Унижение и нерадостни перспективи за канцлера и коалицията

Плесница за канцлера Меркел, тежък удар, който нанася непоправима вреда на политическото ѝ бъдеще и хвърля сянка на съмнение в бъдещето на разклатената управляваща коалиция. Около тези оценки се обединяват коментарите ден след трудния избор на новия германски президент.

Кандидатът на Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел и премиер на Долна Саксония Кристиан Вулф бе избран в сряда едва при третото гласуване във Федералното събрание на Германия.

"Поради непристойните игрички на политиците, той поема един пост с накърнен авторитет", коментира в четвъртък Дойче веле и добавя, че, ако думата имаше народът, Германия щеше да има друг президент: три четвърти от германците предпочитаха кандидата на опозицията Йоахим Гаук. Фактът, че той не беше избран, ще усили още повече недоволството и политическата умора сред гражданите, твърди радиостанцията. Изборът на държавния глава, който се извършва от Федералното събрание, никога не е бил свободен от партийно-политически интриги. Но този път партиите прекалиха и така превърнаха гласуването в един предизвикващ неудобство политически театър, коментира Дойче веле.

Унизителна вътрешно-политическа борба за оцеляване

Под заглавие "Плесница в лицето на Меркел" британският "Дейли телеграф" пише, че германският канцлер Ангела Меркел е понесла тежък удар след бунт вътре в

коалиционното ѝ правителство. Близо 30 делегати на управляващата коалиция във Федералното събранието не гласуваха за Вулф.

Канцлерът не получи категоричната победа, на която разчиташе, за да закрепи

авторитета си, след като управляващата коалиция бе разклатена от общественото недоволство заради финансовата помощ за Гърция и еврозоната, натоварили германските данъкоплатци със сметка от 100 милиарда долара, пише "Дейли телеграф".

Според "Таймс", макар Меркел да има солидно основание да се смята за най-изтъкнатия политик в ЕС и нейният глас е един от най-силните на световната сцена, с президентския избор тя е била принудена да води ожесточена и унизителна вътрешнополитическа борба за оцеляване, която е спечелила на косъм. Ако не беше

успяла в крайна сметка, може би щеше скоро да бъде принудена да свика нови избори и да ги загуби, а това щеше да разтърси финансовите пазари в света, смята изданието.

Начало на края на управляващата коалиция?

"Ню Йорк таймс" припомня, че президентският кандидат бе избран лично от канцлера и унижението му е нанесло непоправима вреда на политическото ѝ бъдеще. Това, което трябваше да е лесна победа за Кристиан Вулф, се превърна в целодневна мъчителна битка, тъй като недоволни членове на управляващите партии се възползваха от тайното гласуване, за да изразят разочарованието си от канцлера, пише вестникът.

"Гардиън" не е изненадан от развитието на събитията, като отбелязва, че деветте месеца на коалиция със Свободната демократическа партия са превърнали партньорството в кошмар и че двете партии са в постоянни спорове.

И според "Индипендънт" вчерашният удар хвърля сянка на съмнение в бъдещето на разклатеното правителство на Меркел.

В първите си коментари германското списание "Шпигел" допуска, че станалото може да е началото на края на коалицията на Меркел.

Има ли нужда Германия от този пост?

Никой не знае как Вулф ще представлява Германия на международната сцена, какви акценти ще разстави във вътрешната политика, отбелязва Дойче веле. Германският президент има по начало слаба, изключително представителна роля. Той трябва да стои над партиите и да представлява всички граждани, без на практика да взима каквито и да било политически решения. На този фон обаче, отбелязва дойче веле, е още по-важно той да използва своята позиция за развитието на теми и идеи, надхвърлящи ежедневната политика.

Мнозина от предшествениците на Вулф имаха такива теми: при Кьолер това беше Африка, при Херцог - образованието, при Вайцзекер - осмислянето на най-новата история. По този начин тези президенти представляваха достойно Германия.

При Кристиян Вулф засега не се забелязва подобна тема. На първо място той е политик на една партия. Неговият пост, най-високият пост в държавата, бе превърнат в прицел на партийно-политически интриги и понесе тежки щети.

Същевременно трябва да сме наясно, че предоставянето на избора на държавния глава на народа не е никаква алтернатива: защото как би могъл държавният глава да обедини страната след една изнурителна предизборна кампания? По-разумно би било да се запитаме: има ли нужда Германия изобщо от този пост, пита в заключение Дойче веле.