Когато Народното събрание не може да проведе заседание поради липса на кворум, отсъстващите депутати да губят две трети от дневното си възнаграждение. Такова решение взе в сряда правната комисия в парламента.
Идеята бе лансирана от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова (БСП) и беше подкрепено от групите на левицата, ДПС и "Атака".
Социалистката се аргументира, че текстът е фигурирал във всички парламентарни правилници до 41-то Народното събрание, но е бил премахнат по времето на ГЕРБ. В момента депутатите губят възнаграждението си, само ако не се регистрират в началото на пленарното заседание. Няколко пъти в последните седмици заседанията бяха откривани, но прекратявани по-късно след поименна проверка заради липса на кворум, като от ГЕРБ се заканиха, че ще провалят дебатите всеки път, щом управляващите не могат да осигурят мнозинство.
От БСП, ДПС и ГЕРБ не одобриха идеята на "Атака" за неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за месец депутатите да не получават заплата.
Единодушно беше приет по-мек вариант – при неоправдани отсъствия от три поредни или общо пет заседания за месец да се поема не повече от една трета от допълнителните разходи на депутатите, които са в размер на 2/3 от заплатата и върху тях не се плаща данък.
Предложението на "Атака" беше направено през юли, когато депутатите от ГЕРБ не участваха в работата на парламента.
В сряда комисията прие и предложение на председателя на парламента Михаил Миков, с което Народното събрание се задължава да изготвя мотивирано становище тогава, когато докладите на независимите органи, чийто състав се избира от парламента, бъдат отхвърляни.
Определят се и правила за това какво трябва да съдържат докладите, а парламентът се задължава да ги разгледа в тримесечен срок след внасянето. Освен това, ако депутатите приемат предложението на Миков и в пленарната зала, парламентът ще има право да изисква междинни доклади по определени теми по искане на една пета от народните представители.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Агент Талев, известен като Иван Гарелов беше главният комунистически копой в БНТ по бай-тошово време. Сега намери пристан в пеевската телевизия за да заработи още някой лев на стари години пишейки поръчкови пасквили.
ГЕРБ са ебахти и рекетьорите
Гарелов, Гарелов, аз ли криво ти се молех, ти ли криво ме разбра? Така ще бъде, докато БГ върви по пътя на и към Русия, а не към ЕС. За това не е виновен Плевнелиев.
КОЙ предложи Плевнелиев?
Президентът облъчва с омраза .
Протестът на студентите позакъсня, а исканията им са чисто партийни. За разлика от много други страни българските студенти обикновено не са в авангарда на протестите и бунтовете, каквато и да е причината. Някой може би ще го обясни с факта, че това са предимно деца от провинцията, изпратени тук от родителите им да се изучат. От това зависи бъдещето им. Те се изхранват с домашна лютеница и пътуват в уикенда до родните места за нови провизии. …
Отнасят се скептично към вълненията на обитаващите жълтите павета.
Може да има и други обяснения, но не това е най-важното сега. Когато студентите все пак реагират със закъснение на обществените вълнения, протестът им протича вяло и незабележимо. Когато те обаче скочат първи и поведат останалите слоеве, тогава и само тогава протестите се увенчават с успех. Така беше в началото на 90-те години, когато студентски лидер бе харизматичният Кошлуков.
Така беше и през зимата на 97-а, когато студентите ден след ден крачеха по замръзналите улици на София. Това е така, защото българите обичаме своите деца и ги подкрепяме, когато са искрени и сериозни в своя бунт. В този смисъл сегашният протест, започнал в СУ, изглеждаше малко закъснял, защото обществената енергия се е поизляла. Ако студентите имаха своите нови искания, различни от това, което звучеше в последните месеци, те щяха да вдъхнат нов импулс на протестите. За съжаление, исканията им звучат не само политически, но и чисто партийно. На чии партии?
