Управляващите партии наказани в изборите за Европарламент

Съчетавайки апатия и протест, гласоподавателите в Европа наказаха управляващите партии в първите избори за Европейски парламент след разширяването на ЕС.

Без отношение към европейските дела, хората в 25-те страни - членки използваха вота, за да изразят недоволството си от вътрешната политика на управляващите.

Резултатите показват, че както и досега, групата на дясно-центристката Европейска народна партия, ще има мнозинство в Европейския парламент.

Партиите на власт в Германия, Франция и Полша, отбелязаха големи загуби, докато много евроскептично настроени формации показаха най-добрите си досегашни резултати.

Най-големите избори за Европейски парламент се проведоха при ниска избирателна активност. Във вота са участвали само 45.3% процента от 350-те милиона европейци, имащи право на глас. В новите страни - членки на съюза активността е била 28%.

Холандският външен министър Бен Бот заяви, че резултатите са "катастрофа за съществуващите коалиции в много държави".

Полският президент Александър Квашневски определи апатията в своята страна "като заболяване, което е нужно да проучим", като добави, че политиците трябва да анализират "защо са толкова далече от гражданските ценности".

Дясно - центристките партии остават мнозинство

Резултатите показват, че дясно - центристките партии ще запазят позицията си на най -големия единичен блок в новия парламент.

Европейската народна партия ще разполага с 259 до 279 места в 732-членния Европейски парламент. Социалистическите и левоцентристките партии запазват втората си позиция. Те ще имат между 191 и 207 депутатски места. Либералдемократите ще бъдат третата политическа група, след като спечелиха между 58 и 68 мандата. Партията на зелените запазва четвъртата си позиция. Еколозите ще имат между 39 и 45 депутатски места.

Кореспондентът на Би Би Си в Брюксел отбелязва, че четирите дни на гласуване са били демонстрация на ниска избирателна активност и поражение за националните правителства в цяла Европа. И докато самият парламент става по-силен, електоратът е видимо откъснат от европейските дела.

Голямата изненада във вота е ниската избирателна активност в новоприсъединилите 10 държави, където беше очакван по-голям евроентусиазъм.

"За съжаление, Европа твърде много отсъства от европейските избори и на Изток, и на Запад", каза отиващият си председател на Европарламента Пат Кокс. Държавите трябва да се ангажират, особено тези в Източна и Централна Европа, с образоването на гласоподавателите за европейските институции, добави той.

Кокс припомни, че страните от Централна и Източна Европа са успели да мобилизират големи мнозинства в полза на членството в ЕС при референдумите миналата година.

Според него никакви подобни усилия за мобилизация не са били направени за настоящите избори.

Очаква се антиевропейските партии не само във Великобритания и Полша, но вероятно и в Дания и Швеция, да вземат места в парламента.

Германските социалдемократи претърпяха историческо поражение

В Германия управляващите социалдемократи получиха най-малко гласове от края на Втората световна война - едва 21.5%. Християндемократите бележат категорична победа с 44.5%.

Дясно-центристката партия на френския президент Жак Ширак взе едва 16.6% от гласовете, подреждайки се втора зад Социалистическата партия, която печели 28.9%.

Във Великобритания се представиха слабо и управляващите лейбъристи, и консерваторите, с лек превес на основната опозиционна партия. Торите получават 27.4%, а партията на Тони Блеър - 22.3%. В същото време Партията за независимост на Обединеното кралство, която иска страната да напусне Европейския съюз, се представи най-успешно, като се класира трета със 17%.

В Полша, най -голямата от новоприетите страни в ЕС, частичните резултати показват, че управляващата левица е взела едва 9%, при избирателна активност под 20%.

Дясно - центристката коалиция на италианския премиер Силвио Берлускони също губи позиции. Неговата партия Форца Италия остава с най- голям процент - 21 на сто, което е обаче отстъпление от общите избори през 2001 г., когато имаше 29.4%.

В Испания и Гърция, където сравнително скоро се проведоха парламентарни избори, управляващите успяха да спечелят и европейския вот, макар и с минимална преднина. Испанските социалисти получиха 43.7% , докато консервативната Народната партия печели 40.8%, сочат предварителните резултати.

Евроскептичната формация на цивилните демократи в Чехия грабна 30%, докато управляващите социалдемократи успяха да съберат едва 8.8%.

Най-ниска беше избирателната активност в Словакия, където не повече от 17 на сто от имащите право на глас участваха в изборите. Управляващата дясна партия на премиера Микулаш Дзуринда води със 17.09%, следвана плътно от националистическата партия на бившия премиер Владимир Мечиар със 17.04%.

В 19 от 25-те страни - членки на ЕС изборите се проведоха в неделя, докато останалите шест държави гласуваха предишните четири дни.

Според повечето съобщения, слънчевото време е накарало хората да излязат извън домовете си - но явно не към избирателните секции.

АП съобщава, че по-голямата част от гърците са прекарали уикенда по плажовете, но независимо от това вътрешното министерство посочва изключително висока в сравнение с останалите държави избирателна активност - 60%.

Най-активни - над 80% - са били гласоподавателите в Малта, която се присъедини към ЕС на 1 май.

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?