Управителят на НЗОК стана бушон на натрупаното напрежение в болниците

Глинка Комитов се оказа с подадена доброволно оставка без да е ходил в парламента

Глинка Комитов

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Глинка Комитов подаде оставка, за която няма официални мотиви и която се оказа подадена в парламента, където той не бил ходил. Новината за постъпилата оставка бе съобщена в петък сутринта от председателя на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова (ГЕРБ) на фона на няколкомесечно напрежение между болниците и касата заради орязаните им финансови лимити.

През последните седмици Комитов и депутатите от управляващата партия ГЕРБ демонстрираха хладни и обтегнати отношения, въпреки, че през 2015 г., той бе избран на поста именно като кандидатура на ГЕРБ.

ГЕРБ и НЗОК лансираха различни версии и по въпроса за оставката на Комитов и кой кога и как я е подал.

Комитов се оказа с подадена оставка без да е ходил в парламента

Шефката на здравната комисия Даниела Дариткова коментира пред Mediapool, че Комитов доброволно е депозирал оставката си и с него не са водени политически разговори преди това.

"Собственоръчно я е написал и подписал и се позовава на лични мотиви. Тя е основана на Закона за здравното осигуряване, който му дава такава правна възможност", заяви тя.

От здравната каса обаче заявиха пред Mediapool, че Комитов в петък е на работа и е заявил, че "вчера не е ходил в Народното събрание", поради което не могат да потвърдят информацията за подадената оставка.

Дариткова посочи, че следващата седмица, след приемането на оставката, ще бъде открита процедурата по избор на нов управител. Тя каза, че в ГЕРБ тепърва ще обсъждат кандидатури и всяка парламентарна група ще може да даде свои предложения.

По закон в срок от 30 дни след приемането на оставката на Комитов трябва да бъде избран нов управител на касата.

Изолиран от Надзорния съвет, министъра и излъчилата го партия

Оттеглянето на Комитов не е голяма изненада, тъй като след формирането на новия парламент между него и управляващите има видимо напрежение. На последните заседания на парламентарната здравна комисия той отнесе критики заради създалото се напрежение около финансовите лимити на болниците, а репликите между него и Дариткова на няколко пъти излизаха от рамките на добрия тон. Комитов от своя страна се оплака, че неговите предложения за разпределение на парите за болниците са били саботирани на няколко пъти от надзорния съвет на институцията. Самият той предлагал болниците да работят без лимити и да им се плаща реалната дейност, но така щели да пострадат по-малките лечебни заведения, разчитащи на гарантиран бюджет.

Попитана каква оценка дава за работата на Комитов начело на НЗОК, Дариткова заяви: "Мисля, че е рано да даваме оценки. Все пак това ръководство на касата се справяше с бюджетната рамка и с основните задължения на оперативното ръководство на касата."

Комитов е начело на касата от март 2015 година и беше единствен кандидат за поста, излъчен от ГЕРБ. В началото на управлението си той лансира различни идеи за промени в касата и здравното осигуряване, но малко след това спря публичните си изяви. От стенограми от заседания на Надзорния съвет на НЗОК стана ясно, че той често е бил против прокарваните от държавната квота решения. Комитов беше в сложни отношения и с бившия здравен министър Петър Москов, по чието време комуникацията на здравната каса с институциите се движеше изцяло от подуправителя Иванка Кръстева, бивш съветник на Москов и настоящ съветник на вицепремиера Валери Симеонов.

Самата Кръстева е възможна номинация за нов управител на касата. В ГЕРБ се спряга и името на дългогодишния ѝ депутат Лъчезар Иванов, който обаче бе замесен в множество скандали през годините, сред които опит да ходатайства срещу уволнението на негов приятел митничар, плагиатство, командировка в САЩ, платена от свързана с медицинска фирма фондация, приемането на лобистката поправка, стана известна като "Мери Джейн" в Закона за наркотичните вещества.

Болничните бюджети и онколекарствата са "горещия картоф" в касата

До избирането от парламента на нов управител на касата Комитов ще продължи да изпълнява функциите си. В момента НЗОК се опитва да тушира създалото се напрежение между с болниците. Въпреки че тази година бюджетът за болнична помощ е по-висок, той се разпределя между повече болници, които извършват повече и по-скъпи дейности.

Сега предстои касата да приеме по-висок месечен разход за болниците, който да влезе в сила от юни. Новото разпределение беше разработено след връщането на зам.-финансовия министър Кирил Ананиев начело на надзора на здравната каса. Вместо сегашните 133 млн. лева месечно касата ще плаща на болниците 139 млн. лева или с 6 млн. лева повече на месец. Досега разпределението беше 133 млн. лева с 3% буфер, който позволяваше разход до 137 млн. лева месечно.

Трите процента буфер бяха въведени при служебното правителство, когато здравният министър Илко Семерджиев искаше да бъде изработена методика за по-гъвкаво разплащане с болниците. Това обаче изобщо не се хареса на лечебните заведения, повечето от които твърдят, че така са ощетени и парите им орязани спрямо първите три месеца на годината.

Новото ръководство на НЗОК поема и горещия картоф с ограничаването на разходите за онкомедикаменти, срещу които касата предприе непопулярни мерки в последните месеци. НЗОК започна да плаща на болниците по нов начин за онколекарствата, за да предотврати разхищения и злоупотреби и от 1 януари догодина ги задължава да въведат автоматизирани или полуавтоматизирани системи за приготвяне на разтворите за химиотерапия. Това трябва да намали разхищението на скъпи медикаменти, една трета от които в момента се изхвърлят. Срещу мярката обаче вече се заформя сериозен лобистки натиск.

Още по темата
Още от България