Управляващите планират поредно прекрояване на сектора "Сигурност"

Мандатът на втория кабинет "Борисов" ще започне с поредните законови промени в сектора "Сигурност". Такива намерения изразяват представители и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок.

Прекрояването на законите за МВР и ДАНС, както и приемането на устройствени регламенти за НРС, военното разузнаване и НСО, плюс общ рамков закон за националната сигурност, е записано и в коалиционната програма за управление, подписана миналата седмица от двете партии.

Освен поредното преместване на антимафиотите от ГДБОП – от ДАНС обратно към МВР, управляващите планират да върнат на президента правомощията да назначава със свои укази главния секретар на МВР и шефа на ДАНС, които му бяха отнети от мнозинството на БСП и ДПС в миналия парламент.

"Законът за МВР трябва да бъде променен поради няколко сериозни принципни въпроса. Мисля, че имаме единомислие тук с нашите коалиционни партньори от ГЕРБ – трябва да се възстанови конкурсното начало при назначаване и израстване в йерархията на служителите на МВР при заемане на ръководни длъжности", коментира в понеделник пред БНР депутатът от Реформаторския блок и фаворит за поста на председател на вътрешната комисия Атанас Атанасов.

Той за пореден път лансира и отдавна познатата си идея за сливане на военното и цивилното разузнаване в обща агенция: "Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че в повечето случаи те се дублират, изразходват се излишни средства за постигане на един и същи ефект по два различни канала – това е недопустимо. От друга страна разузнаването трябва да се ръководи от едно и също място, защото на този етап много често това нещо се е случвало. Получава се нездрава конкуренция между двете разузнавателни служби, която трябва да бъде елиминирана".

Междувременно вътрешният министър Веселин Вучков коментира пред БНР, че управляващите нямат намерение да предлагат изцяло нов Закон за МВР (ЗМВР), както направи кабинетът "Орешарски", а просто да променят отделни фрагменти от сегашния. Силовият министър смята, че предложенията по тази линия могат да бъдат вкарани в парламента още през тази седмица.

"МВР и служителите, най-вече полицаите и пожарникарите, се умориха от тези ежегодни реформи. Тези "новости" само пораждат напрежение. Нов закон за МВР няма да предлагам. Ще има приемственост до голяма степен. Много от разпоредбите на действащия закон са добри, защото просто са преписани от предишния. Може да се направят корекции. По-важно е да се проведе качествено обсъждане в НС. Например, не мога да приема, онзи ден дори стана известно неудобство на празника на националната полиция, че има две звена на националната полиция – охранителна и криминална. Ще предложа да има една методическа шапка – Главна дирекция "Национална полиция", обясни Вучков.

По повод бъдещото връщане на ГДБОП в системата на МВР, министърът заяви, че е получил данни от "наши европейски партньори", че "в продължение на около година международното сътрудничество по противодействие на трансграничната престъпност е било почти преустановено". По думите му това е следствие от обособяването на антимафиотите в ДАНС.

Вучков коментира още, че друга от ключовите законови промени на кабинета "Орешарски" в сектора – създаването на самостоятелна агенция за следене и подслушване ДАТО, ще бъде запазена. Добави обаче, че звеното, занимаващо се със специални разузнавателни средства (СРС) в ДАНС, трябва да бъде закрито.

"Мога да гарантирам, че политизация в системата на МВР няма да има. Ще има много ясна разграничителна линия между политическо и професионално ръководство. Ще бъда енергичен ръководител, ще се опитам да убедя Народното събрание, че президентът трябва да назначава с указ главния секретар. Ще продължа да работя със сегашния главен секретар Светлозар Лазаров, нямам избор, но според мен ръководството трябва да бъде допълнено с нови хора, има нужда от освежаване там", добави Веселин Вучков.

Той бе основният "двигател" за изработването на четирите законопроекта, регламентиращи взаимодействието между службите в сектор "Сигурност", които обаче така и не бяха приети от 41-ото Народно събрание. Следващият парламент, доминиран от БСП и ДПС, също имаше планове да придвижи законите за НРС, "Военна информация", НСО и за националната сигурност, като цяло, но това така и не се случи.

Т.нар. Закон за националната сигурност, регламентиращ дейността на системата за сигурност, на който се планира да стъпят законите за НСО, както и за военното и цивилното разузнаване, за последно бе приет на първо четене от 41-ото НС през януари м.г., малко преди кабинетът "Борисов" да подаде оставка.

Основните критики тогава бяха към общия проектозакон за националната сигурност, който дава големи правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет, неясното определение за национална сигурност и други. Въпросните законопроекти предвиждаха преминаването на НРС от президентството към правителството, оставането на НСО към държавния глава, както и на военното разузнаване към Министерството на отбраната. В общия закон за защита на националната сигурност бяха дефинирани основните понятия и задължения на службите, тяхната координация и контрол.