В напрегнато над 14-часово заседание на парламента

Управляващи и "независими" спешно приеха най-спорните текстове от закона за конфискацията

Комисията ще проверява тайно до година и половина и по сигнали на чиновници и граждани

Управляващи и "независими" спешно приеха най-спорните текстове от закона за конфискацията

След над 14-часово заседание в четвъртък, изпълнено с обвинения към управляващите, че създават "правен Франкенщайн" и закон в стил "Вишински", депутатите от ГЕРБ и разпадналата се група на доскорошния радетел за "уволнението" на премиера Бойко Борисов лидер на РЗС Яне Янев в спешен порядък приеха малко преди полунощ най-спорните текстове от закона за т. нар. гражданска конфискация.

Бързайки да свършат поне част от най-тежката работа по мудното гласуване на проекта преди поредните празници и наближаващата в началото на май евроделегация, народните представители приеха проверката за съмнително имущество да е тайна и да продължава до година и половина, обхващайки 15 години назад, като ще се търси несъответствие от над 250 000 лева между стойността на имуществото и получените доходи през този период.

Сред основанията за нейното започване попадат обвиненията за убийство, грабеж, отвличане, трафик на хора и дрога, склоняване към проституция, контрабанда, корупция, длъжностни присвоявания, безстопанственост, измама, кражба в големи размери, фалшификации, както и вещното укривателство и дори скриването на намерени ценности, което в някои случаи се наказва само пробация и глоба. Гласуването на този текст обаче бе отложено в бързината, за да могат депутатите да го обсъдят по-подробно.

Комисията по конфискация ще може да бъде сезирана освен от разследващите органи и от длъжностни лица и граждани, на които "е станало известно, че е придобита облага от административно нарушение на стойност 150 000 лева". Именно този текст предизвика доста сериозни спорове на първо четене, след което за кратко бе оттеглен, преработен и върнат в проекта.

ГЕРБ непоколебими пред опасенията на опозицията

Прокуратурата и МВР няма да са длъжни да предоставят на проверяващите подробни мотиви за данните и обстоятелствата, които са провокирали съмненията им в законността на дадено имущество. Няма да се налага и обвинител да преценява основателността на предварителната информация преди да сезира комисията. За разписването на двете задължения настояваше най-вече Христо Бисеров (ДПС), но мнозинството остана непоклатимо.

Не се поддаде и на призивите на Румен Петков (БСП) и Бисеров комисията за отнемане поне да уведомява своите "клиенти", когато започне проверка. Категорично бяха отхвърлени и предложенията на Димо Гяуров, Мартин Димитров ("Синята коалиция") и Бисеров срокът на проверката да бъде скъсен от една на половин година, като възможността за еднократно удължаване от шест месеца да се намали на половина.

Гласуването на депутатите от ГЕРБ по именно тези корекции провокираха зам.-председателя на ДПС да ги упрекне, че прокарват разследване стил "Вишински", включващо тайно проследяване на личния живот и собствеността на хората.

"Органите, които създавате не са нито служби за сигурност, нито служби за опазване на обществения ред", възмути се Бисеров, уточнявайки че комисията неслучайно не е част от МВР и изобщо от сектора за сигурност.

В крайна сметка управляващите склониха да се откажат единствено от идеята си проверки на имущество да се образуват и по анонимни сигнали, но едва след като шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) и правосъдният министър Диана Ковачева се застъпиха за премахването на този текст.

Обсъждането на първите 26 члена от закона за конфискацията изобилстваше от словесни атаки от Мая Манолова, Румен Петков, Михаил Миков (БСП), Бисеров и независимия депутат Георги Терзийски към вносителите, които бяха представени главно от зам.-председателя на парламента Анастас Анастасов (ГЕРБ). Въпреки че законопроектът бе внесен от шефа на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, той взе думата само за няколко отговора на язвителни коментари от ляво и, за да предложи удължаване на заседанието до 23.30 часа.

Безупречността на текстовете обаче бе геройски защитавана от неуспелия кандидат-кмет на Велико Търново от РЗС Емил Василев, който искаше реплики и лични обяснения след почти всяко критично изказване на опозицията. Единствено той се застъпи от трибуната за предложения от ГЕРБ срок на проверките на съмнително имущество, като отбеляза, че година и половина дори било малко заради "сложната координация между различните институции".

Заседанието не бе лишено и от дежурните депутатски бисери, като настроението на някои от изказващите се накрая бе толкова приповдигнато, че се отрази на бързината на говора им. Парламентарният шеф Цецка Цачева не пропусна да влезе в типичната си роля на строг началник и след 22.30 часа рязко ограничи честите излизания на трибуната на някои свои колеги с мотива, че "това не може да продължава".

