и науката ще налага глоба от 1000 лева на ръководителя на висшето училище за всеки неправомерно приет студент.