Управленски оптимизъм: Три готови газови връзки до 2020 г.

През 2020 г. да бъдат въведени в експлоатация газовите връзки на България с Гърция, Турция и Сърбия, да заработи газовият хъб край Варна, да се проучват още потенциални находища на енергийни ресурси, да се либерализира енергийният пазар и да се направи всичко възможно за построяването на АЕЦ "Белене". Това са част от икономическите акценти в управленската програма на ГЕРБ и "Обединените патриоти", приета от Министерския съвет в сряда. По същество тя не съдържа нови приоритети в енергийната сфера и икономиката, а е вариация на залагани в предишните програми на ГЕРБ обещания, които досега не са били реализирани, макар за тях е изговорено толкова много, сякаш вече са факт.

Пак ускоряване на турската и сръбската газови връзки

Сред енергийните приоритети няма такива, които са не са били приоритети и при предишните две управления на ГЕРБ – тоест, вече осма поредна година. Интересен факт е обаче фиксирането на срок за въвеждане в експлоатация на газовите връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Предвидено е те да заработят през 2020 г. Този срок изглежда до известна степен реалистичен за интерконектора с Гърция предвид напредналата фаза на проекта и очаквания тази есен търг за изпълнител на строежа. Другите две трасета обаче са далеч назад от тази фаза. За турската газова връзка има изработено предпроектно проучване за българското трасе, но само толкова. От турска страна няма нищо, освен добри намерения.

През януари 2017 г. бе подписан меморандум за ускоряването на строежа на тръбата до Сърбия с цел да заработи през 2020 г. Техническият проект за българското трасе бе финансиран с европейски пари, а освен него е готов и планът за устройството на територията. За Белград тази работа тепърва предстои. Отделно има неуредици с финансирането. На България бяха отпуснати 45 млн. евро от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за строежа на българския участък, но Министерството на енергетиката обяви, че е договорило 35 млн. от сумата да се прехвърли за реализацията на гръцката газова връзка. Сърбия пък тепърва води преговори с ЕК за отпускане по предприсъединителните програми около 45-50 млн. евро за нейното трасе.

Пореден опит за търсене на нефт и газ в блок "Терес"

Приоритет остава и търсенето на местни енергийни ресурси. Правителството декларира подкрепа за вече извършваните проучвания в черноморските терени "Хан Аспарух” и "Силистар", който междувременно е прекръстен на "Хан Кубрат”. Планира се и нов опит за намиране на компания, която да изследва блока "Терес" за нефт и газ, след като предишните два конкурса, въпреки проявения инвеститорски интерес, завършиха без подадени оферти и бяха прекратени.

Либерализацията на енергийния пазар пак приоритет, но този път няма срок

След като предишният кабинет на ГЕРБ смяташе от 2016 г. да либерализира изцяло енергийния пазар, а след това го отложи за 2017 г., сега това отново е приоритет, но този път управляващите не се ангажират със срок. Отбелязано е обаче, че българският пазар на газ и електроенергия ще се интегрира с общия европейски енергиен пазар. Обещава се да бъдат идентифицирани уязвимите клиенти и да се създаде механизъм за тяхната защита чрез енергийни помощи. За това също само се говори от години, но така и нищо не се прави.

И АЕЦ "Белене"

Приоритетни в енергетиката остават и проектите за удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй“, повишаване на мощността им до 104 процента и получаване на нови десетгодишни лицензи. Записано е също, че третото правителство на Бойко Борисов ще направи всичко възможно за реализацията на строежа на АЕЦ "Белене", който първото правителство на Бойко Борисов прекрати през 2012 г., защото не е рентабилен, което не попречи държавата да изхарчи за него над 3 млрд. лв. Нищо чудно новите опити за възраждане на "Белене" да глътнат още неизвестно колко пари на данъкоплатците, за да се установи, че проектът няма как да стане.

Предвижда се и анализ на перспективите за развитие на компаниите от енергиен комплекс "Марица изток" като специално се отбелязва, че страната ни ще се съобрази с препоръките на Европейската комисия относно казуса с двете т.нар. американски въглищни централи, за които се чака отговор дали са получили неправомерна държавна помощ чрез дългосрочните си договори за изкупуване на тока им.

Нулев дефицит през 2020 г. и дигитализация на държавните поръчки

В областта на финансите също няма нещо, което да не е било коментирано. Записано е, че бюджетът трябва да излезе на нула през 2020 г. Това формално се случи през 2016 г. , когато записани в бюджета разходи за 2 млрд. лв. бяха отложени и бюджетното салдо закова нулата.

Кабинетът обещава да засили контрола върху разходите на министерствата и общините, да въведе единна национална електронна уеб-базирана платформа за възлагане на обществени поръчки, за която също се говори от години. Сега е планирано първият етап по внедряването на системата да приключи до 18 октомври 2018 г., а вторият – до 31 декември 2020 г. Планирано е унифициране на системите за управление на оперативните европрограми и тяхната електронизацияи подчиняване на едни и същи правила.

Борба със сивата икономика отново присъства в програмата.

Електронизация и в земеделието

Дигиталният устрем се разпростира и върху земеделието, където се предвижда въвеждане на единен електронен регистър на земеделските имоти и земеделските стопани и единна платформа за отдаване под наем и продажба на общински и държавни земи. Предвидени са електронна идентификация и електронно здравеопазване на животните.

След другите цели е оздравяването на финансово закъсалото от години държавно дружество "Напоителни системи“ ЕАД и въвеждане на нова система за борба с градушките.

Ще се насърчава производството на храни от местни суровини

Ще се насърчава производството на храни от местни суровини и ще работи за увеличаване на дела на българските хранителни стоки в търговските вериги, но не е конкретизирано как ще стане това. Планирано е и създаване на механизми за по-гъвкаво предлагане на български сезонни плодове и зеленчуци в търговските мрежи. Управляващата коалиция обещава и механизъм за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига. Отделно държавата смята да засилва подкрепата за износа на земеделски продукти. Акцент е и създаването на общински фермерски пазари, които в момента са единици.

В областта на горите се планира разширяване на продажбите на дървесина чрез електронни търгове. Управляващите смятат за регламентират безвъзмезден труд в полза на обществото, ако хванатите горски нарушители не могат да си платят наложената им глоба.

Предвижда се също така реорганизация на структурата на горската агенция, повишаване на възнагражденията на регионалните звена за сметка на редукция на администрация и прехвърляне на отговорности върху охраната на държавни горски предприятия.

Пътни карти за стартиращ бизнес

В частта "Икономика" на управленската програма за пореден път се говори за прехвърляне на регулаторни отговорности от администрацията към браншовите организации. Обещава се създаването на пътни карти за стартирането на отделни видове бизнес и провеждане на целенасочена политика за подкрепа на малките и средни фирми, включително с подобряване на достъпа им до еврофондовете и подпомагане на износа им. Икономическото ведомство смята да осигури и алтернативни източници за финансиране на дребния бизнес чрез емисия на акции и облигации, факторинг, краудфъндинг и др.

Заложено е идентифицирането на потенциални външни пазари за българските стоки и подпомагане създаването на експортни клъстери на секторен или регионален принцип.

Развитие на капиталовия пазар, на индустриалните зони и силен следприватизационен и след концесионен контрол, са след другите заложени в програмата действия в областта на икономиката.