Ами тези партии, по-скоро техните ръководства, сами дойдоха под прозорците на Юридическия факултет, за да пеят серенади на студентите и да ги аплодират. Може би това обяснява малко вялото и немногобройно участие на стачкуващи студенти досега. Видяхме и кои са подкрепящите ги преподаватели. Оказа се, че това са до болка познатите ни телевизионни лица на политолози с десен уклон. Главното подозрение, че студентите са ръководени от една партийна централа и от една финансова групировка идват от това, че те доста трудно формулираха своите искания и в движение ги доразвиваха така, че накрая се уеднаквиха с исканията, които опорочиха протеста „Данс уит ми“.
Отначало взеха повод от лекция на председателя на Конституционния съд и заявиха, че ще окупират аудиторията, докато съдът не ревизира своето решение по случая „Пеевски“ и докато не получат отговор на сакралния въпрос „Кой предложи Пеевски?“ После окупираха целия Университет и поискаха ни повече, ни по-малко от оставка на Парламента и предсрочни избори, искания, които трудно могат да бъдат наречени академични. Радикализацията на протеста може да бъде сравнявана с бунта на студентите в Гърция и окупацията на Атинската Политехника през 1973 г. Тогава техните искания бяха насочени срещу военната хунта, извършила преврат срещу демократичните институции през 1967 г. Водачите на хунтата прегазиха студентския бунт с танкове.
До една година след това те паднаха от власт. Изборите бяха спечелени от дясната партия Нова Демокрация, а не от левите партии, които стояха зад бунта в Политехниката. Но това бяха демократични избори и студентите приеха резултатите спокойно. Засега бунтът на нашите студенти получи неочакваната подкрепа от глупавата акция на един депутат от БСП, който нахлу в СУ начело на някакви чичковци. За да изглеждат нашите студенти по-обективни и самостоятелни, им предлагам да обогатят своите искания с въпроса „Кой предложи Плевнелиев?“. Как така един невзрачен бизнесмен, неподготвен политически, със слаб характер, оплетен в корпоративни зависимости бе издигнат за президент?
Не става дума за Бойко Борисов, а на него кой му го предложи? Много интересен въпрос. Срещу този президент се водела война. Няма нужда. Най-големият враг на Плевнелиев е самият Плевнелиев. С всяко свое изказване той компрометира президентската институция, защото превръща личните си обяснения и оправдания в държавен проблем. Като свали доверието си от кабинета на 10-я ден от неговото създаване, той се отрече от ролята си на обединител и пое по калната пътека на разделяне на нацията. Самотен, неуверен, озлобен, той облича личната си неприязън в претенциозни заявления с псевдодържавнически патос. Зад всяко негово обвинение се крие опит да измие собствената си вина. Затова най-често говори за обединяване на нацията. Не се стеснява да клевети собствената си държава пред чужди държавници.
Тонът му е фамилиарен - вижте ме, скъпи колеги, в каква дивашка държава живея. По този начин президентът облъчва цялата нация с омраза. Добре, че от време на време ни разсмива със своята ограниченост и парвенющина. Прочетете само тези потресаващи думи, произнесени от държавния глава: „Ние успяваме да създадем най-добрите условия за развиване на бизнес и най-високия стандарт за живот на нашите граждани. Да се гордеем и като политици, че слушаме и следваме народа си, защото народът задава посоката. Днес 1.5 милиона българи живеят и работят в чужбина. Те емигрираха в САЩ, Канада, Германия, Италия, Испания, Гърция, но никой в Русия, Индия или Китай. Народът на България е задал ясно посоката.“
Разбрахте ли нещо? Може би президентът иска да каже, че държавата ни следва правилната външнополитическа ориентация? Но той ни казва, че трябва да се гордеем, че милион и половина българи са емигранти в развити държави. Ние сме били създали най-добри условия за бизнес и най-висок стандарт на живота? Само че тези условия за бизнес и този стандарт са създадени от политиците на тези държави, а не от нашите родни. Да се гордееш, че народът ти бяга от родината си! Кой го посочи този човек за президент? Кой, кой?
Автор: Иван Гарелов