Управляващите правят нов съд за обществените поръчки и изборите

Идеите на бившия шеф на ВАС са претворени в законопроекта за поредно специално съдилище

Управляващите правят нов съд за обществените поръчки и изборите

Точно преди новогодишните празници управляващите решиха да създадат ново ключово съдилище, което ще гледа едни от най-важните дела в държавата, включително за обществените поръчки и срещу решенията на Централната избирателна комисия. Законопроектът за новия Централен административен съд е внесен от депутатите Данаил Кирилов (ГЕРБ) и Христиан Митев ("Обединени патриоти").

Той е специално предназначен за съдебните дела срещу актовете на целия контролен апарат на държавата - държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните агенции и държавните институции създадени със закон или с постановление на Министерския съвет.

В това число влизат Комисията за защита на конкуренцията, Централната избирателна комисия, Комисията за енергийно и водно регулирани, Комисията за финансов надзор и др. Като касационна инстанция Централният административен съд ще гледа делата по исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове.

Върховният административен съд изрично запазва записания в конституцията контрол върху актовете на Министерския съвет и министрите, както и делата срещу решенията на общинските съвети. ВАС ще гледа като втора инстанция и част от делата, които излизат от новия Централен административен съд.

В мотивите към проекта се казва, че целта на промяната е "максимално се ограничи ролята на ВАС" като първа инстанция по административните дела.

"Върховният административен съд се оказа претоварен с разглеждане на първоинстанционни дела по оспорване на актове на множество регулатори (КЗК, КРС, КФН, ДКЕВР), докато по конституция е изрично определена подсъдността му по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите", се казва в мотивите на Кирилов и Митев.

Двамата допълват, че това ще доведе до намаляване на касационните дела, защото ВАС ще има време да уеднакви съдебната практика.

"Това се явява и основна гаранция против корупцията в съдебната власт, в частност в административното правосъдие. Именно тези положителни крайни цели са важни за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите", допълват авторите на законопроекта.

Данаил Кирилов и Християн Митев обаче в случая са само вносители на проект, чийто идеен "баща" е бившият председател на ВАС Георги Колев. В началото на мандата си той предложи създаването на Централния административен съд, а концепцията бе дело на работна група от административни съдии, ръководена от Боян Магдалинчев. Съдия Магдалинчев бе дясна ръка на Колев във ВАС, а сега е представляващ член на Висшия съдебен съвет, където бе избран от квотата на ГЕРБ.

Когато проектът бе представен за първи път, Магдалинчев обясни, че ВАС трябва да бъде разтоварен от дела, за да може да се фокусира върху уеднаквяването на практиката по тях. Изчисленията тогава сочеха, че Централният административен съд може да поеме около 40% от всички дела, които сега се гледат от ВАС. Това означава, че ЦАС ще гледа около 6000 дела годишно. Този обем работа предполага назначаването на нови съдии – бройката е между 40 и 50.

Разтоварването на ВАС обаче може лесно да се случи и без създаването на нова институция с нова сграда, нова администрация, нов председател и отделянето на 40-50 съдии от всички останали. За това е необходимо ГЕРБ да предостави всички дела, които ВАС гледа като първа инстанция, на административните съдилища по места. Те са 28, а някои имат и доста малка натовареност. Подобна промяна би стоварила огромен брой дела на Административен съд – София град, но проблемът би бил решен чрез назначаването на още съдии, които да ги поемат.

При това положение решението на ГЕРБ и "Обединени патриоти" няма друго обяснение освен да си окомплектоват чисто нов съд, гарантирайки си лоялността на съдиите му чрез подбора им от лобито си във Висшия съдебен съвет.

Предложението не намира опора и в годишната статистика на ВАС. През последните 4 години делата във върховния съд постоянно намаляват. От пиковите 17 200 нови дела през 2013 г., то през 2016 г. постъпилите дела са 14 800.

Това е поредна спорна инициатива на управляващите в съдебната власт. През тази година те прехвърлиха всички дела за "корупционни престъпления" по върховете на властта от общите съдилища в спецсъда. Промяната вече бе атакувана пред Конституционния съд от Пленума на Върховния касационен съд.

Споделяне
Още по темата
Още от България