Управлението на фискалния резерв

Фискалният резерв се състои от 3,9 милиарда лева, натрупани главно от три източника - бюджетни излишъци в минали години, приходи от приватизация, заеми от МВФ, освободените обезпечения, които гарантираха изплащането на брейди облигациите.

Резервът условно може да се раздели на две части

Около 2,4 млрд.лв. се поддържат, за да се обезпечат плащанията по външния дълг за една година. Тези средства дават увереност на външните инвеститори и наблюдатели, че правителството няма да фалира (те се нуждаят от такава гаранция, тъй като все още помнят мораториума по външния дълг от началото на 90-те години). Поддържането на този резерв вероятно е и една от причините за повишаването на кредитния рейтинг на българското правителство. Тези средства са в БНБ, тъй като БНБ се радва на много високо доверие и в страната, и в чужбина.

Около 1,5 млрд.лв. са свръхрезерви, т.е. резерви, които са в повече от необходимите за гарантиране на състоятелността на българското правителство. Правителството досега държеше тези резерви в БНБ, която ги инвестираше в първокласни безрискови ценни книжа. Наскоро министерството на финансите депозира част от тези свръхрезерви в търговски банки в страната.

Възниква въпросът дали е добре, че правителството е инвестирало тези пари в търговски банки и по-общо как трябва да се управляват свръхрезервите.

Има няколко проблема със свръхрезервите и инвестирането им

1) От една страна правителството получава заеми от МВФ и други кредитори и плаща по тях лихви, а от друга страна, министерството на финансите има значителен фискален резерв, с които не знае какво да прави. Очевидно при подобна ситуация изглежда по-изгодно да се прекрати вземането на заеми от МВФ, от останалите международни финансови институции и от частни кредитори.

2) Инвестирането на средства от фискалния резерв в български банки увеличава ликвидността на банковата система, което води до нарастване на паричната маса. Естествено, изтеглянето на средствата от банките води до обратния процес на намаление на паричната маса.

Тези две действия обикновено в икономическата теория се наричат монетарна политика, а резултатите от монетарна политика, която не следва някакво твърдо правило, могат да са фатални. Нека да си припомним, че много икономисти обясняват дългата икономическа криза по време на Голямата депресия именно с неправилна монетарна политика.

В този смисъл би било много жалко, ако 6 години след въвеждането на валутния борд и отказването от парична политика, министерството на финансите започне да провежда такава парична политика, без дори да го съзнава.

Нека да си представим, че например 500 милиона лева от фискалния резерв се инвестират като депозити в банковата система. В някакъв момент, когато правителството се нуждае от тези средства, то ще ги изтегли от съответните банки, в които ги е депозирало, и тогава ликвидността на тези банки ще спадне значително, а някои от тях може да преживеят много трудни моменти.

Освен това, едно такова значително намаление на паричната маса ще започне болезнен дефлационен процес на приспособяване на икономиката, който ще причини толкова неприятности, че просто не си заслужава да се преживее заради няколко процента повече лихви, които евентуално могат да влязат в бюджета.

Още по-голям проблем е, че болезненият процес на приспособяване може да подкопае доверието във валутния борд и реформите, което пък да влоши перспективите за развитие в бъдеще.

3) Много от банките приветстваха операцията на министерството на финансите, което от тяхна гледна точка може би е рационално в краткосрочен план. Обаче не бива да се забравя, че ако правителството стане голям депозитор в банките, те ще станат зависими от него, също както бяха зависими до 1996 година. Съответно преди 1997 година правителството можеше да оказва натиск на банките да отпускат заеми на фалирали предприятия, което доведе до фалита на почти цялата банкова система.

Дори тази зависимост на банките от правителството да не е проблем в кратък период, в по-дългосрочен период от няколко години със сигурност сегашното или евентуално друго правителство ще се опита да я използва за някакви политически цели.

С други думи, съветът към банките е да не се радват толкова много, защото всяко нещо си има цена.

Разглеждайки горните три проблема, най-доброто, което може да се направи с фискалния свръхрезерв, е той да се използва за две неща -

намаляване на външния дълг и подпомагане на реформите

Второто включва използването му за преодоляване на временния недостиг от средства, който може да се получи при започване на пенсионна реформа и намаляване на осигурителните вноски. Също така част от средствата могат да се използват за извършване на реформи в други сфери - например, ако правителството реши да спре субсидиите за БДЖ и да уволни половината персонал, с пари от резерва могат да се изплатят по-големи обезщетение на уволнените хора, с които да се намали т.нар. "социална цена" на реформата.