mediapool.bg Ти си това, което четеш

Управляващите превръщат прокуратурата в оръжие срещу частния бизнес

С думите "с нищо не можем да подобрим положението" Данаил Кирилов гласува "за" промените в закона

Данаил Кирилов

Прокуратурата е на път да се превърне в оръжие за саморазправа с частния бизнес, след като правната комисия в Народното събрание прие на първо четене поправки в Наказателния кодекс, които на практика ще криминализират голяма част от гражданския оборот.

Ефектът се постига с приравняване на длъжностните лица в публичния и частния сектор. Ако поправките бъдат приети окончателно в този им вид, всяко забавено плащане по търговска сделка става повод за държавното обвинение да образува дело, дори без да е необходимо доказване на щета.

Скандалният закопроект мина през правната комисия с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти", които събраха общо 10 гласа."Против" бяха седем депутати от БСП и "Воля".

Така управляващите не се събразиха с единодушните критики на всички работодателски организации, адвокатурата и представители на академичната общност, въпреки че бяха съгласни с тях.

Показателна в случая бе позицията на председателя на правната комисия Данаил Кирилов. Той обяви, че е съгласен с повечето критики към проекта, но настоя, че промените ще бъдат гласувани. Кирилов увери бизнеса и адвокатурата, че законопроектът ще бъде основно редактиран преди окончателното му приемане след сериозен дебат.

Малко преди гласуването председателят на правната комисия въздъхна и каза при изключени микрофони: "С нищо не можем да подобрим положението". Веднага след това гласува "за".

Абсурдите в закона

Огромният проблем с промените в Наказателния кодекс идва от идеята на Министерството на правосъдието за пълно изравняване на правния статут за лицата в публичния и частния сектор. Твърдението на министерството е, че тази промяна в закона е поискана от Брюксел .

С това оправдание е изработен проект, който превръща частниците в длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс и е предвидено те да лежат в затвора при извършени буквално всякакви нарушения по служба. Стига се до абсурдни постановки, които допускат при забавено плащане по търговска сделка да се търси наказателна отговорност, въпреки че по договор може да се дължат лихви или други обезщетения.

Законопроектът не прави никаква разлика между тотално различните обществени роли на шеф на частна компания и министър-председател.

Критиките

От името на адвокатурата адв. Валя Гигова напомни на депутатите, че от 30 години България се опитва да се превърне в що годе нормално функционираща пазарна икономика. "Сега държавата се намесва по хипер регулативен начин в свободния пазар, без да има никаква ясна нужда", коментира тя и предупреди, че законът ще доведе до много сериозен отлив на инвестиции, защото никой чужденец не би поел да работи в подобна правна рамка. Тя разкритикува и дефиницията за длъжностните лица, които са хора с публична функция и развиват дейност с обществено значение.

"При тази дефиниция всяка майка се оказва длъжностно лице, защото отглежда деца, които са граждани на Република България и това има обществено значение. Всеки лекар, журналист, архитект и адвокат се превръща в длъжностно лице", каза адв. Гигова.

Данаил Кирилов отговори, че подкрепя голяма част от критиките към законопроекта. В същото време той обяви, че ще подкрепи усилията на правителството, което е поело ангажимент да разшири усилията за борба с корупцията и да я направи по-ефективна.

"Ако колегите от министерството са преминали предела на разумното, това е било заради този стремеж", каза Кирилов. После самият председател на правната комисия се насочи към предела на разумното с примерите за престъпления в частния сектор, които изреди. Той попита участници в дебата дали са съгласни в частно дружество да се получават заплати от по 50 000 лева плюс бонусите, както и дали частни фирми трябва да дават "обществени поръчки" на едни и същи фирми. Не се разбра какво незаконно има във високите заплати и за какви обществени поръчки в частния сектор говори председателят на правната комисия.

Странна държава

Живеем в държава, която я няма там, където трябва да я има, и я има там, където трябва да я няма, коментира политологът Кънчо Стойчев, който присъства в правна комисия като представител на Асоциация на индустриалния капитал. Той обясни на депутатите, че правилата в държавното управление са неприложими към частния сектор.

"Всяка реклама по телевизията е търговия с влияние. Всяка една облага за мен е във вреда за конкурента ми", каза Стойчев.

Васил Тодоров (БТПП) допълни, че основаната разлика между бизнесмените и хората в публичния сектор е, че първите не упражняват държавна власт.

"След като преди два месеца предвидихме борба с корупцията с инструментите на гражданството право (Антикорупционния закон – б.р.), сега вкарваме наказателното право в гражданския сектор. Не знам как ще обясним това на света", каза депутатът от БСП Крум Зарков.

Какво да се прави

Засега управляващите нямат никаква идея как точно ще редактират законопроекта. Данаил Кирилов обяви, че със сигурност ще бъде ангажирана цялата научна общност, включително Съвета по законодателство. Той сподели своето виждане, че промените в закона трябва да важат само за частни фирми, които експлоатират публичен ресурс и даде за пример концесиите.

Данаил Кирилов обясни на депутатите опита си в Столичната община със "Софийска вода" преди години. Той каза, че навремето изпълнителният директор на дружеството е получавал огромна заплата, а софиянци са му плащали през сметките образованието на децата му и храната на кучетата му. Кирилов призна все пак, че за времето, за което говори, не е имало енергиен регулатор, който сега се занимава с тези въпроси.

Още по темата
Още от България