Управляващи и опозиция решиха да откажат свободен достъп на медиите до депутатите

След подписката на 85 журналисти, настояващи да се подобрят условията им на работа в парламента, откакто той се помещава в Партийния дом, ръководството на институцията излезе с официален отговор. И той на практика казва "не може". Кулоарите остават затворени за медиите, а едно от малкото подобрения е свързано с интернета в сградата.

Подписката, в която участват повече медийни представители, отколкото са депутатите в най-голямата парламентарна група, беше внесена миналата седмица. Тя включваше пет точки, които целяха само и единствено журналистите да могат да си вършат спокойно работата. А адресираните проблеми са много - от липса на стабилен интернет, през логистични трудности до невъзможен достъп до кулоарите, което прави неофициалните разговори с депутати изключително трудни.

В официалния отговор на парламентарното ръководство се описва пространно сегашната ситуация в Партийния дом, с която представителите на медиите са добре запознати и без да им бъде представяна писмено.

Въпросното пространство, в което е подсилен интернетът, е пред пленарната зала. Това е сакралното политическо място, от което санкционираният по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и представители на "Продължаваме промяната" сутрин свеждат до обществото това, което искат да се знае публично от договорките им.

Доскоро повечето медии не можеха да излъчват на живо тези изявления заради лошо покритие. Е, по тази точка ръководството на парламента е решило да се задейства:

"През изтеклите дни в отговор на желанието на представителите на медиите за подобряване на интернет покритието пред пленарната зала три пъти беше увеличен броят на точките за достъп до интернет (access point). Максималната скорост на интернета във фоайето пред пленарна зала е увеличен шест пъти - от 500 Mbit/s до 3 Gbit/s".

В отговора се посочва още, че за "определено време всяка седмица" фотографите все пак ще имат достъп до страничните ложи в пленарната зала, за да не са толкова еднотипни кадрите от нея. Всички останали искания, включително и ключовото за достъп до кулоарите, на практика са отхвърлени.

"По никакъв начин"

Това, че парламентът официално отказа на журналистите да ги пусне в кулоарите, не е изненада. Решението беше взето по-рано тази седмица на председателски съвет, на който са присъствали представители на всички партии.  По неофициална инфромация "за" искането са се застъпили само двама депутати – Станислав Балабанов от името на парламентарната група на "Има такъв народ" и Никола Минчев от "Продължаваме промяната", но в лично качество.

"Дори с насмешка Пеевски и Кирил Петков на председателския съвет изкоментираха, че по никакъв начин не трябва да имате достъп до стаите, каква работа имате при народните представители, вашето място е тук, където са благоволили да ви пуснат въобще", разказа по-рано тази седмица пред журналисти Балабанов за станалото по време на председателския съвет.

С новия режим в парламента се зачеркна над 30-годишната традиция представители на медии, политици и посетители да имат еднакъв достъп до пространствата около пленарната зала. Този свободен режим на движение е бил въведен в първите дни на демократичните промени в България, но от няколко месеца отново е зачеркнат, както беше и през 2020 година.

В сегашния отговор на подписката дори няма мотиви за отказа.

Любопитно е, че в него се посочва, че "в сградата на пл. "Княз Александър I" липсват обособени кулоари, подобни на тези в другата сграда" и се добавя, че "в коридорите около пленарната зала са разположени работните помещения на парламентарните групи, народните представители и администрацията". Тези две изречения обаче си противоречат. Кулоар означава коридор около зала на обществена сграда (в случая парламент), където се водят неофициални разговори. В Партийния дом коридори около залата има. Там, както и в историческата сграда на Народното събрание, са разположени стаите на парламентарните групи, както и на някои депутати. Единствените разлики е наличието на стаи за администрация, а единствената причина тези коридори да не могат да се нарекат кулоари е, че депутатите отказват да се съгласят там достъп да имат и журналисти.

Отделен въпрос е, че още когато правителството на Бойко Борисов поръча Партийният дом да се реконструира за нуждите на парламента, очевидно на никого не му е хрумнало, че освен депутати и администрация, там работят и журналистите.

Защо това е проблем

Желанието за свободен достъп до коридорите не е прищявка на на медиите, провокирана от нездрав интерес към личното пространство на народните представители. Именно затова в подписката си журналистите настояваха да бъдат допуснати в коридорите около пленарната зала, но без да имат право да влизат в стаите, без да имат право на записване на видео и аудио съдържание, както и фотографско заснемане. Искането е отказано, дори и с тези условия.

Липсата на възможност журналисти и депутати да могат да водят спокойно неформални разговори обаче е проблем не само за журналистите и обществото.

Отговорените към професията си журналисти се стремят да представят не само обективна и вярна информация, но и възможно най-пълна такава. За да бъде осмислен един проектозакон или едно проекторешение, не е достатъчно просто да бъде прочетен. Има редица други детайли и обстоятелства, които да бъдат изясни, за да добият ресорните журналисти пълноценна представа за какво става дума, а не да предават папагалски изявленията на партийни лидери и шефове на комисии.

Логиката показва, че интересът за допуск на журналистите до кулоарите е двустранен. Така, както медиите имат нужда от колкото се може повече информация, политиците имат нужда техните позиции, планове и идеи да убедят колкото се може повече хора. А официалните изявления и участия съвсем не са достатъчни за това, тъй като всяка тема има аспекти и нюанси, които е по-добре да бъдат дискутирани в кулоарите.

И то точно в кулоарите, където разговарящите помежду си журналист и политик не са скрити от останалите. Така един частен разговор на практика е публичен. Другият вариант е медии и депутати да се виждат тайно по заведения или други места, което вече крие съвсем други рискове, вредни за обществото.

Всъщност сегашната ситуация е проблем и за самите депутати. Те все по-честно не успяват да обяснят публично какви са мотивите за предложенията им или за конкретни действия. При сложни теми с много важни детайли това няма как да стане с 5-минутно депутатско изказване пред вратата на пленарната зала. Още повече при положение, че журналистите задават натрупани с дни въпроси по най-различни теми. Свободният достъп до кулоарите позволяваше на народните представители да провеждат дълги неоформални разговори с журналисти, за да какви точно са намеренията им, а следователно след това представителите на медиите да следят дали те ще бъдат изпълнени или променени.

Сега дългогодишните парламентарни репортери намират своите начини да стигат до тази информация, но това става значително по-трудно дори и за тях. За младите журналисти подобни разговори са почти напълно невъзможни.

Неофициално депутати признават и за друг проблем – с преместването в Партийния дом комуникацията между отделените депутати от различните партии също се е ограничила и то на фона на публичното говорене за търсене на голям парламентарен консенсус по важни за страната теми. И тук не става дума за разговорите между основните играчи от партиите в управлението, а за нормални обсъждания между редови народни представители.