Университетите ще се финансират на регионален принцип

МОН цели 60-70% от завършващите студенти да се реализират на изискващи висше образование позиции

Университетите ще се финансират на регионален принцип

Министерството на образованието подготвя въвеждането на регионален компонент във финансирането на висшите училища. Целта е водещи университети извън София да бъдат компенсирани заради затрудненията, които произтичат от по-забавеното развитие на някои региони, което пък е причина за по-трудната реализация и по-ниските заплати на завършващите ги студенти. Това обяви служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков на среща със Съвета на ректорите във четвъртък.

Това ще стане през субсидията, която държавата дава на университетите за издръжка на студентите. Държавната субсидия за отделните специалности се формира като базовата издръжка на студент от 693 лева се умножава по определен коефициент за всяка специалност.

На някои места делът на завършващите студенти, които работят на позиции, изискващи висше образование, е изключително нисък - 20-30 на сто. Затова МОН предвижда няколко финансови мерки, с които да подпомогне тези училища да се преструктурират и да пренасочат обучението към професионални направления, с които студентите да могат да се реализират много по-успешно. Такива са например направленията, свързани с информационните и комуникационни технологии, с инженерните специалности, с математиката, които са по-трудни за изучаване. “С подходящи финансови стимули студентите биха могли да се пренасочат към тях“, обясни министърът.

Данните от рейтинговата система на университетите сочат, че при някои специалности като "Информатика", за които по принцип има глад на пазара на труда, има значение къде си завършил и дипломата не гарантира автоматична реализация. Завършилите "Информатика" в Софийския университет например са с висока реализация на пазара на труда с високи доходи, но завършващите същата специалност в Русе, Шумен, Пловдив и др. градове, се реализират на първо място като преподаватели по информатика и втората най-разпространена професия сред тях е ”продавач”, а тя дори не изисква висше образование. Според анализатори обаче не трябва да се подценява ролята на провинциалните университети, тъй като те произвеждат така необходимите преподаватели по информатика за училищата, където заплащането е непривлекателно и каквито почти не излизат от Софийския университет.

Според Денков вкарването на броя на студентите в разумни граници ще подпомогне финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. “Целта не е да постигнем 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е средно 47 на сто“, обясни министърът.

Той открои три големи проблема в сферата на висшето образование през последните години. Единият е свързан с това, че доскоро държавата субсидираше твърде много студенти. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици. Това е една от причините за снижаване на качеството в някои от направленията и във висшите училища, посочи министърът.

Вторият проблем е свързан с дисбаланса - някои професионални направления приеха твърде много студенти. Денков даде пример с “Икономика“ и “Администрация и управление“. За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти, например “Математика“, където учат около 100 младежи в цялата страна.

Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е “Педагогика“, която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лева годишно.

“С промените в приема, които бяха приложени за първи път миналата година, както и с приема през тази година, ние приключваме процеса на преструктуриране“, посочи Денков. По думите му тази година достигаме до здравословната граница от около 60 на сто субсидирани студенти спрямо завършващия брой ученици. Това ще позволи да се повиши конкуренцията, а оттам и качеството.

Освободеният финансов ресурс от намаления прием на студентите ще бъде използван, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка. Тези средства могат да се използват за допълнителни дейности – например учебни фирми, практики, които в момента отсъстват именно поради липса на финансов ресурс.

Денков припомни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.

Още от България