Поредна "престрелка" по оста Цачева - Манолова

Няколко часа по-рано тя посвети над 30 минути на това да изяснява структурите на различните партии. Повод за нестандартното ѝ занимание стана искане от Мая Манолова за проверка на кворума. Цачева обаче отказа, обяснявайки, че колежката ѝ е секретар, т.е. от ръководството на парламента, а не на групата си.

Това провокира острата забележка от Юлия Христова: "Не демонстрирайте, че не познавате правилника и това, че не знаете, че аз съм от секретарите, а не Мая Манолова!" Преди това Цачева отхвърли същото предложение и от Петър Курумбашев (БСП), защото и той не бил от ръководството на групата си.

"Брутално е да оспорвате статута на който и да е народен представител", не се сдържа Христо Бисеров.

"Приемаме изключително важен закон, а вижте в какви условия го приемаме. Изпадаме в абсурдно състояние. В 19.30 при това напрежение. Предлагам да се прекратят разискванията за днес (четвъртък) по този законопроект", предложи Георги Терзийски, но бе подкрепен само от десетима.

В крайна сметка Цачева отиде да направи справка в регистъра на парламента и се върна със заключението: "Установих, че няма единна практика по отношение на понятието "ръководство" - в "Коалиция за България" секретарят се включва в ръководството. В "Атака" няма подобна длъжност и функция" и допусна поименна проверка на кворума.

Оказа се, че Фидосова и Манолова отсъстват от залата а Михаил Михайлов ("Синята коалиция") е на концерт. След призив към квесторите "отидете ги докарайте" Фидосова се появи. Проверката установи, че има кворум от 125 депутати, от които минути по-късно вече гласуваха 113. Подканена от Курумбашев, Цачева се извини на Мая Манолова и я наказа с "напомняне" за нарушаване на реда в залата.

Обичайната "закачка" между двете започна още от сутрешните часове, когато депутатите обсъждаха целта на предлаганите текстове, записана в член 3: "да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите".

Споровете се завъртяха главно около идеите, които управляващите са въплътили в алинея 2 на член 3, която регламентира, че за постигането на целта на закона "могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост".

Според Манолова подобен текст е в пряко противоречие на гарантираното в конституцията право на собственост и има за цел да удовлетвори единствено "едни чувства, само че не за справедливост, а чувства за реваншизъм, чувства за популизъм".

"Както сте строга и безкомпромисна към мен, бъдете така и към вносителите", обърна се социалистката към Цачева, която не се поколеба да ѝ отговори подобаващо: "Развивате някаква особена сетивност в гръб, това е кюстендилската школа".

Бисеров обвини правосъдния министър в неграмотност

Бисеров пък изтъкна, че законопроектът е написан изключително неграмотно, като в него няма дори зачатък на отнемане на незаконно имущество в записаната цел в член 3. Обръщайки се към министър Ковачева, депутатът от ДПС уточни саркастично, че знае, че текстовете са писани в нейното ведомство и би похвалил закона само, ако примерно беше изготвен от културното министерство.

"От древни времена правото е изкуство на доброто и справедливото", включи се в леко абстрактната дискусия и самата Ковачева, според която няма никакъв проблем в записаната цел за връщане на чувството на справедливост у обществото, тъй като крайното решение за отнемане на дадено имущество ще бъде на "независимия съд".

"Смятаме ли, че съдът е несправедлив? Не зная защо трябва да тръгваме от презумпцията, че съдът е несправедлив", добави правосъдният министър.

Манолова веднага я контрира, че се очаква справедливостта да бъде въплътена в закона, тъй като в противен случай няма как магистратите да постановят адекватно решение. Причината, според нея е, че предлаганият от ГЕРБ закон не позволява свободно тълкуване и задължава съда да отнеме всяко имущество, за което собственикът му не успее да докаже легален произход 20 години назад.

Миков риторично попита Ковачева дали изобщо съществува закон, който не цели постигането на справедливост. "Някой от вносителите да каже защо толкова държи на този политически етикет. Иначе аз твърдя, че това е пропаганда", добави бившият вътрешен министър.

Тема на дебатите за втори ден бе и подготвяната евродиректива за конфискацията, като Христо Бисеров за пореден път повтори, че родният законопроект "няма нищо общо с директивата". Ковачева посочи, че въпросният документ тепърва ще се развива, като идеята на евроекспертите е всяка страна-членка да въведен конфискацията по начин, който отговаря на проблемите ѝ. Тя добави, че, за съжаление, ЕК категорично ни препоръчва да приемем подобен закон за разлика от Румъния, за която няма такова изискване.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: